Определение № 430 от 08.07.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 430 гр. Перник, 08.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500401 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С разпореждане от 16.04.2025г. по ч.гр.д. № 702/2025 г. Районен съд Перник, 12 състав, е отхвърлил заявлението на Ц. Н. П. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Д. В. Г. за сумата от 24 000 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за управление и контрол за периода 01.09.2023г. - 30.11.2023г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането и направените разноски за държавна такса.

Срещу разпореждането, с което е отхвърлено заявлението, е подадена частна жалба от заявителя Ц. Н. П. с оплакване, че е незаконосъобразно и с искане то да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд с указания за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Поддържа, че документът, на който са основани исканията му, отговаря на изискванията за редовност, предвидени в чл. 410, ал.2 ГПК, тъй като в чл. 127, ал.1 ГПК не се съдържа изискване да бъдат посочени и представени писмените доказателства, от които произтича вземането.

Частната жалба по чл. 274 и сл. вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е допустима, а по същество основателна.

На 21.02.2024г. в Софийски районен съд е постъпило заявление за 1 издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в което се твърди, че заявителят има вземане към длъжника в размер на 24 000 лв., представляващо неизплатено възнаграждение за периода 01.09.2023-30.11.2023г. Сочи се, че заявителят е назначен за управител на търговско дружество „ЕВРОХИД“ ЕООД от длъжника (едноличен собственик на капитала в същия период).

Производството по ч.гр.д. № 10412/2024г. по описа на СРС е прекратено с определение от 06.03.2024г., а делото е изпратено на Районен съд – Перник по подсъдност.

С разпореждане от 21.02.2025г. по ч.гр.д. № 702/2025г. РС – Перник е оставил без движение заявлението и е дал указания на заявителя да конкретизира обстоятелствата, от които произтича вземането, както и да представи договора за управление и контрол, по който твърди да е страна.

С молба от 14.04.2025г. заявителят е изпълнил дадените от съда указания, но е посочил, че не може да представи сключения с длъжника договор, защото той е устен.

С атакуваното от заявителя разпореждане съдът е отхвърлил заявлението с аргумент, че дадените указания не са изпълнени, тъй като с оглед предвидената в чл. 141, ал. 7 ТЗ писмена форма за действителност на договора за възлагане на управлението не може да кредитира с доверие направените уточнения.

Съгласно чл.410 ал.2 ГПК заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и ал.3 и на чл.128 т.1 и т.2 ГПК, т.е. в него следва да бъдат посочени съдът, имената и адресите на заявителя/кредитор и на длъжника, на законните им представители или пълномощници, ЕГН на заявителя, номер на факс и телекс, цената на заявеното вземане, изложение на обстоятелствата, на които то се основава, искане за издаване на заповед за изпълнение и на изпълнителен лист; заявлението трябва да съдържа подпис на заявителя, а ако той не знае или не може да подпише, следва да се съобрази изискването на чл.127 ал.3; към заявлението следва да се представят пълномощно, ако то се подава от пълномощник, както и документ за внесена държавна такса. Следователно липсва изискване в производството по чл.410 ГПК за посочване и представяне на доказателства за твърдяното вземане и по силата на чл.411 ал.2 ГПК в това производство съдът няма нито право, нито задължение да проверява дали вземането съществува – достатъчно в тази връзка е само да са изложени обстоятелствата, на които вземането се основава, тъй като целта на производството е да се установи дали то е спорно /в този смисъл са Р. № 444 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 5212/2013 г., IV г. о. на ВКС. и мотивите по въпроса по т.2б на ТР № 4/2013г. на ОСГТК/.

В закона са уредени някои изключения от това правило, като например хипотезата на чл. 410, ал. 3 ГПК - когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива; решенията на ОС на ЕС по чл.

38, ал.2 ЗУЕС и т.н.

Така мотивиран, Окръжен съд - Перник

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 16.04.2025г. по ч.гр.д. № 702/2025 г. на Районен съд - Перник, 12 състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК за плащане от длъжника Д. В. Г. с ЕГН: **********, с адрес *** на заявителя Ц. Н. П. с ЕГН: **********, с адрес *** сумата 24 000 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за управление и контрол на търговското дружество „ЕВРОХИД“ ЕООД за периода от 01.09.2023г. до 30.11.2023г.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Перник за изготвяне на заповедта за изпълнение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3