Решение № 249 от 13.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Пловдив, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20265001000221 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №13/30.01.2026г., постановено по т.д. №96/2025г. по описа на окръжен съд Пазарджик, „ЗК Лев инс“ АД, ЕИК 121130788 е осъдено да заплати на „Ленд“ ЕООД, ЕИК 112650665 обезщетение за претърпени имуществени вреди по собствения му л. а. Ауди РС КУ3 Спортбек, рег. № *********, в размер общо на 39 243,41 евро с ДДС, настъпили от ПТП от 14.03.2024г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 28.04.2025г. до окончателното плащане, на основание чл.405, ал.1 от КЗ, както и мораторна лихва в размер на 5 112,92 евро за периода от 08.04.2024г. до датата на исковата молба, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Отхвърлен е главният иск за разликата над присъдените 39 243,41 евро до претендираните 40 638,75 евро.

„ЗК Лев инс“ АД, ЕИК 121130788 е осъдено да заплати на „Ленд“ ЕООД, ЕИК 112650665, сумата от 5 492,34 евро - разноски за производството, 1 съразмерно на уважената част от исковете.

„Ленд“ ЕООД, ЕИК 112650665 е осъдено да заплати на „ЗК Лев инс“ АД, ЕИК 121130788 сумата от 31,19 евро - разноски за производството, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Срещу постановеното по делото решение е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – „ЗК Лев инс“ АД. Според оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба и заявеното искане– „да отхвърлите изцяло исковата претенция“, обжалва се решението в неговата осъдителна част. Изложени са подробно съображения за неправилност на решението в обжалваната част, като жалбоподателят счита, че неправилно са отхвърлени и релевираните възражения за съпричиняване и прекомерност.

Поддържа се възражението за груба небрежност от страна на водача на МПС и са въведени оплаквания за неправилност на изводите на първостепенния съд за липсва на такава. В тази насока е цитирана съдебна практика. Към въззивната жалба е приложено решение на ВКС по гр.д. 2059/2023г., четвърто г.о., посочено като „относима съдебна практика“.

С постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата страна – „Ленд“ ЕООД, се оспорва подадената въззивна жалба.

С въззивната жалба и постъпилия отговор не са заявени доказателствени искания.

Страните претендират сторените по делото разноски.

Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.405 ал.1 от К3 и акцесорен иск по чл.409 от КЗ.

Ищецът в първоинстанционното производство – въззиваема страна в 2 настоящето –„Ленд“ ЕООД, се позовава на договорни отношение с ответника „ЗК Лев инс“ АД, произтичащи от договор за имуществена застраховка „Каско на

МПС“ въз основа на застрахователна полица

№*************/24.04.2023, валидна от 25.04.2023г. до 24.04.2024г. по отношение на собствено МПС - л. а. Ауди РС КУ3 Спортбек, рег. № *********. На 14.03.2024г. автомобилът бил предоставен за ползване на Н.Л.П., за да пътува от гр. Пазарджик до гр. Пловдив. Около 22:30ч. Н. се обадил на управителя Р.С., за да му съобщи, че на кръстовище с кръгово движение в близост до с. Мало Конаре е настъпил пътен инцидент. Заради появило се на пътното платно куче, водачът губи контрол над автомобила, последният излязъл от пътното платно и се забил в метален стълб с пътен знак Б-3. Бил подаден сигнал до 112, като на място се отзовали полицейски патрул и линейка. Съставен бил и Констативен протокол за ПТП. На водача бил издаден АУАН за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП. На 18.03.2024г. за инцидента бил уведомен застрахователят, като е депозирана и претенция за заплащане на обезщетение за претърпените по автомобила имуществени вреди. Ответникът отказал да заплати по причина неспазване на правилата за безопасност, което обосновавало груба небрежност. След отказа автомобилът бил закаран в оторизиран сервиз „Куалитат ауто“ ЕООД, където бил извършен ремонт на стойност 77 072.49лв. с ДДС, подробно описан, с което същият бил напълно възстановен. Били закупени и нови гуми, увредени при ПТП, като заедно с монтажа платената за тях сума била в размер на 2 410лв. Претендира се обезщетение в общ размер от 79 482.49лв. с ДДС, както и мораторна лихва от 10 000лв. за периода от 18.03.2024г. до датата на исковата молба 28.04.2025г., както и законна лихва от исковата молба до окончателното плащане.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът „ЗК Лев инс“ АД оспорва така предявения главен, съответно и акцесорен иск. Не оспорва наличието на валидно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за имуществено застраховане.

