Решение № 58 от 16.02.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. София, 15.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Ваня Н. И.ова при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20211800500744 по описа за 2021 година

С решение № 48 от 15.07.2021 год. по гр. дело № 255/2020 год. Етрополският районен съд е признал за установено по отношение на Д. Й. Д., ИВ. Й. Д., Т. Л. Д. и В. ИВ.

Д., че В. П. Т. и Т. П. Д., като правоприемници на П.К.В. са собственици на 1/3 ид.ч. от поземлен имот № 28 в кв. 3 по плана на с. Л. с площ 956 кв.м., от който имот 13 кв.м. се придават към УПИ XVII-27 в кв. 3 по плана на с. Л., 457 кв.м. се придават към УПИ XVIII28,27 в кв. 3 по плана на селото и 486 кв.м. се придават към УПИ XIX-29, както и че са собственици на 1/3 ид.ч. от поземлен имот № 27 в кв. 3 по плана на с. Л. с площ 1032 кв.м., от който имот 524 кв.м. се придават към УПИ XVII-27 в кв. 3 по плана на селото и 508 кв.м. се придават към УПИ XVIII-28,27 в кв. 3 по плана на селото, при граници на поземления имот: улица, поземлен имот № 26 и поземлен имот № 28. С решението съдът е отменил н.а.

№ 55, том II, рег. № 3493, дело № 211/20.09.2018 год. на нотариус Яна Донкова рег. № 552 на НК в частта, с която Д. Й. Д. и ИВ. Й. Д. са признати за собственици на по ½ ид.ч. от поземлен имот с пл. № 27 и част от поземлен имот с пл. № 28, като вместо това е постановил, че същите са собственици на по 1/3 ид.ч. от двата имота. Съдът е отхвърлил искането за отмяна на н.а. № 846/08.11.2018 год., акт № 180, том 3, дело № 367/2018 год. на Служба по вписвания при РС-Е. за дарение на недвижим имот, с който Д. Й. Д. е дарил собствената си ½ ид.ч. от процесните недвижими имоти на брат си ИВ. Й. Д.. Съдът е присъдил разноски по съразмерност.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответниците с твърдения, че същото е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства 1 и в нарушение на материалния закон. Молят съда да отмени решението и вместо него да постанови дпуго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Ищците оспорват въззивната жалба и молят съда да потвърди решението.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата П.В. твърди в исковата молба, че по силата на наследствено правоприемство от наследодателя Д.В., починал през 1970 год. и давностно владение, тя и ответниците Д. Й.

Д. и ИВ. Й. Д. притежават описания по-горе поземлен имот № 28, както и че владеят съвместно поземлен имот № 27 по плана на с. Л. и са негови съсобственици при равни права. През 2019 год. ищцата установила, че ответниците са се снабдили с н.а. № 55, рег. № 3493, дело № 211/20.09.2018 год. на нотариус рег. № 522, с който са признати за собственици при равни дялове на по ½ ид.ч. от процесните имоти. Сочи, че ответниците не са довели до знанието й намерението да придобият по давност целият наследствен имот. Моли съда да признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик на основание давностно владение на 1/3 ид.ч. от поземлен имот № 27, както и че е собственик на основание давностно владение и наследство от Д.В. на 1/6 ид.ч. от поземлен имот № 28 с описани по-горе граници и съседи.

