Решение № 58 от 07.05.2019, Районен съд - Бяла

Р Е

Ш Е Н

И Е № 58 гр.

Бяла, 07.05.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Районен съд град Бяла, в публично заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЪШЪЛ ИРИЕВА при секретаря Пенка Цанкова , като разгледа докладваното от съдията НАХД № 78 по описа за 2019 г. на РС Бяла, за да се произнесе взе предвид следното:

Административно-наказателното производство е по чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на П.Й.К., ЕГН **********,***-0000870 от 31.10.2018г. на Началника на ОО”АА“ гр.Русе, с което за нарушения по чл.87, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на Министерства на транспорта, по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ и по чл.34, пар.3, б.“б“ от Регламент /ЕС/ № 165 от 2014г., са му наложени съответно на осн. чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози-глоба в размер на 2000лв. за първото нарушение, на осн.чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП- глоба в размер на 3000лв.за второто нарушение и на осн.чл.93в, ал.11 от Закона за автомобилните превози-глоба в размер на 1500лв. за третото нарушение.

В жалбата не се оспорват извършените нарушения. Развити са съображения за прекомерност на наложените наказания с оглед на това, че са за първи път. В частност за нарушението по т.2 от НП и наложеното наказание в максимален размер е посочено, че АНО не е взел под внимание, че управляваният автомобил е служебен и е липсвала възможност да се откаже управлението му.Моли НП да бъде отменено изцяло или частично по посочените съображения.

В с.з. жалбоподателят не се явява, не изпраща процесуален представител, не представя допълнителни доказателства.

Наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 19.09.2018г., около 12,45ч. в с.К., обл.Р., по ул.“В.“ №.., св.А.К.-на длъжност инспектор към ОО“АА“-Русе, спрял за проверка товарен автомобил марка

„Ивеко“, модел AD410T, категория N3G, с рег.№ ……, с ползвател „ПИМК“ ООД, управляван от жалбоподателя К.. Автомобилът извършвал превоз на скална маса от с.К. за гр.Р. При поискване от контролните органи, водачът на автомобила не представил Карта за квалификация на водач на МПС, която ИА „Автомобилна администрация“ издава на водачите, придобили съответната категория за управление на ППС за превоз на пътници и товари. От проверката на представените документи–кантарна бележка № 1379 се установило, че проверяваното ППС е с четири оси и две управляеми оси, с допустима максимална маса 32тона, като в момента на проверката е 39 тона и 540кг, при което претоварването е със 7тона и 540кг. От извършената разпечатка на данните от дигитална карта на дигиталния тахограф, на преносимото разчитащо устройство, с което контролните органи били оборудвани се установило, че водачът не е въвел ръчно необходимите данни, когато е бил извън ППС и не е бил в състояние да използва монтирания в товарния автомобил дигитален тахограф, за периода от 17,50часа на 12.09.2018г. до 10,24часа на 13.09.2018г. Липсвала въведена информация в дигиталната карта за времето, когато водачът е бил извън превозното средство.

Св.К. приел, че жалбоподателя е допуснал нарушения по чл.89, т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999г., по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ и по чл.34, пар.3, б.“б“ от Регламент ЕС № 165 от 2014г, за което му съставил АУАН от 19.09.2018г., подписан от жалбоподателя без възражения. Такива не представил и допълнително в 3-дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. След извършена проверка в информационните регистри към ИА“АА“ наказващият орган установил, че К. не притежава Карта за квалификация на водач. Обжалваното НП на Началника на ОО”АА“ гр.Русе било издадено на 31.10.2018г. и връчено лично на водача на 22.11.2018г.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на св.А.К., АУАН, НП, справка от системата Главни данни към ИА“АА“, извлечение на хартиен носител на данните от дигиталния тахограф, пътен лист, кантарна бележка, товарителница, заповед, както и останалите доказателства, приложени към преписката.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

По пункт 1 НП е незаконосъобразно.С

АУАН на жалбоподателя е вменено нарушение по чл.89,т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. – по време на проверката водачът не е представил карта за квалификация на водача. За това нарушение в чл.93, ал.2 от ЗАвПр е предвидено наказание Глоба в размер на 500лв. При издаване на НП административно-наказващият орган е установил, че водачът е осъществил състава на по-тежко наказуемото нарушение по чл.87, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. – водачът изобщо не притежава валидно издадена карта за квалификация, наказуемо на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр с по-тежка санкция – Глоба в по-голям размер от 2000лв. За първи път с НП, АНО е вменил на жалбоподателя нарушение, каквото не му е предявявано с АУАН, с което е нарушил правото му да се запознае в цялост с обвинението и да организира защитата си. Едва с НП нарушителя е разбрал, че всъщност е длъжен да се защитава срещу друго, по-тежко обвинение, а не това, за което му е съставен АУАН. АНО се е позовал неправилно на нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН и е преквалифицирал нарушението в по-тежко. Съгласно цитираната норма преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Т.е. АНО е следвало да прецени налице ли са фактите на нарушението, описано в АУАН, и дали да издаде НП, с което да наложи санкция за него, а не да достига до правни изводи за наличие на друго, по-тежко нарушение, за което е събрал допълнително доказателства след съставяне на АУАН и да налага санкция за него. С оглед изложеното съдът намира, че при издаване на НП по пункт 1 е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл.57 ал.1 т.5 т.6 и т.7 от ЗАНН, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. В обстоятелствената част на НП са описани обстоятелства, посочени в акта, обосноваващи нарушението по чл.89, т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999г, а по-надолу в НП е приета нова фактическа обстановка и приложена разпоредбата за по-тежко наказуемото нарушение по чл.87, т.3 от същата наредба, с оглед на която е наложена и предвидената за това по-висока Глоба от

2000лв. Налице е съществен порок на НП, което обосновава неговата незаконосъобразност и води до отмяната му в тази част.

