Решение № 1572 от 23.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1572 гр. Пловдив, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20245300502604 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Обжалва се от ищеца по спора Н. П. М., ЕГН - ********** Решение № 3377 от 26.07.2024 г., пост. по гр.д. № 10 242/2023 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивника иск за осъждането на въззиваемия Г. З. А. да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена от А. на 24.02.2021 г. средна телесна повреда в размер на сумата 10 000 лв. / разликата над присъдените 15 000 лв. до предявените 25 000 лв. /.

В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на решението в обжалваната отхвърлителна част. Поддържат се доводи, че съдът не се е съобразил с ангажираните по делото доказателства досежно характера и тежестта на причинените наранявания, търпените вследствие на тях физически болки и психични страдания от въззивника. Като така присъденият размер обезщетение от 15 000 лв. е несправедлив / занижен / по смисъла на чл.

52 от ЗЗД.

По така изложените доводи се иска отмяна на решението в отхвърлителната му част и уважаване на иска изцяло.

Не са заявени доказателствени искания.

Въззиваемият Г. А. не е депозирал отговор по жалбата. Не се явява, не депозира становище в съдебно заседание.

Съдът установи следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Претендира се от въззивника обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в размер на 25 000 1 лв. вследствие виновно причинена му от въззиваемия средна телесна повреда.

Искът е по основание доказан – за което и няма спор между страните. Поради виновно действие на въззиваемия, изразяващо се в умишлено нанасяне с нож на порезна рана на лявата длан на въззивника на 24.02.2021 г., е нарушена целостта на сухожилията, довело до свличане на трети, четвърти и пети пръст и на улинарния нерв. За деянието е налице влязло в сила Споразумение по НОХД № 5558/2022 г. по описа на РС – Пловдив, с което е признато, че деянието е противоправно и извършено виновно от въззиваемия, като споразумението има последиците на влязла в сила присъда - чл. 383 от НПК вр. чл. 300 от ГПК – т.е. тези елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД са задължителни установени за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието.

Няма спор и е установено и че вследствие това виновно причинено увреждане въззивникът е търпял физически болки и психоемоционални страдания.

Спорът е относно размера на дължимото се обезщетение в рамките на възведеното във въззивното производство. Въззивникът поддържа присъденото обезщетение от 15 000 лв. да не овъзмездява в пълнота претърпените от него неимуществени вреди, счита, че с оглед вида на увреждането, интензитета и продължителността на търпяните от него болки и страдания, дългия възстановителен период спрведливото обезщетение е в размер на пертендираната сума от 25 000 лева.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от решаващия съд по справедливост. Понятието не е абстрактно, а свързано с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Тези обстоятелства при иск по чл. 45 от ЗЗД са на първо място вида на полученото увреждането и неговия характер – стигнало ли се е до разстройство на физическото и психическото здраве на пострадалия, ако да – какви са конкретно причинените увреждания, с траен или временен характер, тяхната продължителност, интензитета на търпяните болки и страдания, отражението върху личния, професионалния и обществения живот на пострадалия, каква е медицинската прогноза за развитие. Във всички случаи на приложение на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезвредата се съобразяват и стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи/разходи за периода на увреждането. На база тези критерии обезщетението е индивидуално определимо за всеки конкретен случай, като справедливостта изисква и сходно разрешаване на аналогични случаи при съобразяване и с трайно установената съдебна практика.

В случая, установено е от заключението на СМЕ, че ищецът е претърпял операция на 25.02.2021 г.за възстановяване на сухожилията. Впоследствие е настъпило възпаление на раната, като се е оформила фистула, от която е изтичал гноен секрет, което е наложило повторна операция на 02.07.2021 г., а след това и трета – 14.09.2021 г., като при нея възпалението е премахнато напълно. Ръката е възстановена за период от осем до девет месеца. Провеждана е и медикаментозна терапия.

Според показанията на свидетеля А. В. Б. / без родство / въззивникът изпитвал силни болки, претърпят три операции. И до момента ръката му не е възстановена напълно, т.к. при свиване изпитва болка. Не се е възстановил и психически.

Свидетелката Т. Г. И. депозира показания, че е приятелка на майката на въззивника.

Присъствала при хоспитализирането му на 24.02.2021 г., той бил в шок и имал много силни болки. Болките били силни и след операцията, постоянно приемал обезболяващи. От болките не можел да спи, дланта била обездвижена и не можел да извършва елементарни битови дейности. Къпел са с чужда помощ. След операцията провеждал рехабилитация, нагревки. Поради възпаление на раната претърпял още две операции. Няколкото операции, болките и безпомощното му състояние му се отразило психически много зле. Дълго време се страхувал да излиза, особено вечер. Сега социалните му контакти са по добри. На моменти 2 все още преживявал случилото се и се разстройвал.

Така се установява, че на въззивника е причинено тежко увреждане на дланта на лявата ръка, при което е нарушена целостта на сухожилията, довело до свличане на трети, четвърти и пети пръст и на улинарния нерв. Увреждането е довело до трайно затрудняване на движенията на лявата длан за периода на оперативните интервенции, следоперативния период и до осем месеца след увреждането, болките са били значителни, с особено силен интензитет в първите два месеца, като известна болка изпитва и понастоящем при свиване / сгъване на дланта. Изпитвал е и сериозни затруднения и неудобства в ежедневието си поради обездвижването на дланта вследствие увреждането. Функционалните възможности са възстановени, но оздравителния процес е бил продължителен / 8,9 месеца /, болезнен, като освен физическата болка въззивникът е търпял и емоционално изтощение, както и чувства на срам и неудобство от това, че за извършване и на елементарни дейности – в т.ч. и за поддържане на личната си хигиена, е имал нужда от чужда помощ. Търпял е и социална самоизолация поради чувства на стрес и страх. Съобразява се и възрастта му – 19 години към датата на деликта, и в добро здравословно състояние – няма данни за налични заболявания и изобщо за съществуващи здравословни проблеми, утежняващи състоянието му.

С оглед така установеното по делото и съобразявайки казаните по горе правнорелевантни критерии, в т.ч. и общо приложимите за всеки отделен случай / социално икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2022 г. и съдебната практика по аналогични увреждания / относно размера на дължимата се обезвреда, настоящата инстанция намира справедливия размер на обезщетението в случая да е определения от районния съд размер от 15 000 лева.

Предвид изложеното жалбата е неоснователна. Съответно първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част е правилно и се потвърждава.

И съдът

РЕШИ:

Потвърждава Решение № 3377 от 26.07.2024 г., пост. по гр.д. № 10 242/2023 г. по описа на РС – Пловдив в обжалваната част - с която е отхвърлен предявения от Н. П. М., ЕГН – ********** иск за осъждането на Г. З. А., ЕГН - ********** да му заплати на основание чл. 45 от ЗЗД обезщетение в размер на 10 000 лв. / разликата над присъдените 15 000 лв. до предявените 25 000 лв. / за претърпени неимуществени вреди от причинена му от А. на 24.02.2021 г. средна телесна повреда, изразяваща се в порезна рана в областта на вътрешната повърхност на лявата длан, с нарушаване целостта на сухожилията на свивачите на трети, четвърти и пети пръст и на улинарния нерв, което е довело до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник.

Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3