Решение № 23442 от 28.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23442 гр. С., 28.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110147029 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.” ЕАД против К. А. М., С. И. М. и М. И. М..

В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са съсобственици на топлоснабден имот, находящ се в гр. С..........., с абонатен № 78760 (като наследници на И. С.

М., а ответницата К. А. М. и на собствено основание) и като такива са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ АД на клиенти за битови нужди в гр. С.. Поддържа се, че през процесния период в отношенията между страните са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. С., одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имотът на ответниците, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Д.” ЕООД. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответниците са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, 1 които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове и за осъждане на ответниците да му заплатят следните суми: 1042,31 лв. - главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.08.2023 г. до окончателното изплащане, 144,13 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 31.07.2023 г., 47,49 лв. - главница за цена на услуга дялово разпределение през периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.08.2023 г. до окончателното изплащане, 10,25 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 31.07.2023 г. върху главницата за цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Ищецът претендира сумите при условията на разделна отговорност както следва: 4/6 части за К. М. и по 1/6 част за С. М. и М. М.. Претендира и направените по делото разноски.

Извън срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който исковете се оспорват като неоснователни. Оспорва се наличието на облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия между страните, наличието на валидно облигационно правоотношение между етажните собственици и „Д.“ ЕООД. Сочи се, че ответниците не са били поставени в забава за заплащане на главниците, тъй като не са били поканени да заплатят исковите суми. Възразява се и за погасяване на сумите по давност.

С влязло в сила определение № 24175/12.06.2024 г., постановено по реда на чл. 64 ГПК е оставена без разглеждане молбата на ответниците за възстановяване на срока по чл.

131 ГПК за подаване на отговор на предявената от „Т.С.“ ЕАД искова молба с вх. № 236237/23.08.2023 г.

В открито съдебно заседание ответниците оспорват исковете като неоснователни, с искане същите да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца по предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици, a именно: 1/. че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа; 2/. че ответниците са имали качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди; 3/. че през процесния период между ищеца и ответниците е съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия до процесния недвижим имот за 2 съответния период; 4/. начина на извършване на дяловото разпределение и дела на ответниците за отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване; 5/. потребената топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период; 6/. че е била извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия през процесния период и ищецът е легитимиран да претендира стойността на същата; 7/. размера на вземанията за главници и частите от вземанията, за които отговарят ответниците.

По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в забава.

В тежест на ответниците е при установяване на горните факти да докажат възраженията си, евентуално че са заплатили процесните суми.

Спорно на първо място е дали ответниците имат качеството на клиенти на топлинна енергия за процесния имот и абонатен номер през процесния период, по отношение на което съдът приема следното:

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.

42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с 3 топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с открИ.е на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (така ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобИ.е на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест да установи, че през исковия период ответниците са имали качеството клиенти на топлинна енергия, доставяна до процесния имот, по следните съображения:

По делото е приет Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, видно от който на 23.03.1990 г. въз основа на Заповед № 404/18.03.1990 г. на Председателя на ОбНС е продаден на И. С. М. и К. А. М. следният недвижим имот, собственост на държавата и предоставен за ползване на Министерство на правосъдието – апартамент № 23 в ж. к. „М.............., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, с полезна площ от 98,16 кв. м., с принадлежащо избено помещение с площ от 2,72 кв. м и с 1,157 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който имот е именно процесният и е придобит в режим на СИО.

По делото е представена и молба от 07.06.1990 г. от К. А. М. до Главния Д.ор на СЕК „С.“ за отрИ.е на партида на посочения адрес: гр. С., ж. к. „М.............., ап. 23, като е посочено, че семейството на молителя се състои от 3 члена.

По делото е прието Удостоверение за наследници с изх. № 214/01.03.2007 г. от 13.10.2023 г., издадено от Столична община, район „Младост“, видно от което И. С. М., ЕГН **********, е починал на 13.02.2007 г., като е оставил за свои наследници по закон К. А. М., ЕГН ********** (съпруга), С. И. М., ЕГН ********** (син) и М. И. М., ЕГН ********** (дъщеря).

Въз основа на приетите по делото доказателства се установява, че именно ответниците са съсобственици на процесния имот. Същият е придобит в режим на съпружеска имуществена общност от К. М. и И. М. (чл. 13, ал. 1 СК от 1968 г. (отм.), така и чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.)) на 23.03.1990 г. При прекратяване на съпружеската 4 имуществена общност при действието на СК от 1985 г. със смъртта на съпруга И. С. М., К.

А. М. е придобила на собствено основание 1/2 ид. част от имота, а принадлежащата на починалия й съпруг 1/2 ид. част е наследена поравно между нея и двете им деца (чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН). Или след открИ.е на наследството на И. М., К. М. е станала собственик на 4/6 ид. части от имота, а М. М. и С. М. – на по 1/6 ид. част от имота.

По делото не се твърди и не се установява правото на собственост да е било прехвърлено през процесния период, да е било учредено право на ползване на трето за спора лице, или да е бил сключен изричен писмен договор с „Т.С.“ ЕАД с трето за спора лице за продажба на топлинна енергия за исковите имот и период.