Определение № 144 от 23.01.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 144 гр. Плевен, 22.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244400500011 по описа за 2024 година Производство по чл.274 и сл. от ГПК .

Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано по частна жалба на Г. В. В., понастоящем в *** против определение № 5483 от 04.12.2023г. по гр.д. № 5207/2023г., с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за освобождаване от заплащане на ДТ за обжалване на определение на РС във връзка с подсъдността.В жалбата се твърди, че заплащането на ДТ и разноски за адвокат представлява затруднение за жалбоподателя В., тъй като отдавна е в затвора и няма доходи, както и че не може да се разпорежда с имуществото си. Позовава се на практика на ВКС и на ВтАС. Доводите са изложени по-подробно в частната жалба. Моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде освободен от заплащане на ДТ за производството, поради това че няма средства да я заплати.

С оглед на едностранния характер на производството, препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна.

Въззивния съд като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, взе предвид доказателствата по гр.д.№ 5207/2023г. на Плевенски РС, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, имаща интерес от 1 въззивно обжалване, същата е допустима и по същество – основателна.

С определение № 4304 от 21.09.2023г. по гр.д.№ 5207/2023г.

Плевенски районен съд е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Плевенски административен съд. Срещу определението, в срок е подадена частна жалба от ищеца Г. В. В.. Още с исковата молба Г. В. е поискал освобождаване от ДТ, на основание чл.83, ал.2 ГПК.По повод администрирането на частната жалба на ищеца и с оглед производството по въззивно обжалване на определението за прекратяване, с разпореждане № 12715/07.11.2023г./на л. 32 от делото/, РС е извършил служебни справки за имущественото състояние на молителя. Приложени са исканите справки от БНБ за банковите сметки и сейфовете на Г. В. В.; от ТР – за притежаваните от същия дялове и акции от капитала на търговски дружества; от ГДИН – относно наличните суми по сметката на лицето към 12.09.2023г., когато е подадена исковата молба, съдържаща и молба за освобождаване от ДТ.

За да отхвърли искането, Плевенски районен съд е приел, че Г.

В. В. притежава значително по обем имущество, което макар и запорирано/възбранено, не е лишило същия от възможността да реализира доходи от него. Установил е, сключването на договор за наем на недвижим имот през 2020г., като е приел, че ищецът получава месечен наем в размер на 1 200 лв., доколкото няма данни договорът да е прекратен. По отношение на дружествените дялове, отново е презумирано, че носят доход на ищеца.

Позовал се е също така на практика на ВКС /определение №194/25.04.2018 г. по ч.гр.д. №422/2018г. на IV г.о.; определение №856/18.11.2014 г. по ч.гр.д.

№6531/2014 г. на IVг.о.; определение №50/17.02.2021 г. по гр.д. №2460/2020 г. на III г.о./, като е приел, че правото по чл.83, ал.2 от ГПК не възниква, когато ответникът по иска за отнемане на имущество в полза на държавата разполага с активи, върху които са наложени обезпечителни мерки, но които активи могат да бъдат освободени от обезпеченията с цел осребряването им за заплащане на разноските /вкл. и адв. възнаграждение/ и таксите в съдебното производство. Приел е, че запорите, респ. възбраните възпрепятстват само възможността за разпореждане с имуществото, но не и възможността да се получава доход от това имущество.

Въззивният съд, в настоящия си състав, приема, че доводите на РС, който е оставил молбата за освобождаване от ДТ, са незаконосъобразни, а 2 цитираната съдебна практика – неприложима за казуса. Преди всичко, установеното чрез извършените служебни справки, не опровергава изложеното в декларацията/на л.8 от делото на РС/, подадена от Г. В., с която е декларирал, че не разполага с месечен доход и парични влогове.Не е опровергано и изложеното в декларацията, подписана под страх от наказателна отговорност по чл.313 НК, че имуществото му е възбранено, респ. запорирано от КПКОНПИ и че не може да го декларира конкретно, тъй като за неплатени данъци, НАП и общините са предприели продажбата му.Декларирано е, че жалбоподателят е от 13 години в затвора, без никакви доходи.

По делото липсват доказателства за месечен доход на Г. В. към актуалния момент – момента на завеждане на делото, респ. на подаване на частната жалба, във връзка с която се иска освобождаване от ДТ.

Обстоятелството, че през 2020г. е сключен договор за наем, при липса на други доказателства, не може да обоснове извода, че В. действително получава по 1200лв. месечно и има необходимият доход, за да отдели за заплащане на ДТ, дори и в минимален размер. Още по-малко може да се предполага, че щом притежава акции или дялове, то те непременно му носят доход. Липсват каквито и да било доказателства за сумите, с които молителят разполага и може да борави от затвора. Нещо повече – от справката от ГДИН/на л.39/ се вижда, че по сметката му към датата на подаване на исковата молба -12.09.2023г. е имало само 3 стотинки. При това положение, не е ясно дали в затвора той разполага с необходимите средства за задоволяване дори на елементарни свои потребности. Колкото до възможността да се иска от съда, който разглежда делото за отнемане на имуществото, да вдигне обезпечителна мярка с оглед заплащане на такси и разноски, освен че не е установено по кой ред/закон се разглежда въпросното дело, то безспорно е, че тази процедура на специалния закон касае само такси и разноски по същото производство. В сега действащия закон ЗОНПИ е предвидено само в случаите на неотложна необходимост , възникнала след влизането в сила на определението за налагане на обезпечителни мерки въз основа на мотивирана молба от заинтересованото лице или по искане на Комисията, съдът да разреша в а извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имуществото, върху което е наложено обезпечение/чл.119, ал.1 ЗОНПИ/. С други думи казано, ответникът по делото 3 за отнемане на имущество Г. В., не може да иска от съда, който разглежда това дело, да вдигне запор или възбрана, с оглед заплащане на ДТ и/или разноски за друго съдебно производство.

Поради изложеното, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено, като бъде постановено друго по същество, на основание чл.278, ал.2 ГПК, за освобождаване на Г. В. В. от ДТ за въззивно обжалване на определението, с което делото на РС е било прекратено и изпратено по подсъдност в ПлАС. В случая жалбоподателят е представил декларация за семейно и имотно състояние, с която декларира, че той е без доходи, изтърпява наказание „лишаване от свобода“ от 13 години, няма парични влогове или други източници на средства, от които да заплати ДТ. Тези доказателства, както и изложеното в исковата молба обстоятелства, от които произтича исковата претенции, са достатъчни за да се приеме, че ищецът, който е в затвора и без средства, не може да заплати дори държавна такса в минимален размер. Поради това молбата му по чл.83 ал.2 ГПК, за освобождаване от заплащане на ДТ в размер на 15лв. за въззивно обжалване на определението на Плевенски РС е основателна и следва да бъде уважена.

По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, на основание чл.278, ал.2 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 5483/04.12.2023г. на Плевенски районен съд, постановено по гр.д.№ 5207/2023г. по описа на съда, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА, на основание чл.83, ал.2 от ГПК Г. В. В., с ЕГН: ********** от заплащането на ДТ за въззивно обжалване на определение № 4304 от 21.09.2023г. по гр.д. № 5207/2023г. по описа на ПлРС.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5