Определение № 4 от 03.01.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№4 гр. Варна, 03.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №

20243100900410 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от всеки двама от изпълнителните директори Йоанис Коцианис, Елена Новак, Анрей Бойков Александров, Павлин Деков Петков, Веселин Владимиров Ангелов и Христина Маринова Марценкова, срещу „Електроразпределение Златни Пясъци“ АД, ЕИК 103508147, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к. к. „Златни пясъци“, сграда Дирекция, адм. сграда Рила, представлявано от изпълнителните директори Иван Петко Вълов и Наталия Карпушко, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 81 552.33 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 080724001000001, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 3 271.40 лева, считано от 11.04.2024 г. до датата на подаване на исковата молба.

С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на представените от него писмени доказателства, за събиране на гласни доказателства, за издаване на съдебни удостоверения, за задължаване на трето неучастващо лице по реда на чл. 192 от ГПК, за задължаване на ответника по реда на чл. 190 от ГПК, за допускане на комплексна техническа и оценителна експертиза и съдебно-счетоводна експертиза и за конституиране на трето лице-помагач по делото.

След като е констатирал, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, съдът е разпоредил препис от нея, ведно с приложените доказателства да се изпратят на ответната страна, на основание чл. 367 от ГПК.

В законоустановения срок, ответникът „Електроразпределение Златни Пясъци“ АД, чрез пълномощника си – адв. Л. Л., депозира писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Обективира искане за конституиране на трето лице-помагач по делото, за допускане на представените с отговора писмени доказателства, за допълване на задачите по КСТОЕ и за издаване на съдебно удостоверение.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът поддържа исковата си претенция, оспорва възраженията на ответника и формулира нови доказателствени искания.

В депозирания в срока по чл. 373 от ГПК отговор на допълнителната искова молба, 1 ответникът оспорва твърденията на ищеца, излага допълнителни доводи в подкрепа на своите възражения и отправя нови доказателствени искания.

По допустимостта на иска:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка, по която е изплатено застрахователно обезщетение за причинени на застрахованото имущество вреди.

Сезиран е родово и местно компетентен съд. Съдът приема, че предявените искове са допустими.

По предварителните въпроси:

Доколкото предмет на исковата претенция е право по застрахователно правоотношение, предявените искове следва да бъдат разгледани по реда на глава XXXII от ГПК – „Търговски спорове“.

С исковата молба ищецът ЗАД „Алианц България“ АД е обективирал искане за конституиране като трето лице – помагач на негова страна на „Електроeнергиен системен оператор“ АД, ЕИК 175201304, и на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621.

Искането е обосновано с твърдения, изхождащи от ответното дружество, че уврежданията по имуществото на застрахования „Аурора“ ЕАД са настъпили поради смущения и комутационни пренапрежения в преносните мрежи на двете дружества, а не в електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Златни пясъци“ АД, поради което при неблагоприятен за ищеца изход на спора, за него би възникнал регресен иск спрямо третите лица.

От своя страна, с отговора на исковата молба, ответникът „Електроразпределение Златни пясъци“ АД е обективирал искане за конституиране като трето лице – помагач на негова страна на ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, ЕИК 203066057, в качеството му на застраховател по сключена с ответното дружество застраховка „Обща гражданска отговорност“. Направено е искане по чл. 219 от ГПК и по отношение на „Електроенергиен системен оператор“ АД с твърдението, че правен интерес от привличането му е налице за ответника, а не и за ищеца, с оглед евентуалното регресно право на ответното дружество при неблагоприятен за него изход на спора.

Привличането на трето лице – помагач в производството по реда на чл. 219, ал. 1 от ГПК е средство за защита и право на привличащата страна да улесни защитата си срещу противната страна, като при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на задължителната сила на мотивите на решението, съгласно чл. 223, ал.

2 от ГПК. По правило привличането на трето лице по делото е възможно само при наличие на правен интерес за привличащия, който се определя от материалноправните отношения между привличащ и привличан. Правен интерес е налице, когато решението по висящия процес може да окаже въздействие в правната сфера на третото лице, като неблагоприятното решение може да послужи за основание на подпомаганата страна да предяви иск срещу него.

В конкретния случай, искането на ищеца се явява неоснователно, доколкото разрешаването на спора няма да се отрази на правното положение на „Електроенергиен системен оператор“ АД и „Електроразпределение Север“ АД, за които липсва интерес решението да бъде постановено в полза на привличащата страна. От друга страна, за ищеца не биха възникнали регресни права спрямо двете дружества при отхвърляне на предявените от него искове. Твърдението за съизвършителство, на което се позовава ищецът, не обосновава интерес от конституиране на трето лице - помагач, а на допълнителен ответник по реда на чл. 228, ал. 1 от ГПК, тъй като ако застрахователното събитие е съпричинено от няколко лица, те носят солидарна отговорност съгласно чл. 53 от ЗЗД. Затова по иска, предявен срещу което и да е от тях, не ищецът, а ответникът има интерес да привлече останалите в процеса, за да им предяви евентуално регресните си права. В рамките на 2 настоящото производството не подлежи на изследване въпроса за съизвършителство и съвина между ответника и трети лица, тъй като ищецът избира от кое от солидарно отговорните дружества да търси платеното от него обезщетение. От друга страна, между ответното дружество и ЗАД „Асет Иншурънс“ АД е налице общност на защитата, съответно интерес от встъпване на третото лице да подпомага ответника, поради което мотивите на решението следва да имат обвързваща третото лице – помагач сила. Същото се отнася, както бе посочено по-горе, и по отношение на третото лице „Електроенергиен системен оператор“ АД, срещу което би възникнало правото на регресен иск за ответника при неблагоприятен за него изход на спора. Съобразно така изложените мотиви, искането на ЗАД „Алианц България“ АД следва да се остави без уважение като неоснователно, а това на „Електроразпределение Златни пясъци“ АД следва да се уважи.

