Решение № 106 от 09.03.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. С.

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. С. Въззивно гражданско дело № 20251800501080 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Е. В. И. от с. В.Т., община Своге против решение № 98 от 09.06.2025 г., постановено по гражданско дело № 214/2023 г. по описа на РС – гр. Своге, с което съдът е признал за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД съществуването на вземанията на „БАНКА ДСК” АД, гр. София към ответника, за които е издадена заповед № 235/21.07.2022 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр. дело № 407/2022 год. по описа на РС-Своге, както следва: за сумата 21867,26 лева – главница, представляваща неизплатено задължение по договор за кредит „Експресо“ № 424324607950 от 05.10.2016 год., сключен между „Експресбанк“ АД /предишно наименование „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, а понастоящем заличен търговец, чийто универсален правоприемник е ищецът/ и ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.02.2022 год. до окончателното изплащане; сумата 10 331,11 лева – договорна възнаградителна лихва по договора за периода от 24.03.2017 год. до 10.02.2022 год.; сумата от 3 637,49 лева – обезщетение за забава върху главницата по същия договор за периода от 24.03.2017 год. до 10.02.2022 год. и сумата 42,52 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 11.02.2022 год. до 18.02.2022 год.. С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 3 846,66 лева, представляваща направени разноски в исковото производство, както и сумата 767,57 лева – разноски в заповедното производтво по ч.гр.д. № 407/2022 год. по описа на РС-Своге.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено в 1 противоречие със закона и със събраните по делото доказателства. Търди, че ищецът не е доказал по правилата на пълното главно доказване съществуването и размера на претендираните вземания. Сочи, че неправилно съдът е приел за надлежно обявена твърдяната предсрочна изискуемост на кредита, както и че не се е произнесъл законосъобразно по възраженията за наличието на нищожни клаузи в договора. Моли съда да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Въззиваемата страна е подала писмен отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът твърди в исковата молба, че на 05.10.2016 огд. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД – кредитор и ответника – кредитополучател е сключен Договор за кредит ЕКСПРЕСО № 424324607950 за сумата 28 700 лева, с номинален фиксиран лихвен процент в размер на 8,8 % със срок на договора до 24.10.2023 г., съгласно подписан между страните погасителен план - Приложение №1 към договора. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 24-то число на месеца. Съгласно чл. 9.1 Част I от договора, при просрочие на погасителните вноски се начислява наказателна лихва в размер на 6 пункта над номиналния лихвен процент. Претендираната по настоящото дело наказателна лихва (обезщетение за забава) е начислена само върху частта от вноската, представляваща главница, при наказателна ставка от 6 %. Твърди се, че банката е предоставила изцяло на ответника сумата по договора за кредит по посочената в него разплащателна сметка, но ответникът не извършвал редовно плащанията на дължимите суми по договора. Поради това банката изпратила до ответника покана-уведомление с изх. № 01-20- 21892/01.12.2021 г., чрез ЧСИ Стоян Якимов, с Рег. № 844 на КЧСИ, за обявяване на кредита за предсрочно изискуем с твърдения, че същата е връчена по правилата на чл. 47 от ГПК. На 18.02.2022 г. от страна на ищеца е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 407/2022 г. на РС-Своге, по което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 21.07.2022 г. за сумите, предмет на предявените искове в настоящото производство. Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца посочените суми по договор за кредит „Експресо“ № 424324607950 от 05.10.2016 г., сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД /понастоящем заличен търговец, чийто универсален правоприемник е ищецът/ и ответника.

С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, е оспорил исковете изцяло като неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията – главница, договорни и мораторни лихви.

Твърди нередовност на връчването чрез съдебния изпълнител на изявлението на кредитора до ответника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Сочи още, че ответникът не е уведомен за изтичането на гратисния едномесечен период за плащане и настъпване на 2 условията за прекратяване на застрахователната гаранция. Прави възражение за наличието на нищожни клаузи в договора за кредит.

Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 21.07.2022 г. по ч.гр.д. № 407/2022 г. по оиса на РССвоге за посочените по-горе суми, предмет на предявените в настоящото производство установителни искове. Въз основа на него е образувано изп.д. № 20228640400198 на ЧСИ Васил Недялков, с Рег. № 864 на КЧСИ. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Е.

В. И. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като са спазени изискванията на чл. 415, ал. 1, т.

2 от ГПК. С определение от 22.02.2023 г. съдът е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземанията си.

Съобщението с указания е връчено на ищеца на 21.03.2023 г., като ищецът е предявил исковете по реда на чл. 422 от ГПК в законоустановения срок /на 19.04.2023 год./.

