Решение № 261525 от 02.12.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4098/2020
- Вид
- Решение № 261525
- Подписан
- 02.12.2020
- В сила
- 11.01.2021
- Състав
- КАЛИНА КРЪСТЕВА АНАСТАСОВА, ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ, ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.225 · Кодекс на труда
- чл.225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 329, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
Р Е Ш Е Н
И Е
№ ............... гр. София, 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II „Б“ въззивен състав, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ ЕВЕЛИНА МАРИНОВА при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова въззивно гражданско дело № 4098/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 26766 от 29.01.2020 г. по гр. д. № 58593/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав първоинстанционният съд е отхвърлил, като неоснователни предявените от А.П.Х., ЕГН ********** срещу И. ЗА Б.С.Ц.ПО Т./ИБЦТ/ „ПРОФ. А.Ф.“ ПРИ БАН, иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 680-РД-15/20.09.2019 г. на директора на ИБЦТ „ПРОФ. А. ФОЛ“ ПРИ БАН, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност „технически секретар” при ответника и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл.225, ал. 1 КТ за заплащане на парично обезщетение за периода от 20.09.2019 г. до 20.03.2020 г., през който не е полагала труд по трудово правоотношение общо в размер на сумата от 3 969.00 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 11.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
С постановеното решение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 1100.00 лв., представляваща разноски за производството пред СРС.
Срещу решението е постъпила жалба от ищеца А.П.Х., в която посочва, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Заявява, че в проведеното производство съдът не е изследвал правомощията на директора на института тъй като е приел, че същият е компетентен да вземе решение за съкращаване на щата. В случая са приложими специалните разпоредби на Закона за БАН и Устава за БАН, които не позволяват разширително тълкуване на правомощията на директора на ИБЦТ при БАН. Разпоредбите на посочените нормативни актове не предвиждат правомощие на директора - /орган със спе;иална компетентност/ да вземе такова решение, поради което такива притежава органът с обща компетентност – Общо събрание на ИБЦТ или друг висшестоящ орган от БАН. Чрез събраните пред първата инстанция доказателства: писмени - поименни щатни разписания и гласни такива не се установява, че ответникът е доказал компетентност на директора за вземане на решение за съкращаване на щата. В този смисъл мотивите на съда били противоречиви и неясни. Поддържа, че съдът е постановил решение при неизяснена фактическа обстановка и същевременно е отказал събиране на относими доказателства. Така съдът не позволил на ищцата да докаже твърденията си, че е запазена трудовата й функция след съкращението на заеманата от нея длъжност.
Отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявените искове. Претендира разноски в производството.
Ответникът ИБЦТ „ПРОФ.
А.Ф.“ ПРИ БАН, изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че именно въз основа на разпоредбите на Устава на БАН и Правилника за дейността на ИБЦТ се установяват правомощията на директора на ИБЦТ да вземе решение за съкращаване на щата и да прекрати трудовото правоотношение на ищцата. Така посоченото решение не подлежи на одобрение или потвърждаване от друг орган. Директорът, комуто е възложено да управлява ИБЦТ разполага с компетентност да взема решения по всички въпроси свързани с непосредственото управление, които не са изрично изключени от закона или Правилника за дейността на ИБЦТ в т.ч. с правомощие да променя щатното разписание. Дори при структурни промени /касаещи звена, отдели/, които се извършват от Научния съвет, каквито в случая не са налице, Директорът на ИБЦТ е компетентен да утвърди щатното разписание, когато промените са довели до намаляване или увеличаване на заетия персонал. В кръга на прамощията на Директора според разпоредбата на чл.11, т.7 от Правилника за дейността на ИБЦТ изрично са включени сключване, изменение и прекратяване на трудовите договори с всички служители на ИБЦТ по установения ред от законовите разпоредби и КТ. Съответно в същата разпоредба изрично е посочено, че Директора, като работодател сключва, изменя и прекратява трудовите договори, което несъмнено очертава неговите правомощия за това.
