Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 194 от 27.02.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2420/2023
Вид
Решение № 194
Подписан
27.02.2024
В сила
27.02.2024
Състав
Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова, Диана Колева Стоянова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Варна, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Диана К. С.

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20233100502420 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, срещу Решение № 3303/16.10.2023г., постановено по гр.д.

№ 11635/2022г. по описа на ВРС, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД ЕИК 121265177 срещу Х. Т. В. ЕГН ********** с адрес **** иск за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува регресно вземане против ответника за сумата от 124.52 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност" № **** за нанесени имуществени вреди на лек автомобил **** с рег. № ****, вследствие на виновно причинено от ответника пътно- транспортно произшествие на 30.05.2018г. в гр. Варна, на ул. Черни връх № 58 при управление на лек автомобил „****, рег. № *****, като ответникът е напуснал местопроизшествието без да уведоми органите на МВР, ведно със законната 1 лихва от датата на подаване на заявлението в съда- 29.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.01.2022г. по ч.гр.д. № 614/2022г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и е постановено при съществено нарушение на материалния закон и утвърдената съдебна практика. Оспорва се извода на съда, че не е налице правна норма, която да задължава виновния водач да остане на местопроизшествието, като се сочи, че е нарушена разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, както и ал.2 на същата разпоредба. Сочи се, че в процесния случай, водачът на МПС марка „Форд" модел **** с peг. № ***** реализира ПТП, като напуска мястото на ПТП без да констатира нанесените от него щети, като по този начин нарушава предвидените в ЗДвП задължения. На следващо място се твърди, че виновният водач не е спазил разпоредбата на чл.201 от Правилника за прилагане на ЗДвП /глава Двадесет и осма/ да остане на местопроизшествието до идването на компетентните органи, тъй като законът вменява задължение на водача и при минимални имуществени вреди да не напуска местопроизшествието и да предприеме съответните действия.

Напускането на мястото на ПТП, дори когато се касае и за такова, при което са настъпили само имуществени вреди, поражда регресна отговорност, ако бъде установено, че виновният водач е напуснал местопроизшествието. Т.е. двустранен протокол без посещение на ПТП-то от органите на МВР може да се състави когато между страните е налице съгласие относно вината като във всички останали случаи посещението на място от органите на МВР е задължително. Счита се, че ответникът като виновен за настъпване на пътния инцидент е трябвало да уведоми органите на МВР за настъпилия инцидент, а не да го напуска самоволно. Твърди се, че доколкото ответникът - водач на увреждащото МПС не е имал контакт със собственика на увредения автомобил, на практика не е могъл да получи неговото съгласие за съставяне на двустранен констативен протокол, което приравнява случая на хипотезата на разногласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата свързани с него, при което е задължително посещението на контролните органи.

Позовава се на приетия като доказателство протокол за ПТП, за 2 който сочи, че е официален удостоверителен документ и като такъв обвързва съда и страните с материална и формална доказателствена сила относно фактите, отразени в него и възприети от съставителя му /който не е оспорен по надлежния ред от ответника/, че именно виновният водач като лице, управляващо процесния автомобил, реализира ПТП с паркираното МПС марка „Фолксваген", след което напуска мястото на ПТП.

Оспорва се извода на съда, че виновният водач не е правно задължен да остане на мястото на ПТП-то. Позовава се на чл. 125 ЗДвП, с който са предвидени случаите, в които е задължително посещението на мястото на ПТП от службите за контрол на МВР. Съгласно чл. 125, т. 7 ЗДвП посещението от контролните органи е задължително, когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. В чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в" ЗДвП от своя страна е предвидено, че ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието и изпълняват дадените им указания. В този смисъл и доколкото ответникът - водач на увреждащото МПС, не е имал контакт с водача/собственика на увредения автомобил, тъй като е напуснал местопроизшествието, на практика не е могъл да получи неговото съгласие за съставяне на двустранен констативен протокол. Извежда се извода, че случаят следва да бъде приравнен на хипотезата на разногласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него, при което е задължително посещението на контролните органи.

Настоява се за отмяна на решението и постановяване на ново при уважаване на исковата претенция.

В подадения отговор на въззивната жалба в срока за отговор по чл.

