Присъда № 27 от 13.03.2025, Районен съд - Ямбол

Мотиви към Присъда № 27/13.03.2025 г. постановена по НЧХД № 58/2025 г. по описа на Районен съд - Ямбол:

Производството по делото е образувано по тъжба от С.П.Г. против В.С.Г. от гр*** за престъпление по чл.130, ал.1 от НК. С тъжбата е предявен граждански иск от частния тъжител С.П.Г. срещу подсъдимия В.С.Г. за причинени неимуществени вреди от престъплението в размер на 8000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 29.12.2024 г.

В съдебно заседание частният тъжител С.П.Г. участва лично, като се представлява от редовно упълномощен повереник – адв. Р.Ж. от АК - Ямбол.

Повереникът му счита, че е безспорно доказано обвинението срещу подсъдимия и че е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, по което му е предявено обвинение с тъжбата. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен. Пледира се и за уважаване на предявения граждански иск в претендирания размер. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

Подсъдимият В.С.Г. участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник – адв. Д. от АК - Ямбол. Подсъдимият не се признава за виновен и дава обяснения по случая, като твърди, че не е нанасял удари, като е имало само обиди и заплахи с пострадалия. Пледира да бъде признат за невиновен. Защитникът му изразява становище, че не са налице доказателства относно повдигнатото обвинение срещу подсъдимия, поради което пледира подсъдимият да бъде признат за невиновен, както и да бъде отхвърлен предявения граждански иск предвид неоснователността му.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

Частният тъжител С.П.Г. е племенник на подсъдимия В.С.Г..

Отношенията им са влошени.

На 29.12.2024 г. вечерта частният тъжител С.Г. се возил в лек автомобил Ауди с рег. № СМ5579ВВ, управляван от приятелката му – свидетеля М.П., като се намирал на задните седалки в автомобила. В автомобила отпред до шофьора е бил свидетеля Д.Д. – приятел на тъжителя. Движели се в гр.*** в посока кръстовището към Рокерския клуб. Управлявайки автомобила, свидетелят М.П. забелязала, че отзад пресвятват светлини на движещ се зад тях автомобила. Пред дом *** лек автомобил Ауди с рег. № У6307ВА изпреварил управлявания от свидетеля М.П. автомобил и е препречил пътя, като това я принудило да спре автомобила. Около 20.30 часа от лекия автомобил Ауди с рег. № У6307ВА излезли подсъдимия В.Г. и синът му – свидетеля Р.Г., като автомобила бил управляван от свидетелят Р.Г.. Подсъдимият В.Г. отворил предната дясна врата на лекия автомобил Ауди с рег. № СМ5579ВВ, където се намирал свидетеля Д.Д. от колата и започнал 1 да му нанася юмруци в главата. Тогава частния тъжител С.Г. излязъл от автомобила, за да помогне на свидетеля Д.Д. и подсъдимият В.Г. започнал и на тъжителя да нанася удари с юмруци в главата - тила, челото и носа.

Подсъдимият съборил на земята тъжителя и му нанесъл ритници в областта на гърдите, корема и слабините. Вследствие на ударите по главата, от носа на тъжителя С.Г. потекла кръв. Появили се хора – неустановени лица по делото, които прекратили инцидента.

На мястото на инцидента пристигнала линейка, която отвела тъжителя С.Г. и свидетеля Д.Д. в Спешното отделение в гр.Ямбол, където им била оказана медицинска помощ.

На 30.12.2024 г. частният тъжител С.П.Г. посетил кабинета на д-р Ч. в гр.Сливен – съдебен медик, с цел да бъдат установени вида и характера на причинените му травматични увреждания. Извършен бил преглед и освидетелстване на тъжителя, при който били установени следните телесни увреждания: контузия на главата с повърхностни малки охлузвания в областта на главата; кръвонасядане в областта на лявото слепоочие; контузия на носа с болезненост на тъканите и кървене от носа; контузия на гръдния кош с болки в областта на гърба и гърдите отпред; контузия на корема с наличие на охлузвания в областта на предните повърхности на коленните стави с болезненост на тъканите и контузия на лявата ръка с наличие на повърхностна рана в областта на дланта с болезненост на тъканите. Уврежданията са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава пострадалият. Уврежданията са причинили на освидетелствания Г. временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Видно от изготвената справка за съдимост подсъдимия В.С.Г. е реабилитиран, т.е. е неосъждан.

Горната фактическа обстановка, съдът приема за установена отчасти от обясненията на подсъдимия В.Г., показанията на свидетелите М.П., Д.Д., П.З и отчасти от показанията на свидетелите Р.Г. и Я.А., а така също и въз основа на приложените писмени доказателства - съдебномедицинско удостоверение № *** г. от 30.12.2024 г. на д-р Ч., преписка № *** г. по описа на Районна прокуратура - Ямбол, гражданско дело № *** г. по описа на Районен съд Ямбол и справка за съдимост.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимият В.С.Г. с деянието си е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 29.12.2024 г., около 20.30 ч. в гр.***, чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници в областта на главата, гърдите, корема и слабините е причинил на С.П.Г. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.