По пункт 2 НП е незаконосъобразно само досежно размера на наложеното административно наказание. За нарушението по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ, АНО е наложил на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП административно наказание глоба в максимален размер от 3000лв. Цитираната санкционна норма водач, който без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. От представените по делото доказателства - кантарна бележка се установи, че управляваното от жалбоподателя ППС е с четири оси и две управляеми оси и е с брутно тегло 39т. и 540кг, като надвишава със 7т. и 540кг допустимото. Съобразно чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ - Максимално допустимото тегло на ППС, движещи се по пътища, предназначени за обществено ползване за моторно превозно средство с четири оси с две управляеми оси е 32т. С управлението на процесното ППС, чието тегло надвишава допустимите норми жалбоподателят е осъществил изпълнителното деяние на нарушението, което е извършил виновно, умишлено, съзнавайки обществено-опасния характер на деянието си, но въпреки това целейки извършването му. Същият е бил запознат с това, че е управлявал ППС с маса над допустимата още към момента на поемане на управлението на МПС, което се доказва от приложените писмени доказателства-пътен лист, товарителница, впоследствие удостоверено и в кантарна бележка, с която също бил запознат. Поради това обосновано АНО е наложил предвидената в закона санкция за извършеното нарушение. Същевременно размерът й се явява прекомерен, тъй като не е съобразен с изискванията на чл.27 от ЗАНН, като не са отчетени в НП смекчаващите отговорността обстоятелства, че се касае за първо нарушение на жалбоподателя от този вид, че управляваният автомобил е служебен и К. е осъществява възложеният му превоз по трудов договор, освен това липсват доказателства за получаваните доходи, които да обосновават такъв размер на санкцията. С оглед на това съдът намира, че размерът на наложената санкция е необосновано завишен и следва да бъде намален до законовия минимум от 500лв., с изменение на НП в тази част.

По пункт 3 НП е правилно и законосъобразно. Нарушението по чл.34, пар.3, б.“б“ от Регламент /ЕС/ № 165 от 2014г. е правилно установено и доказано, за него не се спори и от страна на жалбоподателя. Съобразно цитираната норма се въвежда задължение за водача, когато в резултат на отсъствие от ППС не е в състояние да използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите, посочени в параграф 5, б.“б“, подточки ii, iii и iv, се вписват в картата на водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа, ако превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф. Държавите членки налагат на водачите изискване да представят формуляри, свидетелстващи за действията им във времето, когато не са били в превозното средство. От събраните доказателства по делото - показанията на св.К. и разпечатки от дигиталния тахограф се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя К. като водач на превозното средство не е изпълнил това свое задължение. Видно от компютърната разпечатка на дигиталния тахограф, с който е обурудван автомобила, на името на жалбоподателя, за периода от 17,50часа на 12.09.2018г. до 10,24часа на 13.09.2018г., водачът не е въвел ръчно необходимите данни, когато е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва монтирания тахограф. За посоченото нарушение, санкционната норма на чл. 93в, ал.11 от ЗАвПр от 2017г. предвижда глоба от 1500лв. за водач, който не е въвел данните относно периодите на "друга работа", "време на разположение",

"прекъсване" или "дневна почивка", когато няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това че е извън превозното средство. От субективна страна нарушението е извършено виновно. Нарушението е с фиксиран размер в закона и същият правилно е приложен от АНО. Това налага НП в тази част да бъде потвърдено.

Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът

Р

Е Ш И :

ОТМЕНЯВА НП № 38-0000870 от 31.10.2018г. на Началника на ОО”АА“ гр.Русе, с което за нарушение по чл.87, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на Министерства на транспорта, е наложено на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр административно наказание-глоба в размер на 2000лв./две хиляди лева/ на П.Й.К., ЕГН ********** ***

ИЗМЕНЯВА

НП № 38-0000870 от 31.10.2018г. на

Началника на ОО”АА“ гр.Русе, В ЧАСТТА, с която за извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ, е наложено на осн. чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП административно наказание- глоба в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 500лв./петстотин лева/.

ПОТВЪРЖДАВА НП № 38-0000870 от 31.10.2018г. на Началника на ОО”АА“ гр.Русе, В ЧАСТТА, с която за извършено нарушение по чл.34, пар.3, б.“б“ от Регламент /ЕС/ № 165 от 2014г., е наложено на осн. чл.93в, ал.11 ЗАвПр административно наказание глоба в размер на 1500 лв. / хиляда и петстотин лева /.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-Русе.