С договор за кредит „Експресо“ № 424324607950 от 05.10.2016 г. „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД е предоставила на ответника сума в размер на 28 700 лева, при номинален фиксиран лихвен процент на редовната лихва в размер на 8,8 % годишно за целия срок на договора /чл. 8/. Уговорено е, че кредитът се усвоява по посочената в договора банкова сметка, като кредиторът е изпълнил задължението си за предоставяне на сумата на 05.10.2016 г., което обстоятелство не е спорно между страните, а и се установява от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Крайният срок за погасяване на кредита е с изтичането на 84 месеца, като погасителните вноски са платими на 24-то число на месеца, видно от приложения по делото погасителен план /Приложение №1 към договора/, като размерът на всяка месечна анюитетна погасителна вноска е 480,02 лева /чл. 7 от договора/, а крайният падеж е 24.10.2023 г. Страните са уговорили, че при просрочие на погасителните вноски се начислява наказателна лихва в размер на 6 пункта над номиналния лихвен процент /чл. 9/. Съгласно чл. 10, ал. 2, част II от договора, при просрочие на задължение по договора със забава над 90 дни, банката има право да обяви вземането си за възстановяване на целия кредит за предсрочно изискуемо, като в този случай изискуемостта настъпва след уведомяване на кредитополучателя с писмо с обратна разписка на адреса, уговорен между страните в чл. 16 от договора. Съгласно чл. 16 от договора всички известия между страните ще се смятат правилно адресирани, ако са изпратени на адреса на страната, посочен в началото на договора. При промяна на адрес, кредитополучателят е длъжен да уведоми банката писмено, като в противен случай за правно валиден между страните ще се счита последният адрес, посочен писмено. В искането за отпускане на потребителския кредит ответникът е посочил адрес гр. Н.И., ул. „К.“ № 29. Този адрес е посочен и в чл. 2, част I от договора /независимо че погрешно е изписан като такъв в гр. Н.П., какъвто не съшестува/. В същия текст от договора е посочен и адрес в с. В.Т., Махала Р. 352.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, от страна на ответника са заплатени само пет вноски съгласно погасителния план – от втората до шестата /последната с падеж 24.03.2017 г., а първата вноска по кредита е с падеж 24.10.2016 г. на стойност 0 лева/. След 24.03.2017 г. ответникът е спрял плащанията по договора, а непогасените 3 вземания съвпадат по основание и размер с претендираните в настоящото производство.

По делото е приета покана-уведомление с изх. № 01-20- 21892/01.12.2021 г., отправена от „Банка ДСК“ АД до ответника чрез ЧСИ Стоян Якимов, с Рег. № 844 на КЧСИ, с която банката уведомява ответника за това, че е универсален правоприемник на „Експресбанк“ АД и обявява кредита за предсрочно изискуем. След изпълнение на процедурата, предвидена в чл. 47, ал. 1 от ГПК, връчителят е залепил уведомление на адреса в гр. Н.И., ул. „К.“ № 29 на 04.01.2022 г., като ответникът е търсен преди това на същия адрес на 03.12.2021 и 18.12.2021 г., където не е намерен, като в указания двуседмичен срок от залепването, изтекъл на 18.01.2022 г. ответникът не се е явил, за да получи поканата от кантората на съдебния изпълнител, съгласно констативен протокол от 19.01.2022 г. и разписка от 04.01.2022 г.

По делото е приложена и покана-уведомление с изх. № 020-20-02782/29.05.2020 г. на банката, отправена до ответника чрез ЧСИ Стоян Якимов, с Рег. № 844 на КЧСИ, с която същата го уведомява за това, че обявява кредита за предсрочно изискуем. След изпълнение на предвиденото в чл. 47, ал. 1 от ГПК, връчителят е залепил уведомление на адреса в с.

В.Т., Махала Р. 352 на 24.06.2021 г., тъй като не е открил ответника на адреса и е събрал данни от кмета на селото, че адресатът не живее на този адрес. Ответникът не се е явил, за да получи поканата в двуседмичния срок от залепването на уведомлението.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Софийският окръжен съд намира, че въззивната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна по следните съображения:

Договорът за заем е реален и сключването му е обвързано с момента на предаването на заемната сума и поемане на задължение за нейното връщане. От приетата по делото експертиза се установява, че заемът е усвоен изцяло от кредитополучателя в деня на сключване на договора по разплащателната му сметка. С оглед това следва да се приеме, че между праводателя на ищеца и ответника е сключен твърдяния договор за заем.

Ответникът възразява, че клаузите в договора са нищожни поради противоречие със закона и като неравноправни, без да конкретизира за кои клаузи се отнася това и на какво основание. Независимо от това, съдът следва служебно да провери налице ли са нищожни клаузи в процесния договор. В гражданския процес съдът е длъжен служебно да следи за пороци на сделката, които водят до нейната нищожност, вкл. поради противоречие с добрите нрави и/или закона, като (ако нищожността не е релевирана изрично от страните), съдът се произнася по този въпрос само в мотивите на съдебния акт. В същия смисъл е и съдебната практика – Решение № 229 от 21.01.2013 год. на ВКС по т.д. № 1050/2011 год., II т.о. и др.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че в производството по чл. 417 от ГПК и впоследствие в исковото производство съдът има правомощие да преценява нищожността на договора за кредит, респ. на част от неговите клаузи, както и да 4 отхвърли претенциите на заявителя, основани на такива клаузи, ако счете последните за нищожни – независимо дали поради неравноправност, поради противоречие със закона или поради противоречие с добрите нрави.