Решение № 1409 от 12.05.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1409 гр. В., 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова Костадинова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20213110111495 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове от „Н. Ф.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., ул.„И. С.”2 срещу Т. СТ. П., ЕГН:********** и С. К. П., ЕГН:********** и двамата с адрес гр.В., ул.“Ц. С.“ №47за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува солидарно вземане срещу ответниците за суми, дължими по Договор за заем №204-ВН-19.07.2018г. от 19.07.2018г. и Договор за заем №202-ВН-18.07.2018г. от 18.07.2018г., обективирани в НА за учредяване на договорна ипотека №137, том 3, рег.

№8075, дело №430/19.07.2018г. на нот. №549-В. Г., вписан в СВ под акт №146, том7, дело №10261, вх.рег.№19269/20.07.2018г., както следва: 20580лева- наказателна лихва за периода 19.10.2019г. – 17.12.2020г, начислена съгласно чл.2.6 и чл.2.8 от Договор за заем №204-ВН19.07.2018г. от 19.07.2018г; 18900лева – неустойка, съгласно чл.2.7 от Договор за заем №204-ВН-19.07.2018г. от 19.07.2018г; 980лева- наказателна лихва за периода 19.10.2019г. – 17.12.2020г., съгласно чл.2.6 и чл.2.8 от Договор №202-ВН-18.07.2018г. от 18.07.2018г. и 900лева – неустойка, съгласно чл.2.7 от Договор №202-ВН-18.07.2018г., които суми са предмет на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 260252/15.01.2021г. по ч.гр.д. № 16799/2020г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Страните се намират в облигационна връзка по силата на Договор за заем №204-ВН19.07.2018г. от 19.07.2018г. и Договор за заем №202-ВН-18.07.2018г. от 18.07.2018г., по които били предоставени заемни суми в размер от 31500лева по първият и 1500лева по вторият договор. Договорите били прекратени едностранно от заемодателя, поради неплащане на задълженията по тях. Твърди се, че съгласно т.7.5 от договорите за заем, отв.

П. поел солидарна отговорност за всички задължения, произтичащи от двата договора, като с подписването им декларирал изрично съгласие за встъпването си, като солидарно отговорен длъжник. Съгласно договор за заем №204-ВН-19.07.2018г. от 19.07.2018г. на заемополучателя била отпусната сумата от 31500.00лв. по посочена от него банкова сметка, при фиксиран годишен лихвен процент - 20% (двадесет процента). Съгласно погасителен план към договора следвало да се заплаща само дължима лихва с размер на месечната вноска от 583.33лв., платими до 19-то число на месеца, като датата на първата вноска била 1

19.08.2018г., а главницата по предоставения заем в нейния пълен размер се дължала в края на срока уговорен между страните за изтичане на договора. По договора били заплатени само първите петнадесет вноски за дължима лихва, след което плащанията били преустановени. Съгласно чл.2.7. от договора за заем при забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 30 дни, след изтичане срока на плащане, цялото вземане ставало предсрочно изискуемо и заемодателят имал право да прекрати договора за заем. С изявление за прекратяване на договора за заем и покана за доброволно изпълнение с изх. № 230/17.12.2020г., връчена лично на ответницата срещу разписка на 17.12.2020г., дружеството ищец обявило предсрочна изискуемост на договора за заем поради неплащане на дължимите вноски на основание чл.2.2. б."ж" чл.2.2. б."з" и чл.2.2. б."и" в сроковете определени в чл.2.2. б"ж" и чл.2.7. от договора. Прекратяването било считано от датата на получаване на поканата - 17.12.2020г. На осн. чл.2.6 от договор за заем №204-ВН19.07.2018г. от 19.07.2018г. била начислена нак.лихва в размер на 5%, считано от датата на настъпване на забавата -19.11.2019г. до датата на прекратяване на договора - 17.12.2020г. На осн. чл.2.7 от същия договор била начислена и неустойка в размер на 60% от заемната сума, дължима при забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 30дни, след изтичане на срока за плащане.

Съгласно договор за заем №202-ВН-18.07.2018г. от 18.07.2018г., заемополучателят получил сумата от 1500.00лв. в брой при подписване на договора, при фиксиран годишен лихвен процент - 20% (двадесет процента). Съгласно погасителен план към договора следвало да се заплаща ежемесечно само дължимата лихва с размер на месечната вноска от 25.00лв. платими до 19-то число на месеца, като датата на първата вноска била 19.08.2018г., а главницата по предоставения заем в нейния пълен размер се дължала в края на срока уговорен между страните. По договора били заплатени само първите петнадесет вноски за дължима лихва, след което плащанията били преустановени. Тъй като съгласно чл.2.7. от договора за заем при забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 30 дни, след изтичане срока на плащане, цялото вземане става предсрочно изискуемо, дружеството ищец с изявление прекратило договора за заем. С покана за доброволно изпълнение с изх. № 229 /17.12.2020г., връчена лично на ответницата срещу разписка на 17.12.2020г. била обявена предсрочната изискуемост на договора за заем поради неплащане на дължимите вноски на основание чл.2.2. б."ж" чл.2.2. б."з" и чл.2.2. б."и" в сроковете определени в чл.2.2. б"ж" и чл.2.7. от договора. Прекратяването било считано от датата на получаване на поканата 17.12.2020г. На осн. чл.2.6 от договор за заем №202-ВН-18.07.2018г. от 18.07.2018г. била начислена нак.лихва в размер на 5%, считано от датата на настъпване на забавата 19.11.2019г. до датата на прекратяване на договора - 17.12.2020г. На осн. чл.2.7 от същия договор била начислена и неустойка в размер на 60% от заемната сума, дължима при забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 30дни, след изтичане на срока за плащане.