Заявява, че са неоснователни оплакванията на въззивника, че е налице фиктивност при съкращаване на щата, тъй като пред първата инстанция са представени длъжностните характеристики на длъжността „технически секретар“ и „координатор“ в ИБЦТ. Чрез последните се установяват явни различия както в изискванията за заемане на длъжностите, така и в основните и допълнителни функции за двете длъжности. Дори и при трансформиране на длъжности е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение поради реално съкращаване на длъжността от щатното разписание, тъй като част от трудовите функции преминават към новата длъжност. В проведеното производство е установено, че длъжността „координатор“ е съществувала наравно с длъжността „технически секретар“, т.е. не е новосъздадена, а извършваната от тях дейност е разнородна. Излага доводи за неоснователност на оплакването на въззивника за допуснато процесуално нарушение от първата инстанция с оставяне без уважение искането на ищцата за събиране на гласни доказателства за установяване характера на трудовата функция „Координатор“, за което са били ангажирани писмени доказателства в процеса.
Моли за потвърждаване решението на СРС, като правилно, законоссъобразно и обосновано и претендира разноски за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от А.П.Х. с искова молба, с която срещу ИНСТИТУТ ЗА Б.С.Ц.ПО Т./ИБЦТ/ „ПРОФ. А.Ф.“ ПРИ БАН са били предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението на ищцата извършено със Заповед № 680-РД-15/20.09.2019 г. на директора на ИБЦТ, по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата от нея преди уволнението длъжност „технически секретар“ в ИБЦТ и по чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на парично обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението, през които не е полагала труд по трудово правоотношение, а именно за периода от 20.09.2019 г. до 20.03.2020 г. общо в размер на сумата от
3 969.00 лв.
В исковата молба се твърди, че извършеното уволнение е незаконно, поради това че не бил налице фактическият състав на прекратителното основание- реално съкращаване в щата на длъжността „технически секретар“; в случая било допуснато нарушение на чл. 329, ал.1 от КТ, тъй като не бил извършен подбор от работодателя; трудовите функции, включени в дръжностната характеристика на ищцата, продължавали да се изпълняват от друг служител в института.
Въззивният съд намира за правилни фактическите констатации на първоинстанционния съд.
Страните не спорят и се установява, чрез представените пред първата инстанция писмени доказателства, че ищцата е заемала по безсрочно трудово правоотношение длъжността „техничесски секретар“ при ответника по трудов договор №76-РД-15/22.01.2018 г. и допълнително споразумение към него от 20.07.2018 г. при основно месечно възнаграждение, считано от 22.07.2018 г., в размер на 580.00 лв. Трудовият й договор бил прекратен при неспазен срок на предизвестие, считано от 21.09.2019 г., като Заповед № 680-РД-15/20.09.2019 г. на директора на ИБЦТ била връчена на ищцата на 20.09.2019 г., което е удостоверено с полагането от ищеца на подпис върху заповедта.
Не е спорно, че със Заповед
№651-РД-09/10.09.2019 г. на директора на ИБЦТ една щатна бройка за длъжността „технически секретар” е съкратена, считано от 20.09.2019 г. В заповедта е посочено, че възложените функции и задължения на длъжността „технически секретар”, като обем са недостатъчни за уплътняване на работното време на една щатна бройка, както и че неоходимостта от съществуването на тази длъжност трайно е отпаднала за института и ежемесечните разходи за поддържане на такъв специалист на трудов договор е нецелесъобразна.
От представените пред първата инстанция длъжностни щатни разписания и поименни разписания на длъжностите и работните заплати в ИБЦТ, действащи към 01.09.2019 г. и към 20.09.2019 г. се установява, че преди прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата за заеманата от нея длъжност е била предвидена 1 щатна бройка, а след прекратяването й не са били предвидени щатни бройки.
Установява се, че в длъжностното разписание в
ИБЦТ са предвидени щатове и за следните длъжности: „координатор“, „главен асистент“ и „домакин“, за които са представените по делото длъжностните характеристики.
