Решение № 666 от 21.12.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 666 гр. Бургас, 21.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20212100502053 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С Решение №106 от 07.10.2021 г. по гр.д. №1096/2021 г. по описа на РС- Несебър е признал за незаконно уволнението на В. П. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „С.С. К. и М.“ № **, отменил е като незаконосъобразна Заповед № 66/02.03.2021 г. на работодателя „КОЗАРОВИ“ ООД, ЕИК 102825632, с която е прекратена трудовото правоотношение на В.

П. П. с ЕГН ********** на основание чл.325, ал.1, т.4 от Кодекса на труда. С посоченото решение е възстановена на работа ищцата В. П. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул.

„С.С. К. и М.“ № **, на заеманата преди уволнението длъжност „р. о.“. Работодателят „КОЗАРОВИ“ ООД е осъден да заплати на В. П. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул.

„С.С. К. и М.“ № **, сумата в размер на 3 900 лв. (три хиляди и деветстотин лева), представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението за периода от 04.03.2021 г. до 03.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

С решението си Районен съд – Несъбър е осъдил „КОЗАРОВИ“ ООД да заплати на ищцата сумата от 1153 лв., представляваща разноски по делото. Дружеството е осъдено да заплати по сметка на Районен съд – Несебър 256 лв., представляваща държавна такса.

Подадена е въззивна жалба с вх.№5113 от 25.10.2021 г. от „КОЗАРОВИ“ ООД, ЕИК 102825632, чрез процесуалния му представител адв. Женета Иванова, против Решение №106 от 07.10.2021 г. по гр.д. №1096/2021 г. по описа на РС-Несебър.

С въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и е необосновано.

Излагат се доводи, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Първоинстанционният съд не е взел предвид обясненията 1 на ищцата, дадени по реда на чл.176 от ГПК, в КОЗАРОВИто същата признавала релевантни за спора и неизгодни за нея фаКОЗАРОВИ. С обясненията си ищцата признала, че молбата от 02.03.2021 г. е нейна, неин е почеркът и подписът, като признала, че за периода, за който претендира обезщетение е работила в оранжерия до „Живата риба“ без трудов договор срещу възнаграждение. Съдът не е взел предвид и показанията на разпитания по делото свидетел.

Посочва се, че без конкретни мотиви, съдът неправилно е приел, че материалната доказателствена сила на молбата на В.П. от 02.03.2021 г. за освобождаването й от работа по нейно желание и съгласието на работодателя й е разколебана.

Сочи, че съдът е нарушил материалния закон, като е приел, че трудовият договор между страните не е прекратен по взаимно съгласие. Неправилно са установени фаКОЗАРОВИте по делото, в резултат на което е достагнат извода, че работодателят не е приел писмено изявлението на ищцата за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие в 7-мо дневния срок от отправянето му. От доказателствата по делото можело да се направи извод, че ищцата е изразила писмено желание да бъде освободена от заеманата от нея длъжност, на което изявление работодателят е отговорилуважително също писмено с поставена върху молбата на ищцата писмена резолюция. Следователно в този момент се прекратява трудовото правоотношение между страните по взаимно съгласие на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Поради това към момента на издаване на атакуваната заповед с правно основание чл.325, ал.1, т.4 от КТ правоотношението между страните вече е било прекратено в един предходен момент, поради което заповедта е безпредметна и дали е налице фаКОЗАРОВИческа грешка в същата или последната е незаконосъобразна е без правно значение. Поради това не е основателен и искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ. Ищцата е останала без работа не в резултат на уволнението с процесната заповед, а в резултат на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ в предходен момент – на 02.03.2021 г. по нейна молба. По същите съображения е бил неоснователен и иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ. Също така се излагат доводи, че ищцата е работила по време на периода, за който търси обезщетение.

При условията на евентуалност посочва, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено с предизвестие от нейна страна по реда на чл.326 от КТ. Твърди се, че видно от молбата от 02.03.2021 г. ищцата е отправила до работодателя си предложение за прекратяване на трудовия договор, като същата в молбата си не е направила конкретно изявление за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Цитира практика в смисъл, че когато предложението за прекратяване на трудовия договор изхожда от работник или служител, но без да са посочени в него условията на прекратяване, искането следва да се приеме за предизвестие за прекратяване съгласно чл.326 от КТ, независимо дали работодателят е прекратил трудовото правоотношение на друго основание. Посочва, че от момента на получаване на писменото изявление по чл.326 от КТ за прекратяване на договора от работодателя, работникът или служителя вече не разполага със субективното потестативно право на възстановяване на предишна работа по чл.344, ал.1, т.2 от КТ. Излага подробни съображения за неоснователност на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ по сходни съображения, като цитира праКОЗАРОВИка.

По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ излага доводи, че ищцата е работила през процесния период без трудов договор, регистрирала се е в бюрото по труда, за да получава обезщетение и в същото време претендира и от бившия си работодател обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ. Поради изложеното последната е недобросъвестна и злоупотребява с правата си, поради което не следва да се възлага в тежест на ответника да установява размера на получаваното от последната трудово възнаграждение при новия си работодател.