2

Налице е извършено съставомерно деяние по горепосочения текст от Наказателния кодекс. Авторството на деянието се установява по безспорен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели – очевидци М.П., Д.Д. и П.З. По делото е безспорно установено, че подсъдимият В.Г. е нанесъл удари с юмруци и ритници на частния тъжител С.Г. в областта на главата, гърдите, корема и слабините, като съдът кредитира показанията им безпрекословно, като ги намира за обективни и достоверни, както и съответстващи на материалите, съдържащи се в преписката по случая № *** г. по описа на Районна прокуратура - Ямбол. И тримата посочени по-горе свидетели са преки очевидци на инцидента, присъствали са на него и са видели и възпроизвели в съдебно заседание действията на подсъдимия по нанасянето на удари с юмруци и ритници по тъжителя. Действително, свидетелите М.П. и Д.Д. са приятели на тъжителя и въпреки приятелските им отношения съдът кредитира показанията им, тъй са непротиворечиви и допълващи се. За достоверни съдът прие и показанията на свидетеля П.З, тъй като кореспондират с показанията на другите очевидци – свидетелите М.П. и Д.Д., а и показанията му същевременно се преценяват от съда за незаинтересовани, тъй като свидетелят П.З и тъжителят С.Г. не са нито в родствени, нито в приятелски отношения, а са познати, като са се срещали по паркинги и складови бази в града.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите Р.Г. – син на подсъдимия и Я.А. – приятелка на сина на подсъдимия в частта им, в която сочат, че не е имало сбиване и падане на земята от страна на тъжителя, като ги намира за заинтересовани и целящи с тях подсъдимият да избегне наказателна отговорност. Единственият незаинтересован свидетел очевидец П.З в показанията си описва видяното от него и по-конкретно действията на подсъдимия по нанасяне на удари и събаряне на земята на тъжителя. Именно поради това, съдът счита, че показанията на свидетелите Р.Г. и Я.А. са заинтересовани.

По искане на защитника на подсъдимия в съдебно заседание бе разпитан и свидетеля П.П. – братовчед на подсъдимия, но показанията му по никакъв начин не допринасят за изясняване на фактическата обстановка на случилото, тъй като същият не е присъствал на инцидента между подсъдимия и тъжителя.

Относно заявеното от подсъдимият В.Г., че не се признава за виновен, съдът намира същото като защитна позиция, посредством която се цели да бъде избегната евентуална наказателна отговорност за извършеното от него деяние и опит същият да бъде оневинен.

От обективна страна, изпълнителното деяние е осъществено чрез действие срещу телесната неприкосновеност на тъжителя, което е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат – лека телесна повреда. С нанесените удари с юмруци и ритници подсъдимият В.Г. е засегнал пряко и непосредствено телесната неприкосновеност на пострадалия, вследствие на което тъжителят е получил контузия на главата с повърхностни малки 3 охлузвания в областта на главата; кръвонасядане в областта на лявото слепоочие; контузия на носа с болезненост на тъканите и кървене от носа; контузия на гръдния кош с болки в областта на гърба и гърдите отпред; контузия на корема с наличие на охлузвания в областта на предните повърхности на коленните стави с болезненост на тъканите и контузия на лявата ръка с наличие на повърхностна рана в областта на дланта с болезненост на тъканите, които увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.

От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като същият ясно е съзнавал, че действията му са от естество да причинят телесни увреждания на тъжителя и същевременно е предвиждал и целял именно това. Този извод се основава на безспорно установено му поведение, изразяващо се в нанасяне на удари с юмруци и ритници в областта на главата, гърдите, корема и слабините на пострадалия, което обективира намерението му за нанасяне на телесни увреждания. Следователно, същият е действал с пряк умисъл, като форма на вина, с целени и настъпили общественоопасни последици.

Поради гореизложеното, съдът намери, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, поради което го призна за виновен по така предявеното му обвинение.

Относно вида и размера на наложеното наказание на подсъдимия, съдът взе предвид следното:

За извършеното от подсъдимия В.С.Г. престъпление по чл.130, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или пробация.

Подсъдимият В.С.Г. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV на глава осма от НК, от престъплението не са причинени имуществени вреди, поради което съдът счете, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки на чл.78а, ал.1 от НК за освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Поради което съдът освободи подсъдимия В.С.Г. от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба в минималния размер от 1500 лв., като взе предвид сравнително високата степен на обществена опасност на извършеното деяние и липсата на разкаяние у подсъдимия, а от друга страна съдът взе предвид ниската степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, обуславяща се от чистото му съдебно минало.

Предявеният от страна на частният тъжител С.П.Г. против подсъдимия В.С.Г. граждански иск за претърпени от престъплението неимуществени вреди в размер на 8000 лв., съдът прецени като основателен и доказан до размера на 4000 лв., като осъди подсъдимия да заплати тази сума, тъй като бе признат за виновен. По делото по безспорен начин се установи, че в резултат на причинените на тъжителя наранявания – болезнен травматичен оток в лявата лицева половина – получил контузия на главата с повърхностни малки 4 охлузвания в областта на главата; кръвонасядане в областта на лявото слепоочие; контузия на носа с болезненост на тъканите и кървене от носа; контузия на гръдния кош с болки в областта на гърба и гърдите отпред; контузия на корема с наличие на охлузвания в областта на предните повърхности на коленните стави с болезненост на тъканите и контузия на лявата ръка с наличие на повърхностна рана в областта на дланта с болезненост на тъканите, същият е претърпял болки, страдания и уплаха от случилото се. Предвид изложеното, съдът счете предявеният граждански иск за претърпени неимуществени вреди за основателен до размера на 4000 лв. и присъди тази сума в полза на частния тъжител, като осъди подсъдимият В.Г. да я заплати, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 29.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. За разликата над този размер до претендирания от тъжителя С.Г. размер от 8000 лв., съдът отхвърли гражданския иск като неоснователен и недоказан.