По доказателствата:

СЪДЪТ намира представените с исковата молба, отговора на исковата молба и допълнителните искова молба и отговор писмени доказателства за допустими и относими към предмета на спора, поради което счита, че следва да бъдат допуснати до събиране като доказателства по делото.

СЪДЪТ намира, че доказателственото искане на ищеца за допускане до разпит при режим на призоваване на двама свидетели, направено с исковата молба и допълнителната искова молба, за установяване на релевантни за процесното застрахователно събитие факти, следва да се уважи при условията на чл. 156, ал. 2 от ГПК.

СЪДЪТ намира искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение по реда на чл. 186 от ГПК за изискване от КЕВР на информация за проведено разследване на процесната авария за допустимо и относимо към предмета на спора, поради което следва да се уважи.

СЪДЪТ намира искането на ищеца на основание чл. 192 от ГПК за изискване от КЕВР на лицензия за разпределение на ел. енергия и защитния план по чл. 119 от ПУЕС, приложим за ответника, за основателно с оглед относимостта на тези доказателства към спорни за предмета на спора факти, поради което следва да се уважи.

СЪДЪТ намира искането на ищеца по чл. 190 от ГПК за задължаване ответника да представи оперативен дневник по чл. 82 от Наредба № 6/2014 г. за относимо и допустимо към предмета на спора, поради което следва да се уважи.

Следва да се уважи и искането, направено с допълнителната искова молба за задължаване ответника по реда на чл. 190 от ГПК да представи технически протокол за присъединяване на „Аурора“ ЕАД към мрежата на „Електроразпределение Златни пясъци“ АД и технически план на електроразпределителната мрежа, а по отношение на договор за присъединяване, сключен между „Аурора“ ЕАД и ответното дружество, искането следва да се остави без уважение, доколкото същият е представен с отговора на допълнителната искова молба.

СЪДЪТ намира, че следва да се уважи искането за задължаване третото неучастващо лице – „Аурора“ ЕАД по реда на чл. 192 от ГПК да представи посочените от ищеца в исковата молба доказателства, предвид значението им за установяване на спорните факти по делото, включително посочените в допълнителната искова молба фактури относно модул FTC 6 на Mitsubishi за подгрев на външен басейн в хотел „Алегра“.

СЪДЪТ намира доказателственото искане на ответника за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред НИМХ, за снабдяване със справка за метеорологичната обстановка на територията на к. к. „Златни пясъци“ за процесния период за относимо към предмета на спора и следва да се уважи.

СЪДЪТ намира, че за изясняване на спорни за предмета на делото факти, следва да се допусне провеждането на комплексна съдебно техническа и оценителна експертиза, която 3 да отговори на поставените от двете страни и обобщени в допълнителната искова молба и допълнителния отговор на исковата молба въпроси.

С оглед предприетото от ищеца оспорване съдържанието на представен от ответника частен документ, СЪДЪТ намира, че доколкото се оспорва частен документ „Справка за нарушенията в нормалната работа в ел. мрежа 20 kV, собственост на ЕРП Златни пясъци, ведно с извадка от Диспечърски дневник за нарушенията в мрежата в периода 18.11.2023 г. – 19.11.2023 г.“ не следва да се открива нарочно производство по чл. 193 от ГПК.

СЪДЪТ намира, че искането на ответника за събиране на гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели за установяване дали и какви нарушения са регистрирани в мрежата на „ЕРП Златни пясъци“ в периода 18-19.11.223 год., като допустимо и относимо, следва да се уважи.

СЪДЪТ намира, че искането на ответното дружество за допускане на отделна съдебно-оценителна експертиза следва да се остави без уважение, като поставените от страната въпроси се добавят към задачите на комплексната съдебно-техническа и оценителна експертиза.

СЪДЪТ намира, че настоящото определение следва да се съобщи на страните на основание чл. 374, ал. 2 ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устният доклад на съдията.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба на на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от всеки двама от изпълнителните директори Йоанис Коцианис, Елена Новак, Анрей Бойков Александров, Павлин Деков Петков, Веселин Владимиров Ангелов и Христина Маринова Марценкова, срещу „Електроразпределение Златни Пясъци“ АД, ЕИК 103508147, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к. к. „Златни пясъци“, сграда Дирекция, адм. сграда Рила, представлявано от изпълнителните директори Иван Петко Вълов и Наталия Карпушко, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 81 552.33 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 080724001000001, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 3 271.40 лева, считано от 11.04.2024 г. до датата на подаване на исковата молба.