Определение № 4112 от 14.12.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4112 гр. София, 14.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Касационно гражданско дело № 20238002101524 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. И. Б., Г. Д. Т., Д. Т. Г. и Е. Т. Н. срещу решение № 1536 от 30.11.2022 г. по в.гр.д.№ 1526 от 2022 г. на Варненския окръжен съд, III състав:

- с което е обезсилено първоинстанционно решение № 262886 от 29.11.2021 г. по гр.д.№ 8909 от 2020 г. на Варненския районен съд q XI В ЧАСТТА МУ, с която съдът се е произнесъл по предявения от касаторите срещу „Сити Партнърс“ ООД отрицателен установителен иск за собственост на ответника върху 4/5 ид.ч. /разликата над спорната 1/5 ид.ч./ от следния недвижим имот: незастроен имот с площ от 4 778 кв.м., находящ се в землището на гр.Варна, кв.“Виница“, м.“Мешелик“, представляващ имот с идентификатор ...... по кадастралната карта на гр.Варна, одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК и е прекратено производството по делото в тази част;

- с което е отменено първоинстанционно решение № 262886 от 29.11.2021 г. по гр.д.№ 8909 от 2020 г. на Варненския районен съд В ЧАСТТА МУ, с която е бил уважен предявения от касаторите срещу „Сити Партнърс“ ООД отрицателен установителен иск за собственост на ответника върху 1 спорните 1/5 ид.ч. от горепосочения имот и вместо това е постановено ново решение за отхвърляне на иска за тази 1/5 ид.ч. от имота и - с което са осъдени касаторите да заплатят на ответника разноски по делото.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Поставят се следните въпроси:

1. Правният интерес от провеждане на отрицателен установителен иск обуславя ли се от обстоятелството, че ответникът е описан в кадастралните регистри като съсобственик на имота за идеална част, след като ищците претендират правото на собственост върху целия имот, придобито на оригинерно основание по реда на чл.79, ал.2 ЗС ?

2. Вписването в кадастралните регистри на лицата, които притежават имотите в собственост не притежава ли декларативно и оповестително действие спрямо третите лица, въпреки че няма легитимиращо действие за правото на собственост, поради което нарушава правата на собственост на действителните му притежатели ?

3. Налице ли е правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост, когато ищците заявяват самостоятелни права върху цялата вещ, както и при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект ?

4. Притежават ли правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск ищците, които имат възможност да придобият целия имот на оригинерно основание, ако отрекат претендираните от ответника права ?

По тези въпроси се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 130 от 04.01.2021 г. по гр.д.№ 746 от 2020 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 213 от 03.04.2014 г. по гр.д.№ 2881 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о., Тълкувателно решение № 3 от 25.10.2022 г. по тълк.д.№ 3 от 2021 г. на ОСГК на ВКС и т.4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на 2

ОСГК на ВКС.

5. Длъжен ли е съдът да обсъди всички относими и допустими доказателства, доводи и възражения, представени пред него съвкупно, в тяхната взаимна връзка и зависимост, като ги съобрази включително и с показанията на свидетелите, притежаващи роднински връзки със страните в хипотезата на чл.172 ГПК ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 3 от 22.07.2013 г. по гр.д.№ 534 от 2012 г. на ВКС, ГК, IV г.о.

6. Десетгодишният давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС за придобиването право на собственост върху целия имот от някои от съсобственицитенаследници, който е започнал да тече и е обективиран без противопоставяне пред другите наследници, прекъсва ли се от продажбата на наследствени права от един от невладеещите притежатели на наследствени права, въпреки че останалите продължават да владеят имота и да го своят с намерението да получат собствеността на оригинерно основание ?

7. Решението по допускане на делба прекъсва ли давностния срок на владението за оригинерното му придобиване в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС от един от съделителите, след като не представлява иск за заявена петиторна защита ? По този въпрос се сочи противоречие на решението с решение № 330 от 28.11.2011 г. по гр.д.№ 1519 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 68 от 02.08.2013 г. по гр.д.№ 603 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 401 от 12.01.2012 г. по гр.д.№ 895 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о.

Твърди се и че обжалваното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал2, предл.3 ГПК, като се излагат конкретни доводи за това твърдение.

В писмен отговор от 20.02.2023 г. пълномощникът на ответника по касационната жалба „Сити Партнърс“ ООД оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и на дружеството да бъдат присъдени направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в едномесечния срок по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което подлежи на 3 касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за обезсилване на първоинстанционното решение по предявения отрицателен установителен иск за собственост на 4/5 ид.ч. от процесния имот, въззивният съд е приел, че в тази част предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му, тъй като ищците не твърдят и не са ангажирали доказателства ответното дружество да претендира или заявява права, по-големи от прехвърлената му с договора за продажба на наследство от 10.07.2007 г. 1/5 ид.ч. от имота.

Вписването в кадастралните регистри на ответника като съсобственик не представлява действие, с което ответникът се манифестира като собственик на целия имот, тъй като нямат нито правопораждащо, нито легитимиращо действие по отношение на правото на собственост. С факта на отбелязването на ответника в скицата за имота като съсобственик на този имот ответникът нито е оспорил правата на останалите съсобственици, нито е заявил свои права, надхвърлящи спорните 1/5 ид.ч. Напротив, видно от вписаното в скицата от 23.01.2020 г., дружеството е записано като съсобственик на имота на основание договора за продажба на наследство от 11.07.2007 г., поради което напълно необосновано би било да се приеме, че претендира повече права от тези, които са били предмет на разпоредителната сделка /1/5 ид.ч. от имота/. Същевременно в скицата като съсобственик е вписана и Домна Т.