Относимите за въззивното производство възражения по основателността на иска се свеждат до проява на груба небрежност от страна на водача на МПС Н.Л.П., представляваща изключен риск по смисъла на застрахователната полица. Възразява се, че това рисково поведение представлява и неизпълнение от страна на застрахования на изискването на чл.14.4 от Общите условия към 3 договора да пази застрахованото МПС с грижата на добър стопанин, респективно е дало основание, съгласно чл.15 от ОУ, за отказ от застрахователно обезщетение, на основание чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ. Твърди се и неизпълнение на чл.27.6 от ОУ за неспазване на установени технически и технологични норми за експлоатация на МПС, представляващо абсолютно основание за отказ от обезщетение. Възразява се и по отношение на размера на исковите претенции - за значително завишени цени, както на вложените части в автомобила, така и на начисления труд. Релевирано е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, т. к. водачът е управлявал МПС с превишена скорост, несъобразена с конкретния пътен участък и специфичните условия на пътя. Неоснователността на акцесорната претенция се аргументира с неоснователността на главния иск.

При така въведените твърдения и възражения от страните, съдът намира за установено следното:

Въззивната инстанция, на основание чл.272 от ГПК, препраща към подробоното изложение на фактите, съдържащо се в мотивите на първоинстанционното решение – относно легитимацията на ищеца на собственик на лек автомобил Ауди РС КУ3 Спортбек, рег. № *********, съгласно свидетелство за регистрация, част I. Безспорно е, че правоотношенията между страните се основават на договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективиран в застрахователна полица №*************/24.04.2023, валидна от 25.04.2023г. до 24.04.2024г., съгласно който договор застрахователната сума е в размер на 125 000лв. Безспорен е и фактът на настъпило ПТП, вследствие на което са настъпили увреждания на застрахованото МПС, представляващи имуществени вреди за ищеца. От гласните доказателства – показанията на свидетелите Н.Л.П. /водач на МПС/ и Б.К.П. /пътувал като пътник в процесния автомобил/ и преди всичко от заключението на допуснатата при първоинстанционното разглеждане на делото съдебноавтотехническата експертиза се установява следната фактическа обстановка, обективираща механизма на ПТП: Пътното произшествие е настъпило на 14.03.2024г., около 22:15ч., на кръговото кръстовище, образувано с пресичането с път III-8003/8004. Водачът Н. П. управлявал л. а. Ауди РСКУ 3 Спортбек по главен път I-8 с посока на движение от гр. Пазарджик към гр. Пловдив. Непосредствено преди навлизане в кръстовището водачът, поради субективни действия или 4 бездействия, губи контрол над автомобила, отклонява се наляво и с левите колела преминава през разделителния остров със скорост от около 58 км/ч.

Автомобилът преминава през бордюра на разделителния остров и се движи около 4 метра през него, при което блъска пътен знак Б-3. Към края на острова скоростта пада до около 53 км/ч, когато автомобилът излиза на асфалтовата настилка. Водачът П., поради неправилно боравене с системите за управление, ускорява скоростта до около 62 км/ч, отклонява превозното средство надясно и преминава през зоната на кръга, обособяващ кръстовището. След движение около 12 метра през чакълирания кръг отново излиза на асфалтовата настилка в посока югоизток. В същата посока напуска границата на пътното платно и навлиза в затревената площ, където автомобилът спира. Съгласно заключението на експерта и в двата разгледани от него варианта /при подаване и неподаване на допълнителна газ/, скоростта на автомобила не е съобразена с конструктивното изпълнение на кръстовището. Критичната скорост за преминаване през кръстовището е определена на около 55 км/ч, докато разрешената скорост за този участък е 30 км/ч, при поставен знак В26. Т.е. категорично установено е твърдението на ответника, настоящ жалбоподател, че водачът на застрахованото МПС е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.1 от ЗДвП. Тези твърдения се подкрепят и от представените като писмено доказателство Констативен протокол за ПТП №1845171/14.03.2024г. на служител на ОДМВР - Пазарджик, сектор „Пътна полиция“; докладна записка от съставителя на протокола за ПТП; Наказателно постановление, с което на водача на МПС е наложено административно наказание за извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата чл.20 ал.1 от ЗДвП.

С оглед така описаното поведение на водача на МПС е въведено и основното възражение на настоящия жалбоподател – за липсата на основание за ангажиране функционалната отговорност на застрахователя по смисъла на чл.405 от КЗ, което възражение се свежда до доводи за изключен от застрахователното покритие риск по смисъла на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, тъй като поведението на водача на МПС представлява груба небрежност, което „представлява изключен риск по смисъла на застрахователната полица“ , позовавайки се на разпоредбата на чл.27.6 от раздел IX „Общи изключения“ от Общите условия и на допуснати нарушения на други разпоредби от ОУ - тези в раздел V „Основни задължения на страните по застрахователния договор“.

