Решение № 186 от 04.03.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Сливен, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20242230104447 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответниците сумите, които е осъдена да им заплати с влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 398/2023 г. по описа на СлРС, поради извършен след датата на съдебното решение отказ от наследство.

Твърди се, че ищцата е наследник на И.И.П., а наследодателят на ответниците е погасил негово задължение. Впоследствие ответниците, като наследници на платилия дълга солидарен длъжник, предприели съдебни действия срещу ищцата, в качеството й на наследник на кредитополучателя, като по гр. дело №398/2023 г. ищцата била осъдена да им заплати конкретно посочени суми. За събиране на сумите срещу ищцата било образувано изпълнително производство, а на 01.02.2024г. ищцата се отказала от наследството на И.И.П..

От страна на ответниците е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва нейната допустимост и основателност. Излагат се съображения, че ищцата дължи на ответниците сумите по изпълнителното производство, като се твърди, че по гражданското дело е осъдена лично тя и изпълнителният лист е издаден срещу нея, а отказът от наследство е извършен впоследствие. От съда се иска отхвърляне на исковата претенция, като се претендират и 1 разноските по делото.

В съдебно заседание, редовно призованата ищца, не се явява и не се представлява.

Редовно призованите ответници, не се явяват в съдебно заседание.

Представляват се от пълномощник, който поддържа отговора и моли за отхвърляне на иска.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, че ищцата, с влязло в сила решение по гр. дело № 398/2023 г. на СлРС, е осъдена да заплати на ответниците сумите, за които е издаден изпълнителен лист по същото дело и е образувано изпълнително производство при ЧСИ М.М., както и че на 01.02.2024 г. в РСКотел е вписан отказ на ищцата от наследството на И.И.П..

Съдебното решение по гр. дело № 398/2023 г. на СлРС е влязло в сила на 08.12.2023г., като ищцата по настоящото дело С. Г. е била надлежно призовавана в качеството на ответник, но не е подала отговор на исковата молба, не е изразила становище и не се е явила в съдебно заседание.

Осъждането й да заплати суми на ищците е в качеството й на наследник на И.И.П..

Отказът на ищцата от наследството на И.П. е вписан в РС –Котел на 02.02.2024г., след като срещу ищцата е било образувано в края на 2023г. изпълнително производство за събиране на присъдените на ответниците суми.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Исковата претенция с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване по отношение на ответниците, че ищцата не им дължи сумите, които е осъдена да им заплати с влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 398/2023 г. по описа на СлРС, поради извършен след датата на съдебното решение отказ от наследство е допустима, но неоснователна. В случая съдебното решение, послужило като основание за издаване на изпълнителния лист е влязло в сила, като преди постановяването му ищцата е била надлежно 2 призовавана, но е имала абсолютно пасивно поведение и не е предприела никакви действия за защита на правата си. Осъждането й е в качеството на наследник на И.И.П., за негови непогасени задължения. Отказът на ищцата от наследството на П. е след образуването на изпълнителното производство срещу нея, но след като тя е била осъдена в качеството на наследник на баща си да заплати процесните вземания на ответниците и след като решението е влязло в сила. Поради това не може да се приеме, че е налице недължимост на вземанията, които са присъдени на ответниците и за които е образувано изпълнителното производство срещу ищцата, тъй като отказа от наследство не може да породи правни последици за вземанията, за които лично тя в качеството на наследник е осъдена с влязло в сила съдебно решение.

Предвид изложеното, предявената искова претенция с правно основание чл.439 от ГПК е неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на процеса следва да се присъдят на ответниците разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 2070 лева, за всеки от тях.

Ръководен от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. Г. с ЕГН-********** от ****************************** ПРОТИВ К. Щ. Р. с ЕГН-********** от *************************** и Р. З. Р. с ЕГН-********** от ***************************, иск с правно основание чл.439 от ГПК, за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответниците сумите, които е осъдена да им заплати с влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 398/2023г. по описа на СлРС, поради извършен след датата на съдебното решение отказ от наследство, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА

С.

И.

Г. с

ЕГН-********** от

****************************** ДА ЗАПЛАТИ на К. Щ. Р. с ЕГН********** от *************************** разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 2070 /две хиляди и седемдесет/ лева.

ОСЪЖДА

С.

И.

Г. с

ЕГН-********** от

****************************** ДА ЗАПЛАТИ на Р. З. Р. с ЕГН3 ********** от *************************** разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 2070 /две хиляди и седемдесет/ лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4