Определение № 66 от 02.02.2023, Районен съд - Поморие

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 66 гр. Поморие, 02.02.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нася Ив. Япаджиева при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Гражданско дело № 20222160100407 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от А. Т. Х. от с.Бата, общ.Поморие, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.К. Я., против П. С. Г. от гр.Карнобат, с която са предявени съединени искове с правно основание чл. 143 СК, чл.149 СК и чл.127а, ал.2 СК.

С определение № 390/24.08.2022 г., производството е прекратено по отношение на претенциите за издръжка и е висящо по спора с правно основание чл.127а, ал.2 СК.

В исковата молба се твърди, че страните са родители на детето Т.П. Г., роден на 21.06.2017г. и са живели заедно до 01.08.2020г. когато са се разделили и от тогава ищцата няма никакъв контакт с ответника. Сочи, че желанието на ищцата е с детето да живее постояно в Германия – гр. Висбаден където има подходящи условия на живот, но детето не може да напуска пределите на Р България тъй като няма контакт с ответника, не знае къде е и за нея е налице правен интерас да поиска съдът да й разреши детето да пътува заедно с нея извън страната в Германия за неограничен период от време. се детето не може да напуска пределите на Р България

Моли съдът да постанови решение с което да разреши на детето Т.П. Г., родено на 21.06.2017г. да напуска територията на Р България придружено от неговата майка и законен представител А. Т. Х. без да е необходимо съгласието на бащата П. С. Г., неограничен брой пъти, без ограничения в броя на пътуванията, тяхната продължителност и време през което ще се осъществяват в Германия, безсромно считано от влизане на решението в сила. Моли с решението съдът да разреши ОД на МВР гр.Бургас да издаде нов паспорт на детето Т.П. Г. без да е необходимо съгласие на бащата П. С. Г.. В съдебно заседание чрез пълномощника адв. К.Я. поддържа иска.

1

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Д. В.. С отговора е заявено становище за недопустимост на исковата претенция, с аргумент, че страните са в брак, който не е прекратен. Това възражение е неоснователно, тъй като производството е такова по спорна администрация и е допустимо във всички случаи, в които страните/родители не са постигнали съгласие по въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това. На следащо място сочи че иска е неоснователен, като счита, че не е в интарес на детето да напуска пределите на Р България, защото няма да може да се проследи живота му в Германия, дали не е в риск и така ще се прекъсне връзката на детето с бащата и неговите роднини по бащина линия, а и майката не иска детето да напъска страната за екскурзия или почивка а за да се промени неговото местоживеене. Моли съдът да отхвърли придявения иск.

Предявеният иск е с правно основание чл. 127а, ал.2 СК.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното удостоверение за сключен гр.брак А. Т. Х. и П. С. Г. са сключили гр.брак на 08.06.2017г. в Германия гр. Вийсбаден.

Не се спори и се установява от представеното зав.копие от удостоверение за раждане, че страните по делото са родители на детето Т.П. Г., родено на 21.06.2017г. в Германия. Видно е от представеното копие, че на детето е издаден немски паспорт.

Видно от представеното Решение на съд в район Викборн, Германия по дело за родителски права, страните по делото са сключили споразумение, съгласно което българския паспорт на детето ще бъде обявен за изгубен и родителите ще заявят пред българското посолство издаването на нов български паспорт на детето Т.П. Г. и двата паспорта на детето – немски и български ще се съхраняват в сейф до който ще имат достъп двамата родители съвместно.

Съпрузите са се споразумяли за съвместно упражняване на родителскита права, като основно детето ще живее при майка си и ще бъде регистриран по местожителството на майката, като е уточнен и режима на контакти на бащата с детето .

По делото са представени два социални доклада. И в двата е посочено, че детето е родено и живее в Германия, където живеят и родителите. В доклада изготвен от Д“СП“ Карнобат, отдел „ЗД“ е посочено, че при разговор с бащата същия е споделил че имат висящо дело за развод в Германия и не разбира защо е внесената искова молба от г-жа Г.а и заявеното от нея желание да пътува с детето извън територията на Р. България, тъй като преди раждането на детето, така и след това двамата не са живели в страната. Подозирал, че майката и детото през лятото на 2022г. са посетили България, като няма обяснение как съпругата му е извела детето от страната без неговото съгласие и че при срещата си с детето установил, че на детето е извършено обрязване на половия орган, отново без неговото знание и съгласие.

В социалния доклад изготвен от Д“СП“ Поморие, отдел „ЗД“ майката е посочила, че детето е родено в Германия, посещава детска градина в Германия а следващато година ще бъде 2 първи клас. Посочено е че ищцата има собствен апартамент в Германия, от 10 години работи на летището във Франкфурт, получава социална издръжка за детето и детски около 200евро, бащата е обещавал да съдейства за изготвяна на нижните документи но в последствие не е ходил при нотариус където е запазвала час и в тази връзка е поискала съдействие от съда.

При така установената фактическа обстановка, изводи. съдът направи следните правни

Съгласно чл. 127а от Семейния кодекс въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. По силата на чл. 24, ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 3, т. 1 от Конвенцията за правата на детето при своята преценка съдът следва да се ръководи от висшия интерес на детето, който е от първостепенно значение.

В производството по категоричен начин се установи, че детето никога не е живяло в Р България и настоящия му адрес не е на територията на страната и в тази връзка при изготвените социални доклади контакт с детето не е осъществен.

Съдът приема, че обичайно местопребиваване на детето е в Ф. Р. Германия – Майнц Костхайм, където по силата на сключено споразумение е следвало да се регистрира на адрес на майката, като настоящия адрес и на родителите е в Германия. В случая и родителите и детето са се установили и трайно пребивават в Германия и с подадената исковата молба се иска не епизодично и еднократно пътуване на детето извън пределите на РБългария, а за създаване на семейна и социална интеграция в Германия. С оглед характера на производството, от значение за определяне на компетентния съд е обичайно местопребиваване на детето, което е в Германия.

Настоящия съд не е компетентен да се произнесе по предявения иск, тъй като претенцията следва да се заяви по обичайно местопребиваване на детето. Детето е родено в Германия, живее и посещава датска градина в Германия, където живеят и двамата му родители, а въпроса за издаването на български паспорт е бил решен със споразумение постигнато между съпразите пред съд в Германия. В тази връзка е недопустимо е и да се прерашава този въпрос, по който вече има произнасяне на съд пред които е висящо делото за прекратяване на брака. Въпроса относно упражняването на родителските права, също е решен и съпрузите са постигнали споразумение за съвместно упражняване на родителските права върху детето Т.П. Георгив, което предвижда всички въпроси засягащи правата и интересите на детето да се решават съвместно от двамата родители. Съгласно чл. 17 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003г съдът служебно следи за своята компетентност по делата, за които регламентът се отнася и е длъжен да прогласи, че не е компетентен.

Във връзка с изложеното съдът счита, че производството е недопустимо и следва да се прекрати.

3

Мотивиран от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 407/2022г. по описа на Районен съд Поморие на основание чл.17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003г. на Съвета относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност от 27.11.2003г. и обявява, че българският съд – в случая Районен съд Поморие, не е компетентин да разгледа предявения иск с правно основание чл. 127а, ал.1 от СК.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ОС Бургас в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

4