Поради липсата на плащания и натрупани задължения ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу която ответниците възразили частично, което обосновава правният интерес от търсената защита. Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците с твърдения за неснователност на исковата претенция.Твърди се, че договорите са нищожни поради противоречие с добрите нрави и нарушение на императивните разпоредби на чл. 11, т. 9 и т. 10 във вр. чл. 22 от ЗПК. Оспорва се дължимостта на сумите, представляващи наказателни лихви за забава и неустойки, с твърдения за неравноправност на клаузите на чл.2.6 и чл. 2.8. от договорите съгласно чл.143 т.5 ЗЗП и нищожност на клаузата на чл. 2.7 съгласно чл.146 ЗЗП. Сочи се, че съгласно чл. 43, ал.1 ЗКНИП, респ. чл.ЗЗ, ал.1 ЗПК, при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. Отделно от това се твърди, че е налице и противоречие между клаузите по чл. 2.6., 2.7. и чл. 2.8. от договорите и добрите нрави, което противоречие е било налице 2 още при сключването на договорите. Неоснователно се претендирали наказателна лихва и неустойка в общ размер, надхвърлящ размера на главницата. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираните неустойки и наказателни лихви.

Твърди се още, че договорите са сключени при крайна нужда и явно неизгодни условия, поради което ако не са нищожни, то се прави възражение за тяхната унищожаемост.

Молбата е да бъдат отхвърлени исковите претенции и за присъждане на разноски.

В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено чрез процесуален представител с писмено становище поддържа исковата молба, оспорва се отговора на исковата молба и е представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът редовно уведомен чрез процесуален представител не се явява и не изпраща представител.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:

Между страните не се спори, че процесните суми са част от предмета на издадена в полза на ищеца Заповед по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 16793/2020 г., на ВРС, 19 с-в.

По делото е представен Договор за заем №204-ВН-19.07.2018г. от 19.07.2018г., от който се установява, че на 19.07.2018г., ищецът е предоставил на ответницата Т.П., като заемополучател и С.П., като солидарен и ипотекарен длъжник в заем сумата 31500лв., за срок от 60месеца, при уговорен падеж на първа погасителна вноска - 19.08.2018г., съответно краен падеж на договора - 19.07.2023г. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 20% като дължимата договорна лихва се погасява ежемесечно. Размерът на ежемесечните вноски е определен на база размера на дължимата лихва със съответните падежи като е изготвен погасителния план, с размер на вноската 525лв. (чл2.1.) В договора е налице уговорка, че при забава в погасяването на дължима вноска, дори с един ден или при частично погасяване на дължима вноска, заемополучателят дължи наказателна лихва в размер 5 %, месечно, начислена върху остатъчната заемна сума (чл.2.6). В случай, че забавата продължи повече от 30 дни, страните са уговорили, че цялото задължение става предсрочно изискуемо. В този случай заемодателят има право да прекрати договора като иска предсрочно погасяване на задълженията, ведно с неустойка в размер на 60% върху пълния размер на заемната сума (чл. 2.7). Съобразно уговореното в чл. 2.8, при прекратяване на договора поради забава в погасяването на дължима вноска, в хипотезата на чл. 2.7., заемополучателят дължи наказателна лихва в размер на 5 %, месечно, върху стойността на главницата към датата на прекратяване на договора, която лихва е дължима до пълното погасяване на главницата и всички други лихви, дължими по договора. Между страните била уговорена следната поредност на погасяване на задълженията: наказателни лихви, лихви, неустойки, такси и главница (чл. 2.12).

Представен по делото е и подписан от страните погасителен план към Договора, с краен падеж на 19.07.2023г. За обезпечаване на задълженията по Договора, страните предвидили учредяване на договорна ипотека върху собствен на солидарния длъжник по договора, недвижим имот (чл. 7.1). В чл. 8.6 от Договора, страните предвидили приложимост в отношенията между тях и на Общитe условия към договорите за заем.

По делото е представен и Договор за заем №202-ВН-18.07.2018г. от 18.07.2018г., сключен между същите страни, по силата на който на на ответницата Т.П., като заемополучател и С.П., като солидарен и ипотекарен длъжник в заем сумата 1500лв., който също бил обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на солидарния длъжник. Срокът за погасяване на задължението е 60 месеца, при идентични дати на падеж– на първа погасителна вноска 19.08.2018г., съответно краен падеж на договора - 19.07.2023г.

Идентични са и останалите уговорени между страните условия, досежно дължимите договорна, наказателна лихва, неустойка и др. Представен по делото е и подписан от страните погасителен план към Договора, с краен падеж на 19.07.2023г. Дължимата месечна 3 погасителна вноска е в размер на 25лв.

По делото е представена разписка от 18.07.2018г., в която е обективирано изявлението на ответницата П. за получаване на сумата 1500лв. Представени са и Стандартни европейски формуляри за предоставяне на информация за потребителски кредити към всеки един от договорите за заем, 2 бр. предварителни договори за заем от 05.07.2018г., придружени с примерни погасителни планове. По делото е представено уведомително писмо до ответницата с изх. №229/17.12.2020г., както и 2 бр. разписки от същата дата за получаването им.

Предявеният иск е с правно основание от чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.240 и сл. ЗЗД, вр. чл. 92, ал.1 ЗЗД. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. №16793/2020г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, връчена лично на ответницата и на ответникът при условията на чл.46 ГПК и срещу която същите за възразили частично. С оглед указанията на съда на осн.чл.415 ал.1 т.2 ГПК и възможността за предявяване на иск срещу ответниците, ищецът е предявил иск в законоустановения едномесечен срок.

Разпечатката съдържа 25 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eb66d15c-20da-40b8-9480-b58f0cde5654