Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19315 от 27.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 56851/2024
Вид
Решение № 19315
Подписан
27.10.2025
Състав
ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.229, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 19315 гр. София, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110156851 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „МЕГИ-ТРАНС“ ЕООД против „БГ НОВА“ АД.

Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор за предоставяне на услуга – косене на тревни площи /машинно/, събиране и извозване на окосеното, във връзка с предоставянето на услугата са издадени, както следва: фактура № 1328/30.06.2023 г. за сумата от 5 720 лв.; фактура № 1342/30.06.2023 г. за сумата от 2 232, 20 лв.; фактура № 1343/11.08.2023 г. за сумата 1 872 лв.; фактура № 1344/12.08.2023 г. за сумата 10 920 лв. (след частично плащане от 5 200 лв.), или общо: за сумата 20 835, 20 лв.

Мораторната лихва по всяка от фактурите е, както следва: по фактура № 1328/30.06.2023 г. – сумата 731, 57 лв. за периода 30.06.2023 г. – 06.06.2024 г.; фактура № 1342/30.06.2023 г. – сумата 262, 53 лв. за периода 10.08.2023 г.

– 06.06.2024 г.; фактура № 1343/11.08.2023 г. – сумата 210, 86 лв. за периода 11.08.2023 г.

– 06.06.2024 г.; фактура № 1344/12.08.2023 г. – сумата 1 226, 03 лв. за периода 12.08.2023 г. – 06.06.2024 г., или общо: за сумата 2 430, 99 лв. ,

1 за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 09.07.2024 г. по ч.гр.д. № 34788/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника „БГ НОВА“ АД.

Със становище от 26.03.2025 г. преди първото по делото ОСЗ ответникът оспорва исковете.

С определение от 27.03.2025 г. производството е спряно, на основание чл.229, ал.1, т.1 ГПК – по взаимно съгласие на страните.

С определение от 04.09.2025 г. производството е възобновено.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 06.06.2024 г. „МЕГИ-ТРАНС“ ЕООД е сезирало СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „БГ НОВА“ АД за: сумата 5 720 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за предоставяне на услуга – косене на тревни площи /машинно/, за която е издадена фактура № 0000001328/30.06.2023 г., ведно със законна лихва от 06.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата 731, 57 лв. мораторна лихва за периода 30.06.2023 г. – 06.06.2024 г.; сумата 2 323, 20 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за предоставяне на услуга – косене на тревни площи /машинно/, за която е издадена фактура № 0000001342/30.06.2023 г., ведно със законна лихва от 06.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата 262, 53 лв. мораторна лихва за периода 10.08.2023 г. – 06.06.2024 г.; сумата 1 872 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за предоставяне на услуга – косене на тревни площи /машинно/, за която е издадена фактура № 0000001343/11.08.2023 г., ведно със законна лихва от 06.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата 210, 86 лв. мораторна лихва за периода 11.08.2023 г. – 06.06.2024 г.; сумата 10 920 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за предоставяне на услуга – косене на тревни площи /машинно/, за която е издадена фактура № 0000001344/12.08.2023 г., ведно със законна лихва от 06.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата 1 226, 03 лв. мораторна лихва за периода 12.08.2023 г. – 06.06.2024 г.

С разпореждане от 09.07.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер на 465, 32 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 246, 97 лв.

2

В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.

В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.

По делото са представени 4 бр. фактури, издадени от „МЕГИ-ТРАНС“ ЕООД на „БГ НОВА“ АД, всяка от които – подписана за издател и получател, както следва: фактура № 0000001328/30.06.2023 г. за сумата 10 920 лв.; фактура № 0000001342/30.06.2023 г. за сумата 2 323, 20 лв.; фактура № 0000001343/11.08.2023 г. за сумата 1 872 лв.; фактура № 0000001344/12.08.2023 г. за сумата 10 920 лв.

Представени са количествени сметки за месец юни и месец юли 2023 г., подписани за възложител и изпълнител.

По делото е представено потвърдително писмо за задължения от 07.02.2024 г. за потвърждаване на процесните задължения към „МЕГИТРАНС“ ЕООД.

Представена е и сключена в хода на процеса между страните извънсъдебна спогодба от 01.04.2025 г., с която страните приемат за безспорно, че „БГ НОВА“ АД дължи на „МЕГИ-ТРАНС“ ЕООД възнаграждение по договор за предоставяне на услуга – косене на площи /машинно/, за извършването на която са издадени: фактура № 0000001328/30.06.2023 г., фактура № 0000001342/30.06.2023 г., фактура № 0000001343/11.08.2023 г. и фактура № 0000001344/12.08.2023 г., като задълженията възлизат на: сумата 20 835, 20 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за предоставяне на услуга; сумата 2 430, 99 лв., представляваща мораторна лихва, както и че ответникът е платил сумата 4 852 лв. на 01.04.2025 г. и сумата 2 500 лв. на 04.06.2025 г., с които е погасено изцяло вземането за мораторна лихва и частично – вземането за главница.

Настоящото производство е прекратено, на основание чл.232 ГПК, за сумата над 15 914, 19 лв. до пълния предявен размер от 20 835, 20 лв. главица, както и за сумата 2 430, 99 лв. мораторна лихва – поради оттегляне на исковете в посочената част.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото е включен установителен иск, предявен в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която е депозирано възражение в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

3

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е възникнало правоотношение по договор за изработка със соченото в исковата молба съдържание; че е изправна страна по договора – изпълнил е възложеното му, което е било прието от възложителя, с оглед на което полза на ищеца в качеството му на изпълнител е възникнало вземане за възнаграждение по договора в размер на исковата сума.

С оглед ангажираните по делото писмени доказателства и при съобразяване по реда на чл.235, ал.3 ГПК на сключеното в хода на процеса извънсъдебно споразумение между страните, с което ответникът признава задължението, както и на извършените от ответника плащания, съдът намира, че в полза на ищеца е налице вземане за сумата 15 914, 19 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договора.

По изложените съображения предявеният иск следва да се уважи изцяло.

По разноските:

Видно от представената по делото спогодба между страните, със същата е постигнато съгласие, че разноските по делото възлизат на сумата 3 424, 58 лв. (1 712, 29 лв. за заповедното и 1 712, 29 лв. за исковото производство), които следва да се присъдят на ищеца в цялост, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

В случая частичното оттегляне на исковете е поради сключената между страните спогодба, съответно – извършено от ответника плащане, поради което за тази част право на разноски има отново ищецът.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „БГ НОВА“ АД, ЕИК 203973767 дължи на „МЕГИ-ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 102909518, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД, сумата 15 914, 19 лв., представляваща неизплатен остатък от възнаграждение по договор за предоставяне на услуга – косене на тревни площи /машинно/, събиране и извозване на окосеното, във връзка с предоставяне на която услуга са и з д а д е н и : фактура

№

0000001328/30.06.2023 г., фактура

№

0000001342/30.06.2023 г., фактура № 0000001343/11.08.2023 г. и фактура № 0000001344/12.08.2023 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 09.07.2024 г. по ч.гр.д. № 34788/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав.

ОСЪЖДА „БГ НОВА“ АД, ЕИК 203973767 да заплати на „МЕГИТРАНС“ ЕООД, ЕИК 102909518, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1 712, 4

29 лв. разноски за заповедното и сумата 1 712, 29 лв. разноски за исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5