5

Съгласно горецитираната разпоредба – чл.405 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Изводът на първостепенния съд за наличие на основанията за ангажиране на безвиновната отговорност на застрахователя, се свежда до това, че страни по застрахователното правоотношение са ищецът и ответникът, а причина за настъпването на ПТП е трето лице - Н. П., който няма качеството на застрахован или на ползващо се лице по смисъла на чл. 398 от КЗ.

Установените със застрахователния договор, респективно Общите условия към него, задължения обвързват единствено застрахования, но не и третите лица, които не са страни по договора, като окръжният съд се е позовал правилно на разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗЗД, съгласно която договорът поражда действия само между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи. Следва да се допълни, че в конкретния случай липсва, както законово, така и договорно изключение /изведено от ОУ/ за разпростиране на възникналото застрахователно правоотношение между ищеца и ответника – застраховател и спрямо трети лица. Правилно е посоченото от първостепенния съд, че допуснатите от трети лица нарушения не могат да се приравнят на неизпълнение на задължения на застрахования по застрахователния договор. Ето защо не би могло да намери приложение основанието за освобождаване на застрахователя от отговорност, посочено в разпоредбата на чл.408 ал.1, т.3 от КЗ, доколкото това основание визира единствено поведение на застрахования, а не на трето лице – при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение. В този смисъл изводът на първостепенния съд, че поведението на водача на МПС /който действително е управлявал автомобила със скорост, почти двойно по-висока от разрешената такава от 30 км/ч за участъка/ не може да бъде приравнено на неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования „Ленд“ ЕООД и да обоснове отказ от изплащане на застрахователно обезщетение било поради изключен риск, поради неизпълнение на договорно задължение е правилен и се споделя и от 6 настоящата инстанция. По тази причина не са налице и основания за освобождаване функционалната отговорност на застрахователя, посочени в клаузите на чл.14.4 /визираща задължение на застрахования да пази застрахованото МПС с грижата на добър стопанин и да го поддържа в добро техническо състояние/. Предоставянето на МПС на трето лице за временно ползване /какъвто е настоящият случай/ не е извън добрата грижа на стопанина, нито пък неизпълнение на изискването за поддържане в добро техническо състояние. Не са налице и основания за освобождаване функционалната отговорност на застрахователя, посочени в клаузите на чл.27.6 от ОУ от раздел „Общи изключения“, по смисъла на която застрахователят не обезщетява щети, настъпили вследствие неспазване установените технически и технологични норми за експлоатация и ремонт на МПС, както и несъобразяване с правилата на противопожарна охрана. Не са налице и другите основания, визирани в този раздел, изключващи отговорността на застрахователя. По отношение на всички доводи на жалбоподателя за наличие на „груба небрежност“ от страна на водача на МПС, следва да се посочи, че те биха били релевантни и биха били предмет на обсъждане в друго производство. В този смисъл правилно е посоченото от окръжния съд, че по отношение на трети лица, какъвто е Н. П. застрахователят разполага с право на регрес в случай, че те са причинили застрахователното събитие и той е заплатил застрахователното обезщетение. Това се извежда и от клаузата на чл.14.6 от ОУ, визираща възможността на застрахователя да упражни регресни права, ако застрахователното събитие е настъпило по вина на трети лица. Но доколкото ПТП, съответно имуществетната вреда е настъпила поради поведени на трето лице по застрахователния договор, то допуснатите от него нарушения са без значение за отговорността на застрахователя по отношение на застрахования, както правилно е приел и окръжният съд, позовавайки се на приетото в Решение №50/29.01.2024г. на ВКС по гр. д. №1464/2023г., IV г.о. /което, противно на доводите на жалбоподателя намира приложение в настоящия казус/. В случая не се касае за каквото и да виновно поведение от страна на страната по застрахователното правоотношение – застрахован, който по смисъла на § 1, т.1 от ДРКЗ е лицето, чиито имуществени и/или неимуществени блага са предмет на застрахователна защита по застрахователен договор и именно това лице е страна по застрахователния договор и е обвързано от неговите клаузи. А 7 когато определени действия или бездействия, дори и да могат да се преценявани като неизпълнение на застрахователния договор, като „груба небрежност“ или нарушение на други обществени и законови правила, са осъществени от трети лица, не може да се приеме изключване от обхвата на застрахователното покритие. Извод в противната насока не може да се направи и от цитираното, посочено като относима съдебна практика и приложено решение №348/12.06.2024г. по гр.д. 2059/2023г. на ВКС, четвърто г.о. Напротив и в това решение е коментирано поведение на застрахован, т.е – страна по договора, а не поведение на трето лице /какъвто е настоящият случай/.