Решение № 18 от 21.02.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Бургас, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Галина Т. Канакиева при участието на секретаря П. Ефт. Помакова Нотева в присъствието на прокурора П. П. К. като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Наказателно дело за възобновяване № 20232000600004 по описа за 2023 година Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдено лице Р. А. Я., за престъпление от общ характер за възобновяване на наказателно дело.

В саморъчно изготвеното искане осъденият е навел доводи за наличие на процесуални нарушения касаещи събирането и проверката на доказателствата и за нарушение на материалния закон довело до неправилното му осъждане вместо неговото оправдаване. Осъденият оспорва авторството на деянието, като твърди, че не е извършител на кражбата, а разпитът му в РУ – Поморие е бил в отсъствие на адвокат, под натиск и насила е казал, че е извършител на кражбата, защото го било страх да не го бият полицаите. Твърди, че не са налице негови отпечатъци на местопрестъплението. Претендира възобновяване на делото и връщане на същото за ново разглеждане.

В съдебно заседание по искане на осъденото лице е назначен посочен от него служебен защитник – адв.К. от АК - Бургас. Последната заяви, че поддържа искането за възобновяване на наказателното дело по изложените в писменото искане съображения за допуснати нарушения на процесуалните 1 правила и материалния закон. Поддържа становището на осъденото лице, че не е извършител на престъплението, тъй като няма доказателства в подкрепа на този извод, както и твърдението му, че има допуснати съществени процесуални нарушения от съдебните инстанции при постановяване на присъдата и въззивното решение изразяващи се в незаконосъобразна съдебна оценка на събрания по делото доказателствен материал и формиране на вътрешното убеждение, довели до неверен извод за извършителството на вмененото му престъпно деяние – основания за възобновяване по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Моли съда да възобнови НОХД№64/21г. на ПРС и ВНОХД№346/22 г. на БОС, да отмени присъдата и въззивното решение и постанови оправдателна присъда, алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция за изясняване авторството на деянието.

В личната си защита осъденият се присъединява към становището на своя защитник.

В последната си дума моли съда да възобнови наказателното дело.

Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изрази становище, че искането за възобновяване на наказателното производство е подадено в предвидения в закона шестмесечен срок, който за осъдения е започнал да тече от датата на постановяване на въззивното решение – 10.10.

22г., поради което се явява процесуално допустимо, тъй като присъдата на ПРС и решението на БОС не са проверени по касационен път и попадат в обхвата на чл.419, ал.1 от НПК. Намира, че искането за възобновяване по същество е неоснователно. Излага съображения, че двете съдебни инстанции са анализирали обстойно събрания по делото даказателствен материал, включително тези досежно авторството на деянието и предмета на престъплението. Навежда довод, че осъденото лице в присъствието на защитник е дал подробни обяснения, като в тях е признал авторството на деянието, като е оспорил единствено размера на отнетите парични средства от манастира „Свети Георги“. Сочи, че с протокол за доброволно предаване от него е предадена сумата 360 лв., но това е станало десет дни след кражбата.

Твърди, че в хода на проведения в присъствието на защитник следствен експеримент, Я. подробно е описал начина на извършване на деянието.

Намира, че въззивният съд правилно е приел липсата на квалифициращото 2 обстоятелство „опасен рецидив“ по смисъла на чл.29, ал.1, б. „б“ от НК, като в тази част осъденото лице е било оправдано, поради което материалният закон е приложен правилно. Навежда довод, че наложеното наказание е правилно и справедливо определено. Моли съда да остави искането за възобновяване без уважение.

Осъденият Я. в последната си дума заявява, че претендира възобновяване на делото.

Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на осъдения Р. А. Я., подадено лично от него, съобрази устно изразените в съдебно заседание становища на представителя на апелативна прокуратура, на служебния защитник на осъденото лице и на самия осъден, и като провери материалите по делото, установи следното:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е подадено от осъдено лице за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, който е започнал да тече от деня на постановяване на въззивното решение – 10.10.22г. . Липсвала е законова възможност за касационно обжалване на въззивното решение.

Искането има за предмет на претендираната проверка, съдебен акт от категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК – присъда, непроверена по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно.

С присъда № 3/26.01.2022 г., постановена по НОХД№ 64/2021г.

Поморийският районен съд е признал подсъдимия Р. А. Я. за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и “б“ от НК, за което му е наложил наказание три години лишаване от свобода, което на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим.

На осн. чл.59, ал.2, вр. ал.1 от НК съдът е приспаднал от наложеното наказание времето, през което подсъдимият е бил задържан считано от 19.02.2021г. до влизане на присъдата в сила.

Присъдата е била проверена по въззивен ред по повод подадена въззивна жалба от осъдения Я. и с решение №195/10.10.2022г. постановено по 3

ВНОХД№ 346/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас е била изменена, като същата е отменена в частта досежно приложението на чл.29, ал.1, б. “б“ от НК, като подсъдимият е признат за невинен и оправдан по тази част на обвинението. В останалата й част присъдата е потвърдена.

Предмет на настоящото производство за възобновяване са присъдата на ПРС и въззивното решение на БОС.

Наведените от осъдения Я. и неговия служебен защитник основания за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК не се подкрепят от данните по делото, поради което искането е неоснователно.