Моли въззивният съд да постанови решение, с което първоинстанционното решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което предявените искове да 2 бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от В.

П. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „С.С. К. и М.“ № **, чрез процесуалния представител адв. Добри Тенев.

Оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна, като моли да бъде оставен в сила съдебния акт в обжалваната му част, като постановен в съответствие с материалния и процесуален закон.

Сочи, че е несъстоятелна тезата, изложена във въззивната жалба, че съдът не е съобразил при постановяване на нрешението си обясненията на ищцата, дадени по реда на чл.176 от ГПК. В обжалваното решение са били коментирани подробно въпросите дали в случая е налице прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и относно дължимостта на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ. Същото се отнася и за показанията на разпитания по делото свидетел, както и за останалите доказателства, приети по делото.

Прави се подробен анализ на показанията на разпитаната по делото свидетелка Д., както и на дадените по реда на чл.176 от ГПК обяснения на ищцата.

Твърди, че тезата, че още към момента на подаване на молбата от 02.03.2021 г. ищцата е разбрала, че трудовото й правоотношение е прекратено по взаимно съгласие, не се подкрепя от доказателствата по делото, а и противоречи на всякаква правна и житейска логика. Сочи, че в процесната заповед за уволнение не е допусната правна и фактическа грешка, като посоченото в последната правно основание съвпада с фактическото основание и текстовото описание.

Сочи се, че е несъстоятелна тезата, че ищцата е останала без работа не поради издаването на процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.

Аргументи в посочения смисъл са изтъкнати и по отношение на основанието по чл.344, ал.1, т.3 от КТ. Посочва се, че съгласно практиката на ВКС фактическият състав на чл.225, ал.1 от КТ има предвид единствено и само оставане без работа по трудово правоотношение, по силата на което работникът или служителят да е получавал трудово възнаграждение, от което следва, че само ангажираността по друго валидно трудово правоотношение, което осигурява на незаконно уволненото лице защита на правото му на труд, еквивалентна на тази по незаконосъобразно прекратено трудово правоотношение, може да изключи отговорността за плащане на обезщетение по чл.225 от КТ, но не и заетостта по граждански договор или всеки друг източник на законно получени средства за издръжка на уволнения работник или служител.

Излага подробни доводи и съображения в смисъл, че ищцата не е отправяла предвестие по смисъла на чл.326 от КТ с молбата си от 02.03.2021 г. Оспорва твърдението, че ищцата е получавала обезщетение за безработица от Бюро по труда – Несебър. Също така оспорват се твърденията за злоупотреба с права от страна на ищцата. Оспорва и се противопоставя на уважаването на направените във въззивната жалба доказателствени искания.

Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба, а първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Депозираната въззивна жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПКОЗАРОВИ чл.261 от ГПК.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от В. П. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Н., „ул. С.С. К. и М.“ № **, с искова молба, с която срещу „КОЗАРОВИ“ ООД с ЕИК 102825632 са били предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, с която се иска да се признае уволнението, извършено със Заповед №66 от 02.03.2021 г., издадена от „КОЗАРОВИ“ ООД чрез управителя Д.К., за незаконно, да се възстанови на предишната й работа като „работник – озеленител“, както и да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за период 3 от 6 (шест) месеца – 03.03.2021 г. до 03.09.2021 г., в общ размер 3900 (три хиляди и деветстотин) лева, заедно със законната лихва върху тази сума от завеждане на делото до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 19.03.2019 г. ищцата е сключила трудов договор с „КОЗАРОВИ ООД, ЕИК 102825632, със седалище и адрес на управление: село Равда, улица Лазур № 5, община Несебър, представлявано от управителя Димитър Андонов Козаров, по силата на който работодателят й е възложил, а тя е приела да изпълнява длъжността "р.-о." в село Равда, община Несебър, при пълен (8-часов) работен ден, до завършване на определена работа, която трябва да се извърши, и срока, в който да се изпълни, срещу уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лева и 0, 6% за всяка зачетена година професионален трудов стаж, заплащано до 25-о число на месеца, следващ отработения месец. Сочи, че работата не е била определена в трудовия договор.

Започнала е да изпълнява трудовите си задължения от 20.03.2019 г., което тя е вършила добросъвестно. Трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено със Заповед № 66/02.03.2021 г., издадена от работодателя й, считано от 03.03.2019 г., а като правно основание за прекратяването на трудовото правоотношение работодателят е посочил чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ. Тъй като и в тази заповед не е изложено коя работа е била завършена по вид и обем, която да определя времетраенето на договора, намира прекратяването на трудовото правоотношение за неправомерно, тъй като не са били налице условията за това, предвидени в чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ, а по тази причина договорът е следвало да се счита за сключен като такъв за неопределено време.