Парашкевова по силата на решение на ПК от 12.03.1998 г., въз основа на което като съсобственици на имота се легитимират ищците и техните наследодатели. Оспорване на правото на собственост на ищците върху останалите 4/5 ид.ч. от имота не е извършено и в хода на делото- нито в отговора на исковата молба, нито до приключване на съдебното дирене.

Напротив, ответникът винаги е поддържал становище, че въз основа на договора да продажба на наследство от 10.07.2007 г. и евентуално по давност е придобил само 1/5 ид.ч. от имота.

За да постанови решението за отхвърляне на отрицателния установителен иск за останалата 1/5 ид.ч., въззивният съд е приел, че правото на собственост върху процесния имот е било възстановено на наследниците на Домна Т. Парашкевова с решение на ПК- гр.Варна № 477 от 12.03.1998 г.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници на Д. П., починала на 09.11.1976 г., нейни наследници са били съпругът й Атанас 4

Андреев Парашкевов, починал на 27.02.1982 г. и петте й деца: дъщеря й Д. А.

А., дъщеря й П. А. Б., дъщеря й П. А. П., синът й А. А. П. и синът й и един от първоначалните ищци по делото Т. А. П. . След смъртта на съпруга й през 1982 г. наследници са останали петте деца при равни квоти от по 1/5 ид.ч. от наследството. Дъщерята Д. А. А. е починала на 13.09.1999 г. и е оставила за свой единствен наследник сина си Атанас Андреев Костадинов. Дъщерята Пенка Атанасова Б.а е починала на 14.03.2016 г. и е оставила за наследник единствения си син и един от ищците по делото Н. И. Б.. Дъщерята П. А. П. е починала на 01.05.1986 г. и е оставила за наследници съпруга си П. Т. П. и сина си Т. П. Т . П. Т. П. е починал на 04.10.1992 г. и е оставил за свой единствен наследник сина си Т. Т., който пък е починал на 20.05.2015 г. и е оставил за наследници съпругата си и една от ищците по делото Г. Д. Т. и двете си деца П. Т. Т. и Г. Т. Т.. Синът А. А. П. е починал на 16.06.2017 г. и е оставил за наследници съпругата си М. К. П., сина си А. А. П. и внуците си М.

С. Г. и Р. С. Г. Н. П. /деца на починалата преди него дъщеря Д. А.П., починала на 09.10.2012 г./. Синът и един от първоначалните ищци Т. А. П. е починал в хода на делото- на 21.07.2022 г., като е оставил за наследници двете си дъщери: Галина Т. Г. и Е. Т. Н..

Преди смъртта си през 2017 г., с писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните от 10.07.2007 г. А. А. П. е продал на ответното дружество „Сити Партнърс“ ООД наследството от майка си Д. П., което възлиза на 1/5 ид.ч. от процесния имот. Предвид на това съдът е приел, че ответното дружество е собственик на 1/5 ид.ч. от процесния имот, бивша собственост на наследниците на Домна Парашкевова.

За неоснователно е прието твърдението на ищците, че са придобили спорните 1/5 ид.ч. от имота на основание давностно владение, осъществявано от тях по общо съгласие с останалите наследници на Д. П. от м.03.1998 г. до 11.07.2007 г.. Съдът е посочил, че самото твърдение е неоснователно, тъй като срокът от м.03.1998 г. до 11.07.2007 г. не е достатъчно дълъг /по-малък от 10 години/ за придобиване на имота при упражняване на недобросъвестно владение. Същевременно ищците не са твърдели, нито са ангажирали доказателства за наличие на правно основание, годно да ги направи собственици, което да е било основание за установяване от тях на добросъвестно владение, поради което неприложима била в случая кратката 5

5-годишна давност по чл.79, ал.2 ЗС.

Освен това, съдът е приел, че ищците не са доказали да са установили владение върху притежаваната от сънаследника А. П. 1/5 ид.ч. от имота към м.март 1998 г. А дори и от този момент да са владяли целия имот като свой, владението им е било прекъснато по силата на чл.116, б.“б“ ЗЗД с влизане в сила на решението по допускане на делбата на този имот /решение от 30.03.2000 г. по гр.д.№ 1004 от 1999 г. на Варненския районен съд/, пораждащо действие към датата на предявяване на иска за делба през 1999 г.

Не е установено и след това решение /след 2000 г./ ищците да са манифестирали пред останалите наследници, че държат целия недвижи имот като свой, отблъсквайки владението на останалите съсобственици, включително на А. П. . Напротив, видно от депозираната по делбеното производство молба от 2001 г., всички съделители, част от които са първоначалните ищци по делото, са отправили изявление, че продължават да ползват имотите като съсобствени, съобразно определените им с решението по допускане на делбата квоти.

Относно владението върху имота съдът е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели А. К. и Н. Н.. Според свидетеля А. К., през 1995 г. наследниците на Д. П. се събрали, за да поделят имотите си, теглили жребий и всеки се съгласил с това, което му се паднало и започнал да го обработва. Процесният имот от 4,7 дка останал да се обработва от двама от наследниците: сина Тодор Парашкевов и дъщерята П. А., а в последствие от Н. Б. /син на дъщерята П. Б./ и Т. П. Т. /син на дъщерята П. П./.