Пред първата инстанция е представен и Првилник за дейността на ИБЦТ утвърден от БАН.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Същото е и правилно и следва да бъде потвърдено с допълнително изложени съображения.
Според чл.32, ал.1 от Устава на Българска академия на науките /БАН/ изработен въз основа на Закона за Българската академия на науките (ДВ, бр. 85 от 1991 г.) постоянните научни звена, какъвто несъмнено е ИНСТИТУТА ЗА Б.С.Ц.ПО Т./ИБЦТ/ „ПРОФ. А.Ф.“ ПРИ БАН, са автономни.
Според указаното в чл.44, ал.1 от Устава на
БАН, Директорът на научното звено ръководи и управлява цялостната дейност на постоянното научно звено съгласно Закона за Българската академия на науките, този устав и правилника за дейността на постоянното научно звено. В чл.44, ал.2, т.4 от Устава е предвидено, че директорът назначава и уволнява учените и помощния персонал в постоянното научно звено по установения от закона и този устав ред.
С разпоредбата на чл.46, ал.1 от Устава на БАН е предвидено, че научните структурни звена на постоянното научно звено се създават, преобразуват и закриват от научния съвет.
В случая несъмнено не е налице закриване и/или преобразуване на структурно звено в ИБЦТ, в който случай несъмнено Научния съвет е компетентен да вземе решение за структурната промяна. Налице е закриване на единствена щатна бройка за длъжността „технически секретар“ в ИБЦТ, което несъмнено според цитираните разпоредби и указаното в разпоредбите на чл.11, т.7 и чл.49, т.2 от Правилника за дейността на ИБЦТ е в правомощията на Директора на ИБЦТ. Доводите на въззивника в обратен смисъл, съдът намира за неоснователни и доколкото в производството е установено, че директорът притежава работодателска власт да изготви и утвърди ново щатно разписание на института. В случая съобразно утвърденото от директора на ИБЦТ и действащо от 20.09.2019 г. щатно разписание единствената длъжност „технически секретар“ е съкратена. С оглед това съдът намира, че издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата поради съкращаване в щата на длъжността е издадена от лице с работодателска правоспособност. Доводът на ищцата, за издаване на заповедта от лице без работодателска власт е неоснователен.
Идентичен извод се налага и за доводите на въззивника, че в производството не е установено реално съкращаване на длъжността, респ., че работодателят е следвало да извърши подбор на основание чл.329, ал.1 КТ.
Както е посочено в дадените разяснения с ТР №
3 от 16.01.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС, като приложима в управленческата дейност на работодателя, целесъобразността не е предвидения от законодателя ред за упражняване на правото на подбор, респективно за преценка на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ. За това и възможността да бъде разширен кръга на работниците и служителите, към които може да се насочи правото на уволнение е установена от закона с определянето на обсега на подбора - до длъжности, които са близки или сходни, със съкращаваните, с намиращите се в закриваната част от предприятието или в намаления обем на работата. При съкращаване в щата на единствената щатна длъжност /трудова функция/, работодателят може да уволни съответния работник или служител, заемащ тази длъжност, или да направи подбор между него и друг /други/, заемащ близка или сходна длъжност. Тази преценка се прави и при основанието "закриване на част от предприятието", но тогава работодателя решава дали да уволни работниците и служителите в закриваната част от предприятието или да извършва подбор между тях и работници и служители в други части на предприятието, които не се закриват. Ако правото на подбор бъде упражнено, работникът или служителят може да оспори уволнението във връзка с проведения подбор. При задължителност на подбора, работодателят преценява какъв да бъде обсега на същия - между работниците и служителите, чиито длъжности се съкращават, съответно се намират в звено с намален обем на работата или в по-широк кръг, чрез включването и на работници и служители, заемащи близки или сходни длъжности.
Разпечатката съдържа 41 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eb670ca0-74d0-4a38-b5c2-88f480bff60d