Доводите за допуснати процесуални нарушения при оценката на доказателствата и неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Неоснователно е твърдението, че анализът на решаващите съдилища не е достатъчно пълен и точен и Я. е неправилно осъден.

Първоинстанционният съд е анализирал подробно събраните в хода на досъдебното преизводство и съдебната фаза доказателства, включително и тези свързани с авторството на деянието и с предмета на кражбата. В присъствието на защитник осъденият Я. е дал подробни обяснения, като в тях е признал авторството на деянието, като единствено е оспорил размера на отнетата сума от манастир „Свети Георги“ в гр. Поморие. Действително с протокол за доброволно предаване осъденият е предал сумата от 360 лв., но това е станало 10 дни след кражбата. В хода на проведения в присъствието на защитник следствен експеримент, Я. подробно е описал начина на извършване на деянието. Съдът е анализирал обясненията на подсъдимия дадени на досъдебното производство в присъствие на защитник, като е съобразил двояката им функция – на доказателствено средство наред с останалите доказателства по делото и като средство за защита, поради което не са кредитирани обясненията на същия в съдебната фаза, където същият отрича да е автор на деянието. Анализирани са и показанията на разпитаните свидетели – П., В. и Н., които кореспондират помежду си, както и с данните от проведения следствен експеримент и протокола за доброволно предаване на парична сума. Данните от протокола за проведения следствен експеримент разкриват механизма и последователността на извършеното от подсъдимия деяние и съответстват на дадените от подс. Я. в качеството на обвиняем в 4 присъствието на защитник обяснения в хода на досъдебното производство.

Размерът на отнетата сума се установява от показанията на св. Н..

Мотивите на въззивното решение са изготвени при спазване на изискванията на процесуалната норма на чл.339, ал.2 от НПК. Тяхното съдържание е пълно, като изложените в него фактически и правни изводи са убедително аргументирани, и е даден отговор на доводите и възраженията на защитата на подс. Я.. Вътрешното убеждение на въззивния съд е формирано съобразно процесуалните изисквания на чл.14, ал.1, вр. чл.317 и чл.339, ал.2 от НПК. Въззивният съдебен акт съдържа самостоятелен, всестранен, задълбочен анализ и преценка за допустимост, относимост, достатъчност и достоверност на доказателствените материали, от които се извеждат фактическите констатации. Мотивите на съда позволяват проверка на правилността на формиране на вътрешното съдийско убеждение и дават обоснован отговор на направените във въззивната жалба оплаквания.

Въззивният съд е направил собствен анализ и оценка на доказателствените източници. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя досежно обстоятелството, че не са налице доказателства досежно авторството на деянието. Съпоставил е доказателствените източници и правилно е приел, че същите кореспондират помежду си досежно авторството на деянието и предмета на престъплението. Въззивният съд е анализирал гласните доказателства - показанията на свидетелите П., Д., Н. и приобщените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК показания от досъдебното производство на свидетеля В. и на осн. чл.281, ал. 5, вр. ал.1, т.5 на св.К., както и данните от протокола за оглед на местопроизшествие, за следствен експеримент, за личен обиск и за доброволно предаване, включително останалите писмени доказателства по делото. Правилна е преценката на въззивния съд за достоверност, добросъвестност, незаинтересованост на свидетелските показания, включително тези на свидетелите В. и П., които са възпроизвели изявленията на Я. за факта и начина на извършване на деянието.

Обосновано съдът е посочил мотивите за извършване на престъплението и е описал подробно механизма на неговото осъществяване. Съдът е дал отговор на възраженията на защитата, като обосновано е посочил, че първата инстанция е пропуснала да приобщи обясненията на Я. от досъдебното производство по реда на чл.279, ал.1, т.3 от НПК, но с основание е посочил, че изложеното от него се установява от показанията на свидетелите П. и В. и 5 от данните на следствения експеримент извършен в присъствието на защитник, при което процесуално следствено действие подс. Я. е показал мястото, където е нощувал в манастира в нощта преди деянието, конкретната последователност на извършените от него действия по отнемане на инкриминарната сума. Правилно са ценени и показанията на св. Н., продавач на свещи в манастира, досежно произхода, мястото на съхранение и конкретния размер на отнетите парични средства, които са били получени от миряните в деня предхождащ деянието. Правилна е преценката, че установяването на Я. от органите на полицията е станало 10 дни след деянието, поради което е логично у него да е налице само част от отнетата сума, предвид обстоятелството, че същият не е разполагал със средства, не е работел, поради което е нормално да се е издържал с част от тези пари, за да оцелее.

Решаващите съдебни инстанции не са допуснали нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното си убеждение по основния факт на наказателния процес - извършване на инкриминираното деяние и авторството на същото. Двете инстанции подробно и детайлно са обсъдили събраните по делото гласни и писмени доказателства, обективирани в гласните и писмени доказателствени средства.

Двете инстанции са спазили принципите за обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствения материал, необходимо за правилното решаване на делото и формиране на вътрешното си убеждение въз основа на обективно и всестранно установени в пълнота факти по делото. На базата на задълбочената преценка на събраните по делото доказателства решаващите съдилища са изяснили правилно фактите по делото.