В депозираните отговори на исковата молба ответниците оспорват изцяло предявените искове с твърдението, че ищцата никога не е ползвала процесните имоти, тъй като единствено единият син на общия наследодател – Й.К. е живял в тези имоти и ги е владял след смъртта на баща си Д.К., заедно със съпругата си и децата си Д. и И.Д.и, като никой друг от роднините не ги е владял или ползвал. Сочат, че никога не е имало спор, че Й.К. /баща на ответниците/ и семейството му живеят там и обработват имотите като свои, като волята на баща им също е била имотът да остане за Й., защото той се е грижил за баща си и майка си. След 1975 год. семейството на Й.К. се преместило да живее в гр. Е., но непрекъснато пътувало до с. Л., за да поддържа къщата и да се грижи за двора, като през цялото време до смъртта си през 2009 год. именно Й. се е грижил за имотите като свои заедно със синовете си Д. и И.Д.и. Никой от роднините не е имал претенции и не е пречил на Й. да свои имотите, да ги ползва и обработва, както желае. Сочат също така, че бащата на ищцата – К. Д. е живял в друг имот в с. Л., където си е построил къща и е пребивавал със семейството си, като много рядко е ходил на гости при родителите си Д. и Д., тъй като за тях до смъртта им се е грижил единствено брат му Й.. Двамата братя били в добри отношения и са знаели, че тези имоти са отредени за Й. и семейството му. Бащата на ищцата – К. Д. и майка й И.Н. са ползвали за стопански дейности друг съседен имот в с. Л., а именно – УПИ XX-28 с площ 912 кв.м., за който през 1980 год. са се снабдили с констативен н.а. № 102/1980 год., като на ищцата била отредена половината от този съседен имот. Тъй като последният нямал излаз към улица, при редките си посещения в него ищцата преминавала през входа на процесния имот с позволението на И.Д.. Твърдят също така, че Д.Д. е ходил в процесните имоти заедно с брат си И. да поддържат къщата след смъртта на баща им, да обработват земята и да се грижат за дърветата, като една част от тях била засадена от баща 2 им, а друга част – от И.Д.. По-голяма грижа за имотите и къщата имал И.Д., тъй като много често ходел в с. Л. – почти всички почивни дни, като той и съпругата му основно поддържали и правили ремонти на къщата и на стопанските постройки в имота, като там отглеждали около 10 пчелни кошера, овощни дървета /над 20 бр./ и зеленчуци. Никой от роднините не е пречил на ответниците да ползват имотите и не е демонстрирал поведение, което да провокира спорове по отношение на тях. Оспорват твърдението на ищцата, че е ползвала съвместно с тях имотите. Сочат, че П. никога не ги е владяла по какъвто и да било начин и не ги е посещавала. Позовават се на придобито от тях право на собственост върху имотите по наследство и давност, за което са се снабдили с н.а. № 55/20.09.2018 год., след което ответникът И.Д. е станал изключителен техен собственик на основание дарение от брат му Д.Д.. Молят съда да отхвърли изцяло предявените искове.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

С н.а. № 55, дело № 211/20.09.2018 год. на нотариус Донкова с рег. № 552 на НК ответниците Д. Й. Д. и ИВ. Й. Д. са признати да собственици на основание наследство и давностно владение на процесните недвижими имоти, въз основа на извършена обстоятелствена проверка, при равни права по ½ ид. част за всеки.

Видно от удостоверение за наследници № 18 от 16.04.2018 год. Д.В. е починал на 27.03.1970 год. и е оставил като наследници по закон К. К.ов – син, починал през 1997 год. и оставил П.В. – дъщеря и И.Д. – син; М.В. – дъщеря /починала през 1945 год./; Й.К. – син, починал през 2009 год. и оставил като наследници по закон Н. К.ова – съпруга и Д.Д. и И.Д.

– синове.

В хода на производството по делото е починала ищцата П.В., като същата е заместена от наследниците си по закон В.Т. и Т.Д. – дъщери /удостоверение за наследници от 09.12.2020 год. на Община Е./.

С разпореждане от 11.03.2021 год. съдът е конституирал като ответници в производството по делото Т. Л. Д. – съпруга на ответника Д.Д. и В. ИВ. Д.- съпруга на ответника И.Д..

Според показанията на св. Д. която има имот, съседен на процесното дворно място в с. Л., ищцата П.В. посещавала имота, където се намирала старата къща на Д., като беряла там джанки и сливи в незастроената част от дворното място. В другия край на мястото се намирали къщата и др. сгради. Дъщерите на П. също посещавали мястото. Твърди, че всички го ползвали общо - Й. и децата му И. и Д., П. и брат й И.. Не знае да е имало спорове за собствеността или ползването на имота. Застроената част от имота се ползвала само от Й., който останал да живее в старата къща, както и от децата му И. и Д. и техните съпруги.

Ключът от входната врата държал И., като ищцата П. нямала ключ. Дворното място, което посещавала П., за да бере плодове, не било заградено отделно, а се намирало в същия имот.