263, ал. 1 от ГПК се твърди, че констативният протокол е официален свидетелстващ документ, но на основание чл. 179, ал. 1 ГПК има обвързваща доказателствена сила само за фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице. За самия механизъм на ПТП, описан в протокола, същият не се ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е било реализирано в присъствие на съставителя на акта, съотв. на водача не е наложено наказание за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, 3 б. "в", от ЗДвП - липса на съгласие относно обстоятелствата, свързани с настъпване на произшествието. Подобно нарушение не е и извършвано.

Увреденият автомобил е бил паркиран, като водачът/собственикът на същия не е бил в или около автомобила, поради което и разпоредба на ЗДвП е неприложима. Сочи се, че по делото не се установява безспорно и категорично, че въззиваемият, в качеството си на водач на л.а. **** с peг. № ****, е бил длъжен да изчака пристигането на компетентните орган. Не е налице нито една от хипотезите на чл. 125 от ЗДвП, предвиждащи случаите, когато органите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП. Твърди се, че, за да е налице неизпълнение на задължението на водача да изчака пристигането на компетентните контролни органи, той следва да е възприел фактите, водещи до това му задължение, а съотнесено към конкретния случай, водачът следва да е възприел, че между управлявания от него л.а. **** с peг. № **** и л.а. е имало съприкосновение, а всъщност той бил разбрал за реализираното ПТП доста по-късно и в тази връзка е подписал без възражения съставения протокол за ПТП №**** г., както и съставения му на същата дата АУАН. Настоява се за потвърждаване на постановения съдебен акт.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са: да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Твърди се в исковата молба, че в полза на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕИК 121265177 със седалище и адрес на управление: гр.

4

София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу Х. Т. В. с ЕГН ********** за претендираното вземане с правно основание чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ. В срока по чл. 414 ГПК е подадено писмено възражение от длъжника срещу заповедта.

Между дружеството и собственика е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на **** с рег. № **** обективиран в застрахователна полица № BG ****г., валидна за периода от 28.03.2018г. до 27.03.2019г.

Твърди се, че на 30.05.2018г. в гр.Варна, по ул. Черни връх 58 се движи МПС **** с рег. № ****, управлявано от Х. В., като без да се убеди, че пътят зад него е свободен, предприема маневра „движение на заден ход“, при което удря паркираното МПС лек автомобил **** с рег. № ****, собственост на Я.

Г., и му нанася материални щети.

Сочи се, че виновният водач е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, въпреки че посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.

Съставен е протокол за ПТП № ****г.

По молба на водача на увредения автомобил при застрахователя по ГО на виновния водач е образувана преписка по щета № *****г. Застрахователят е констатирал, че са налице увреждания по автомобила, като изплаща на собственика сумата от 124.52 лева с платежно нареждане УР ****г.

Регресната покана с изх. № ****г. не е редовно получена от ответника.

Съобразно разпоредбата на чл. 500, ал.1, т.3 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.

За възникване на регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: договор за застраховка "Гражданска отговорност", осъществен деликт от застрахованото лице, което да е напуснало мястото на настъпването на пътнотранспортното 5 произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон и плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди.

От доказателствата по делото се установи следната фактическа обстановка:

Въз основа на подадено на 22.12.2021г. от ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕИК 121265177 заявление за издаване на заповед за изпълнение е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК № 303/24.01.2022г. по образуваното (след изплащане по подсъдност) ч.гр.д. № 614/2022г. на Районен съд Варна, с която е разпоредено длъжникът Х. Т. В. да заплати на заявителя сумата от 124.52 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност" № **** за нанесени имуществени вреди на лек автомобил **** с рег. № ****, вследствие на виновно причинено от ответника пътно- транспортно произшествие на 30.05.2018г. в гр. Варна, на ул. Черни връх № 58 при управление на лек автомобил „****, рег. № *****, като ответникът е напуснал местопроизшествието без да уведоми органите на МВР, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда- 29.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.01.2022г. по ч.гр.д. № 614/2022г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

След като е констатирал, че са налице условията по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК – заповедта е била връчена на длъжника на осн.чл.47, ал.5 от ГПК, заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането. Установителния иск, предмет на делото, е предявен на 29.08.2022г., при връчено съобщение на 15.08.2022г., т. е. в срока по чл. 415 ГПК, поради което е допустим.