Определение № 1184 от 19.03.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1184 гр. София, 19.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20231110207866 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

С решение № 108/10.01.2025 г., постановено по НАХД № 7866/2023 г. по описа на СРС, НО, 108 състав, съдът е отменил наказателно постановление № 23-4332-006326/12.04.2023 г., издадено от началник сектор „Административно обслужване“ в отдел „Пътна полиция“ при СДВР в частта, с която на основание чл. 175а, ал. 1 пр. 3 от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя В. В. М., ЕГН ********** са наложени кумулативно следните административни наказания – глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП и е потвърдил наказателното постановление в частта, с която на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

С оглед изхода на делото съдът е приел, че и двете страни имат право на разноски и с решението на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Столичната дирекция на вътрешните работи е осъдена да заплати на В. В. М. сумата от 1100 /хиляда и сто/ лева, представляваща сторени от него разноски за адвокатско възнаграждение в производството, а самият жалбоподател е осъден да заплати на СДВР на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН 80 /осемдесет/ лева – 1 юрисконсултско възнаграждение.

За постановеното решение АНО е уведомен на 10.01.2025 г., а жалбоподателят - на 16.01.2025 г. На 14.01.2025 г. от АНО чрез юрк. П. е постъпила молба за изменение на решението в частта за разноските, като се иска от съда присъдените в полза на жалбоподателя М. разноски да бъдат намалени до посочените размери в чл. 18 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като делото не е с голяма фактическа и правна сложност.

В постъпило по делото становище от процесуалния представител на жалбоподателя - адв. М. се сочи, че същата е участвала в почти всички съдебни заседания, проведени по делото, в които са разпитвани свидетели, изисквани и събирани доказателства, а в последното съдебно заседание, в което не е могла да участва е представила подробни писмени бележки, в които конкретно е анализирала събраните доказателства, за разлика от процесуалния представител на АНО, който не се е явил в нито едно съдебно заседание, а представените от него писмени бележки са идентични с представените по още 4 административнонаказателни дела, които са цитирани в становището.

Отделно от това адв. М. сочи, че при определяне на възнаграждението по начина, претендиран от юрк. П., то същото би било в размер на 2 250 лева, което е по-високо от присъденото. От съда се иска молбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, алтернативно- същата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

СЪДЪТ, като се запозна с материалите по делото намери следното:

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. За неуредените въпроси касаещи разноските разпоредбата на чл. 144 от АПК препраща към разпоредбите на ГПК, а разпоредбата на чл. 248 от ГПК изрично предвижда възможност за изменение на решението в частта за разноските, поради което и по силата на цитираната препращаща разпоредба молбата на юрк. П. /подадена в 14-дневния срок за обжалване на решението/ е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно чл. 143 от АПК при отмяна на обжалвания административен 2 акт или отказа да бъде издаден административен акт жалбоподателят има право на разноски - държавна такса, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат. В проведените по делото съдебни заседания не се е явил процесуален представител на АНО. В постъпили по делото писмени бележки същият е направил възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, което съдът в решението си е счел за неоснователно. Понастоящем съдът не намира основания да ревизира становището си по отношение на размера на дължимите на жалбоподателя разноски.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 05.05.2023 г., видно от който уговореното възнаграждение на адв. М. за процесуално представителство на жалбоподателя по настоящото дело е в размер на 500 лева, платими в брой при подписване на договора, за което последният служи като разписка. Преди приключване на последното по делото съдебно заседание чрез Единния портал за електронно правосъдие адв.

М. е депозирала Анекс към договора от 05.05.2023 г., с който предвид участието й в пет открити съдебни заседания страните са уговорили допълнително възнаграждение в размер на 600 лева, платено в брой, за което анексът служи като разписка. Следователно по делото несъмнено е установено, че жалбоподателят е сторил разноски за възнаграждение за адвокат за защита по настоящото дело в общ размер на 1100 лева. Следва да се отбележи, че заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение при сключване на договора за правна защита и съдействие е 500 лева, който е със 100 лева по-нисък от определения съобразно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тук съдът изрично прави уговорка, че посоченият в Наредбата размер макар и да не е обвързващ за съда /с оглед решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22/ представлява ориентир за справедливото заплащане на адвокатския труд. Отделно от горното, съгласно чл. 14, ал. 2 от Наредбата за защита по административнонаказателно дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лева. По делото са проведени общо шест съдебни заседания, в пет от които адв. М. се е явила, разпитани са петима свидетели, събрани са и редица други доказателства. Следователно при съблюдаване на ориентира по чл. 14, ал. 2 от Наредбата за участие в съдебните заседания след първите две по делото на адв. М. се дължи допълнително възнаграждение в размер на 750 лева. В случая страните са уговорили адвокатското 3 възнаграждение под предвидените ориентири в Наредбата. Същото не може да бъде определено като прекомерно, имайки предвид броя на проведените съдебни заседания, в които е участвала адв. М., събраните доказателства и извършената от процесуалния представител на жалбоподател работа.

С оглед на изложеното, съдът намира, че не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските, поради което молбата на АНО чрез юрк. П. по чл. 248 ГПК се явява неоснователна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на началник сектор в ОПП- СДВР чрез юрк. П. за изменение на постановеното по делото решение № 108/10.01.2025 г. в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Административен съд – София град.

Преписи от него да се връчат на жалбоподателя и въззиваемата страна.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4