Свидетелят Илков /съсед/ твърди, че общият наследодател – дядото на ищцата П., живял в старата къща в процесното място откъм пътя, където боядисвал шаяци и се занимавал с търговия. Бащата на П. се преместил в нова къща в съседство. Виждал е ищцата 3 и братовчед й И. да посещават имота. Почти не е виждал там Д.. Преди няколко години И. направил основен ремонт на сградата в дворното място и предприел действия по събаряне на плевнята. Старата къща била строена от Д.. Свидетелят е съсед на имота на П., където тя заживяла, след като се омъжила. Този имот бил собственост на нейния баща. Бащата на И. живял в старата къща, но по-късно се преместил в гр. Е.. След смъртта на Й. процесното дворно място посещавал основно синът му И.Д., който и през последните години е непрекъснато там, като преди няколко години поставил и пчелни кошери.

Според св. В., който познава ответника И.Д. от детските им години, неговият баща Й. и майка му живеели в старата къща в процесното място, която И. наскоро ремонтирал.

Свидетелят живее в съседен имот от 1981 год., а преди това имал по-далечен имот в същото село. Родителите на И. поддържали имота, преди да се преместят в гр. Е.. Братът на Й. живеел в имот по-нагоре /на 300 метра/, където живяла и ищцата П.В.. Същата ползвала и дворно място около един декар в съседство със старата къща, като от 1981 год. досега свидетелят я е виждал само няколко пъти да бере джанки и да сече дървета заедно със съпруга си. Това място пустеело и било неподдържано. Свидетелят не може да каже дали същото е част от имота на Д. или е отделен имот, тъй като нямало ограда и било обрасло.

Предполага, че е друг имот. Свидетелят не е виждал ищцата или дъщерите й да посещават имота, в който И. извършвал ремонтни работи. И. облагородил мястото – посадил дръвчета, сложил пчелни кошери, косял и др. П. не е имала претенции към този имот и не го е посещавала. Веднъж възникнал спор единствено във връзка с ремонта на старата плевня.

Съгласно показанията на св. Й. – съсед, в процесното дворно място живеел дядо Д., като до смъртта му за него се грижел синът му Й. - бащата на ответника И.Д. и съпругата му.

Братът на Й. имал къща на друго място в селото, през 2-3 къщи. Свидетелят не е виждал ищцата П. в процесното дворно място. През последните години за имота се грижи основно И.Д. – чисти, коси, сади дървета. Незастроеното дворно място на П. в съседство било неподдържано, като от 20-25 години е „пущинак“. Към този имот ищцата нямала отделен вход, а влизала през вратата на дворното място на И.Д., който я пускал.

Св. Н. твърди, че като дете И.Д. живеел с брат си и родителите си в старата семейна къща в с. Л. заедно с баба си и дядо си. След смъртта на баща му Й. поддържането на имота е основно от И.Д., който постоянно ходел там. Родителите на ищцата имали имот по-нагоре в селото. Свидетелят не е виждал ищцата да посещава имота на дядо Д. и да се грижи за него. До смъртта на последния грижи за него полагал основно бащата на И.Д.. Когато Й. със семейството си се преместил да живее в гр. Е., той продължил да посещава редовно процесния имот, като поддържал къщата и мястото.

Св. М. – втори братовчед на страните по делото, къщата на И. в с. Л. преди това е била на неговия дядо Д.. До момента на смъртта на Д. и съпругата му в процесния имот с тях живеел синът им Й. със семейството си. Къщата на бащата на П. била по-нагоре в селото. Когато Й. починал, неговият син И.Д. продължил да посещава имота и да го поддържа. П. идвала много рядко да си набере плодове, като нямала врата към нейния имот, а минавала през спорното място откъм къщата на дядо Д.. Ключ за него имал само И., който 4 понастоящем живее там.

Според показанията на св. Н. /50 год./, който като дете е живял в с. Л. и познава ответника И.Д. от 1985 год., когато последният завършил училище започнал да ходи редовно в процесния имот и да го поддържа, като викал свидетеля да му помага за почистване, косене и др. В този имот преди това са живели майката и бащата на И.. В мястото ответникът поставил кошери, засадил дръвчета. Свидетелят не е виждал ищцата П. или дъщерите й в имота.