Решение № 35 от 29.02.2024, Районен съд - Нова Загора
- Съд
- Районен съд - Нова Загора
- Дело
- Гражданско дело 407/2023
- Вид
- Решение № 35
- Подписан
- 29.02.2024
- В сила
- 25.06.2024
- Състав
- РОСИЦА СТОЯНОВА НЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 152, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 152, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 500, ал. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 35 гр. Нова Загора, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: РОСИЦА СТ. НЕНОВА при участието на секретаря Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело № 20232220100407 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.
500, ал. 2 от КЗ.
Ищеца „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК 121265113, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Р.Б. и Е.И. - изпълнителни директори, чрез процесуалния си представител К. Н. - юрисконсулт е предявил искове против М. Е. С., ЕГН: **********, с адрес:
*********. С правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 500, ал. 2 от КЗ и цена на исковете :
Главница - 10 000.00 лева, частичен от 139 389.89 лева.
Лихва за забава - 323.72 лева, в/у главницата от 10 000.00 лева В исковата молба се твърди, че на 23.09.2018 г., в района на път SLV 1033, км 6+600, е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от водача на лек автомобил с per.
№ ****, при което поради движение с несъобразена скорост към момента на извършване на маневра „ляв завой“, водачът губи контрол над управлението на МПС, напуска пътното платно вляво по посоката му на движение и самокатастрофира в крайпътно дърво. Вследствие на горното, настъпва смъртта на С.И.И. - пътник в автомобила. Събитието е констатирано от органите на ПП-КАТ с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 147/23.09.2018 г. Видно от същия, към датата на процесното ПТП, водачът М. Е. С. не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство. С влязла в сила присъда № 2/01.02.2021 г. по н.о.х.д.
№ 500/2020 г., по описа на Сливенски окръжен съд, М. Е. С. е призната за виновна за това, че на 23.09.2018 г., в района на път SLV 1033, км 6+600, като разбирала свойството и значението на деянието си и можела да ръководи постъпките си, без да има необходимата правоспособност, при управление на лек автомобил с per. № ****, нарушила чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на повече от едно лице С.И.И. и Ж.С.С. и две средни телесни повреди на П.Н.П..
Между ЗД „ЕВРОИНС“ АД и собственика на лек автомобил с per. № **** има сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № 07118000170428/04.01.2018 г., валиден към датата на процесното ПТП.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие към ЗД „ЕВРОИНС“ АД е предявена претенция под № 1500102203/04.09.2019 г. за изплащане на застрахователно обезщетение за 1 претърпените от майката на С.И.И. - В.С.Р. - неимуществени вреди, вследствие на смъртта му. На 11.03.2020 г., по банкова сметка на правоимащото лице е било изплатено обезщетение в общ размер на 42 000 лв. За посочената сума са били издадени заповеди за парично изпълнение по ч.гр.д. 1115/2021 г. и ч.гр.д. 1114/2021 г. по описа на Районен съд гр. Нова Загора.
Допълнително, застрахователят е бил осъден с Решение № 51/09.03.2022 г. по гр.д.
379/2021 г. по описа на Окръжен съд - гр. Сливен, потвърдено с Решение № 130/18.07.2022 г. по в.гр.д. 182/2022 г. по описа на Апелативен съд - гр. Бургас да заплати в полза на В.С.Р. главница в размер на 100 000.00 лева - неимуществени вреди (след приспадане на извънсъдебно платената сума, в размер на 42 000 лв.), ведно със законната лихва върху тази сума от 03.09.2019 г. до окончателното изплащане; както и разноски в размер на 9 346.00 лева. На 08.04.2022 г., 16.08.2022 г., 02.09.2022 г., 09.09.2022 г. и 26.09.2022 г. по банкова сметка на правоимащите лица са били изплатени горепосочените суми, в общ размер на 139 389.89 лв.
С изплащане на застрахователното обезщетение, на основание чл. 500, ал. 2 от КЗ, за „ЗД ЕВРОИНС“ АД възниква право да получи от виновния водач размера на изплатеното обезщетение, както и изплатените лихви и разноски, в случай, че същият е управлявал моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство.
С регресна покана,“ЗД ЕВРОИНС” АД е отправило покана към длъжника да плати.
Поканата е получена на 13.10.2022 г. Към настоящия момент М. Е. С. не е изплатила претендираната сума.
За „ЗД ЕВРОИНС“ АД е възникнало и правото за получаване на законна лихва, начислена върху размера на дължимото за възстановяване обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Същата на основание чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал 2 от Закона за задълженията и договорите, когато денят за изпълнение на задължението не е определен, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. С получаване на поканата (13.10.2022 г.), за длъжника е започнал да тече предвидения в същата седемдневен срок за доброволно изплащане на дължимата сума. С изтичане на срока, длъжникът изпада в забава за изпълнение на своето парично задължение.
Ето защо, на основание чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, за „ЗД ЕВРОИНС“ АД възниква правото да търси обезщетение за забавено плащане, в размер на законна лихва, считано от 21.10.2022 г., денят, следващ този, в който е изтекъл седемдневният срок за доброволно изпълнение, до 08.02.2023 г., датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда.
На 13.02.2023год. пред Районен съд - гр. Нова Загора е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК с предмет процесното вземане, въз основа на което е образувано частно гр.д. 181/2023 г., по описа на PC - гр. Нова Загора. В законоустановения срок е постъпило възражение от страна на длъжника.
С оглед на гореизложеното, за „ЗД ЕВРОИНС“ АД е възникнал правен интерес за предявяване на настоящия иск за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми.
