Определение № 729 от 07.02.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 729 гр. Варна, 07.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500078 по описа за 2025 година

Производството е по реда чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба “Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх. В, действащо чрез юрк. И.Т.К.., против Разпореждане № 5324 от 06.12.2024г. постановено по ч.гр.д.№1575/2024г. по описа на Районен съд Провадия, в частта, с която е отхвърлено заявление с вх. № 8885/28.11.2024 за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника С. А. С. с ЕГН **********, адрес ************** за сумите: договорно възнаграждение в размер на 85,10 лева за периода от 20.12.2023 г. до 20.08.2024 г., обезщетение за забава за периода от 21.10.2023 г. до 20.08.2024 г. в размер на 110,43 лева.

В частната жалба, се поддържа, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, тъй като заповедният съд е превишил правомощията си по преценка на основателността на подаденото заявление, като е обсъдил по същество обстоятелства, които седят извън предмета на проверка в заповедното производство и не могат да бъдат повод за отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Твърди се, че нищожността на договорни клаузи, поради неравноправният им за потребителя характер, е особен вид недействителност, която не попада в общите хипотези на противоречие със закона или с добрите нрави, респективно в обхвата на проверката по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК. Сочи се ощр, че заповедният съд неправилно е отчел разпоредбата на чл.145,ал.2 ЗЗ, поради невярна в тази насока преценка. Сочи практика на съдилищата. По същество на спора, счита, че по отношение на отхвърленото заявление в частта за договорното възнаграждение и лихвите за забава е неправилно. Твърди се, че следва да получи договореното възнаграждение, тъй като процесният договор отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. На последно място се поддържа, че процесния договор не страда от пороци, които да водят до неговата недействителност, като са развити са подробни съображения за спазване на всички императивни изисквания при неговото сключване, както и че в същия се съдържат всички нормативно предвидени изисквания. Претендират се разноски.

Предвид разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не се връчва, поради което и в настоящото производство не се конституира насрещна страна.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

1

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК 175074752, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист срещу С. А. С. с ЕГН ********** за парични вземания, както следва: неплатена главница – 505.03 лева; неплатено договорно възнаграждение 85.1 лева, дължимо за периода 20,12,2023 г. до 20,08,2024 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга Фаст - 174.54 лева, дължимо до 20,08,2024 г.; неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси - 261.81 лева, дължимо до 20,08,2024 г.; лихви за забава – 110.43 лева за периода от 21,10,2023 г. (дата на изпадане в забава) до 20,08,2024 г.; непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането - 0 лева, начислени на 04,11,2023 г. (изпадане в забава по-голяма от 14 дни); непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 400 лева, начислени на 19,02,2024 г.; законна лихва в размер на 38.11 лева, дължима от 20,08,2024 г. датата на изтичане на погасителния план до 27.11.2024 г. и законна лихва от датата на входиране на заявлението до изплащане на вземането.

С разпореждане № 5324/06.12.2024г. заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта за сумите частта за сумите: договорно възнаграждение в размер на 85,10 лева за периода от 20.12.2023 г. до 20.08.2024 г.; 174,54 – такса за услуга „Фаст“, 261,81 лева – такса за услуга „Флекси“, 400,00 лева такси за извънсъдебно събиране, обезщетение за забава за периода от 21.10.2023 г. до 20.08.2024 г. в размер на 110,43 лева, обезщетение за забава за периода от 20.08.2024 г. до 27.11.2024 г. в размер на 38,11 лева, както и до пълния размер на претендираните разноски. За да отхвърли така заявеното от кредитора искане, първоинстанционният съд е приел, че клаузите, уговарящи плащане на възнаграждения за допълнителни услуги, са нищожни, а договорът за потребителски кредит за недействителен, поради не включване на допълнителните услуги на посочения в договора ГПР.

Съобразно разпоредбата на чл. 411 ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, в правомощията на заповедния съд, е да провери дали искането по заявлението е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и дали се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В процесния случай заявлението е подадено по реда на чл. 410 от ГПК за вземане, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит с физическо лице – потребител, поради което, приложими в случая са и разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Към заявлението е представен договор за потребителски кредит №*************г., съгласно който на длъжника е предоставен кредит в размер на 600 лв, платим на 11 месечни вноски. В договора е посочен още ГЛП от 40,90% и ГПР- 48,29%. Предвидено е още дължимостта на възнаграждение за закупена допълнителна услуга Фаст на стойност 240лв. и възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси на стойност 360лв., като цената на допълнителните услуги подлежи на заплащане на равни вноски, ведно с месечните погасителни вноски по кредита, включени в погасителния план. Видно от гореизложеното възнаграждението за посочените като допълнителни услуги Фаст и Флекси е в размер равен на предоставената в заем сума – 600 лв. Макар и тези услуги да са посочени като допълнителни такива, то описаните в т.15 ОУ действия са изцяло свързани с усвояване и управление на кредита, а не с реално предоставяни допълнителни услуги. Така тези суми попадат в категорията "Общ разход по кредита за потребителя" по смисъла на § 1, т.1 от ЗПК като разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Непосочването на тези разходи за допълнителни услуги в ГПР има за последица скрито оскъпяване на кредита, като по този начин се заобикаля нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. В този смисъл е и даденото задължително тълкувание в Решение на СЕС от 21.03.2024 год. по дело C‑714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48 Изложеното обуславя извод, че договорът за кредит на основание чл.22 от Закона потребителския кредит е нищожен, като противоречащ на закона поради липса на съдържание по чл.11, ал.1, т.10, в който случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита на осн. чл.23 ЗПК. Нищожността на договора не пораждат задължения за 2 плащане по тях нито за договорни лихви, нито за обезщетение за забава, поради което, съдът намира, че заявлението по чл.410 ГПК в обжалваната му част се явява неоснователно.

Въз основа на изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5324 от 06.12.2024г. постановено по ч.гр.д.

№1575/2024г. по описа на Районен съд Провадия, в частта, с която е отхвърлено заявление с вх. № 8885/28.11.2024 за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника С. А. С. с ЕГН **********, адрес ************** за сумите: договорно възнаграждение в размер на 85,10 лева за периода от 20.12.2023 г. до 20.08.2024 г. и обезщетение за забава за периода от 21.10.2023 г. до 20.08.2024 г. в размер на 110,43 лева.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3