С исковата молба ищеца прави искане съдът да приеме за установено, че М. Е. С. следва да заплати на „ЗД ЕВРОИНС” АД:
- На основание чл. 500, ал. 2 от Кодекса за застраховането, главница в размер на 10 000.00 лв. (десет хиляди лева), частични от вземане в общ размер на 139 389.89 лв., представляващи изплатено застрахователно обезщетение, лихви и разноски по щета № 1500102203/22.02.2017 г.;
- Законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до окончателното плащане;
- На основание чл. 86 вр. с чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, мораторна лихва в размер на 323.72 лева (триста двадесет и три лева и седемдесет и две стотинки), за периода от 21.10.2022 г., денят, следващ изтичането на 7-дневния срок от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение, до 08.02.2023 г., денят на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда;
Претендират се и разноските, направени в заповедното и исковото производствозаплатени държавни такси и юрисконсултско възнаграждение.
2
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от М. Е. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *********, представлявана от Еднолично адвокатско дружество М., с ЕИК в регистър Булстат: 180814656, със съдебен адрес: гр. Стара Загора, ул. Александър Батенберг №28, ет. 5, офис 42, действащо чрез управителя адв. М. В. М.– ответник по делото, с който взема се взема становище, че искова молба е редовна, но недопустима.
С отговора процесуалния представител на ответника неоспорва фактическите обстоятелства изложени в исковата молба от ищеца. Признава, че действително на 23.09.2018г. е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от доверителката му, ответницата в настоящото производство М. Е. С. с лек автомобил с per. № СТ5374 НН, при управлението на което тя губи контрола над него и самокатастрофира в крайпътно дърво.
Потвърждава, че има влязла в сила присъда по Н.О.Х.Д. №500 от 2020 г., по описа на Окръжен съд - Сливен, с което М. С. е призната за виновна за това, че на 23.09.2017 г. при управлението на горецитирания лек автомобил е причинила по непредпазливост смърт на С.И.И. и Ж.С.С. и две средни телесни повреди на лицето П.Н.П..
Сочи че както е отбелязано и с исковата молба, поради парична претенция за настъпили неимуществени вреди от страна на лицето В.Р. - майка на С.И. и доброволното изплащане на част от претендираното обезщетение за неимуществени вреди от страна на ищеца в размер на 42 000 лева, се изпраща регресна покана към ответника във връзка изплатеното обезщетение. След изтичане на срока за доброволно изпълнение, ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС АД депозира 2 /две/ заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ТПК пред Районен съд - Нова Загора. С всяко едно от тях, ищецът в настоящото производство, респективно заявителя в заповедните, претендира М. Е. С. да бъде осъдена за сумата от 10 000 лева, представляваща частично вземане от общо 36 000 лева, във връзка със заведена щета и изплатено обезщетение. Иначе казано претендира 20 000 лева, частичен иск от 36 000 лева в 2 отделни производства, като във всяко от тях иска да бъде уважена претенция му от по 10 000 лева, частичен иск от въпросните 36 000 лева - изплатени неимуществени вреди.
Излага, че по повод на депозираните заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК се образуват 2 /две/ производства по описа на Районен съд - Нова Загора.
Първото е ч. гр. д. №1114 от 2021 г., образувано по описа на PC - Нова Загора, а второ е ч. гр. д. №1115 от 2021 г., образувано по описа на PC - Нова Загора. На 21.10.2021 г. в полза на дружество ищец се издават заповед №672 за изпълнение чл. 410 от ГПК и Заповед №671 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу С.. Тя е осъдена за претендираните суми, както и за направените по делата разноски.
В срока за възражение по чл. 414 от ГП по образуваните заповедни производство, респективно ответникът в настоящото исково производство, не подава възражения срещу издадените заповеди за изпълнение, в резултат на което заповедите за изпълнение влизат в сила
Също така в отговора си ответника сочи , че от друга страна, за заявителя в производството по чл. 410 от ГПК, респективно чл. 417 от ГПК, възможност досежно промяна на претендираната сума няма. Няма такава възможност, защото при липса на постъпило възражение от страна на длъжника, кредиторът се сдобива с годно изпълнително основание, посредством което може да се снабди с изпълнителен лист и да образува изпълнително дело срещу своя длъжник, какъвто е настоящия случай. Сочи, че в тази връзка има формирана трайна и непротиворечива практика на ВКС, с което се приема, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражение, поради и което счита, че е процесуално недопустимо, кредиторът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС' АД, с ЕИК 121265113, след като е получил съдебна защита на субективното си право на вземане за 20 000 лева, частични искове от 36 000 лева, представляващо обезщетение за неимуществени вреди на лицето В.Р., да заявява отново друго вземане за обезщетение за неимуществени лице, за същото застрахователно събитие, между същите страни.
На следващо място ответника счита иска и за неоскноватлен и недоказан, като оспорва еденствено и само размера на дължимото обезщетение. Твърди, че между страните има влезли в сила съдебни актове, в които е обективиран окончателния размер на дължимото обезщетение от страна ответницата към ищеца, а именно 36 000 лева. Тези актове са Заповед №672 за изпълнение чл. 410 от ГПК и Заповед №671 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадени в производствата по ч. гр. д. №1114/2021 г. и ч. гр. д.
3
№1115/2021 г., образувани по описа на PC - Нова Загора. Тоест още през 2021 г. страните уреждат окончателно отношенията си, досежно регресната претенция на застрахователя към доверителката ми.
Фактът, че изначално претенцията на майката на пострадалия С.И. е 200 000 лева. а застрахователя изплаща само 42 000 лева показва, че последният оценя неимуществените вреди именно на толкова. Независимо от това, ищецът през 2021 г. претендира към доверителката ми с двете заявления по чл. 410 от ГПК окончателната сума от 36 000 лева.
Разпечатката съдържа 42 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eb61c24f-5941-43f3-b9b4-dcfe9a0c4453