Решение № 563 от 25.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 563 гр. Пловдив, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20235300502708 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба от Ж. А. Е., ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител на детето А. В. К., ЕГН ********** чрез адв.М. Т.а-Д. против Решение № 2083/14.05.2023г., постановено по гр.д. № 19849/2021г. по описа на Районен съд Пловдив.

Изложени са оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Отделно, в частта с която жалбоподателката е осъдена да заплаща издръжка за малолетното си дете А.

К. чрез неговия баща В. А. К. в размер на 195 лв. за периода, считано от завеждане на иска- 15.12.2021г., до настъпване на пълнолетие от детето или на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане, въззивникът счита решението за недопустимо, тъй като съдът е присъдил издръжка за минало време – за период, в който детето е отглеждано от майката Ж. А., съгласно протоколно определение №2201/22.03.2022г., постановено в производство по привременни мерки по 1 гр.д. № 20019/2021г. по описа на РС Пловдив. Съображенията относно неправилността и необосноваността на решението на първоинстанционния съд включват неправилна преценка на възпитателните качества на майката, нейното здравословно състояние, родителски капацитет, желанието й да отглежда и възпитава детето си, както и, че майката била лишена за времето от м.декември 2021г. до 22.03.2022г. изцяло да вижда и отглежда детето си, което било отнето от родителите на В. К.. Излагат се доводи, че районният съд не е взел предвид постигнатата съдебна спогодба по гр.д. № 112885 на ПРС, съгласно която дядото и бабата по бащина линия (С. К.а и А. К.) имат определен режим на лични отношения, т.е. майката ще бъде изцяло ограничена в контактите с детето си. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение, като родителските права бъдат предоставени на майката Ж. Е., В. К. да бъде осъден да заплаща издръжка на А. К. чрез неговата майка в размер на 220 лв. на месец, считано от влизане в сила на съдебното решение заедно със законна лихва върху забавено плащане.

Алтернативно, искането е за изменение на решението в частта относно режима на отношения между майката и детето, като се определи разширен такъв.

Постъпила е и въззивна жалба от Ж. Е. чрез адв.В. Т. против Решение № 2083/14.05.2023г., постановено по гр.д. № 19849/2021г. по описа на Районен съд Пловдив. Изложени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Сочи се, че не са обсъдени всички представени по делото писмени доказателства. Твърди се, че режимът на личните отношения на детето с бащата, определен в производството по привременни мерки, е правилен. Навеждат се доводи за необходимостта от участието на майката в отглеждането и възпитанието на детето. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение. В условия на евентуалност, ако родителските права се предоставят на бащата, се възразява срещу местоживеенето на детето при него, независимо от настоящия и постоянния му адрес. В случай, че решението не бъде отменено, искането е за изменение на същото относно режима на лични отношения между майката и детето, като той бъде възможно най-разширен.

Ответникът по жалбата В.

А.

К. заявява становище за неоснователност на жалбите, като искането към въззивния съд е за 2 потвърждаване на обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.

При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд намира следното:

Производството е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 127, ал.2 от Семейния кодекс, предявени от В. А. К. от гр. **** срещу Ж. А. Е. от гр. ****. Производството по делото е обединено за съвместно разглеждане с гражданско дело № 20019/21г. по описа на ПдРС, ІІ бр. с., ищец по което е Ж. Е. срещу В. К., образувано също по искове с правна квалификация чл. 127, ал.2 от СК.

С постановеното по спора Решение № 2083/14.05.2023г. по гр. д. № 19849/2021г. по описа на Районен съд Пловдив, първостепенният съд е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете А. В. К. на бащата В. А. К. до настъпване на обстоятелства от значение за изменение или прекратяване на това обстоятелство; определил е местоживеенето на детето А. В. К. при бащата В. А. К.; За майката Ж. А. Е. е определен режим на лични отношения с детето, както следва: майката ще има право да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя с преспиване, както и 15 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата;

Ж. А. Е. е осъдена да заплаща на малолетното си дете А. В. К. чрез неговия 3 баща и законен представител В. А. К. месечна издръжка в размер на 195,00 лева, считано от завеждане на иска – 15.12.2021г. до настъпване пълнолетие от детето или на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане.

Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените от РС обстоятелства, както следва:

Не се спори, че Ж. Е. и В. К. са живели на семейни начала и същите са родители на малолетното дете А. К., роденото на *****г.

По съединеното гражданско дело № 20019/21г. с протоколно определение от 22.03.2022г. са определени привременни мерки на основание чл.323 ГПК, както следва – упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете А. В. К. се предоставя Ж. А. Е., като се определя местоживеенето на детето при майката; определен е режим на лични отношения за бащата В. А. К. с детето А. В. К. - всяка първа и трета седмица от месеца от 18:00ч. в петък до 18:00ч. в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на майката; бащата В. А. К. е осъден да заплаща на малолетното си дете А. В. К. чрез неговата майка и законен представител Ж. А. Е. месечна издръжка в размер на 220 лева, считано от 22.03.2022г. занапред до приключване с влязло в сила решение на производството.

В хода на първоинстанционното производство е приет социален доклад от 08.04.22г., изготвен от ДСП - ***, според който двамата са живели съвместно близо 2 години. Разделили са се на 12.12.2021г. Ж. напуснала общото им жилище. На следващия ден В. отишъл в жилището й, за да я върне, но тя не пожелала и казала да вземе той детето А.. До 28.03.22г. детето е отглеждано в дома на бащата. Майката също желаела да упражнява родителските права по отношение на детето. Към момента основни грижи за детето полагала майката. Помагали й нейните родители. Семейство К.и живеели в жилище с 3 постройки и двор, в което имало много жилищна площ за всички, включително и за детето. Къщата е двуетажна, с обзаведени множество стаи. Жилището на майката е двустайно, а Ж. спяла в една стая с майка си. Бащата работи в частна фирма за производство на ковано желязо – семеен бизнес, и декларира месечен доход от около ***** лева. Майката не 4 посещава училище, не работи и твърди, че полага грижи за детето.

Приложен е Договор № 110/03.02.2022г. за предоставяне и ползване на социални услуги в ЦСРИ-**** между майката Ж. Е. и Сдружение „Консултантско бюро Напредък 7“ – гр. ****, според който майката е ползвала услугите им за подкрепа на детето за развитие на умения за самостоятелен живот и превенция на рисково поведение.

Приложен е амбулаторен лист на детето А. от детски лекар – д-р Х. Д. с диагноза „*****“, с констатация за добро състояние на детето.Според приложени 3 бр. амбулаторни листове от Медицински център „*****“ от 2020г., детето е здравословно изследвано и проследявано там.

От представеното писмо от АИПСМПП Д-р В. М. – гр. **** от 31.05.22г., се установява, че майката Ж. Е. е посетила кабинета на 23.02.21г., придружена от майка си, с оплаквания от потиснато настроение, тъга, напрежение. Състоянието й е било преценено като депресивен епизод и й е било назначено лечение с медикаменти.

Приложено е писмо от ОД на МВР - **** до Районна прокуратура – **** от 23.03.22г. за това, че на 22.03.22г. е започнато досъдебно производство по отношение на роднини на майката, че на горната дата е извършено сбиване и производство на 2 бр. изстрели – престъпление по чл.

325,ал.1 от НК. Извършено е пред сградата на Съдебната палата - гр. ****.

Представени са доказателства, че майката е сменила личния лекар на детето и след прегледи на същото е установено, че А. К. е в добро общо състояние.

Приложен е Нотариален акт за продажба на недвижим имот № *****/ от *****.2002г., според който бащата на Ж. Е. е закупил апартамент в гр.

****, състоящ се от три стаи, кухня, баня, пералня, тоалетна и антре със застроена площ от 85,35 кв.м. В същия имот майката отглежда детето.

Представено е Постановление за отказ да се образува досъдебно производство, поради частния характер на визирания състав и недостатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, изразяващо се в закана за убийство от В. К. и неговия баща спрямо майката на Ж. Е..

Приложено е съдебномедицинско удостоверение № 1217/17.10.22г. от съдебен лекар при УМБАЛ *****, според което по данни на бащата, детето 5 било ударено от чичо си в областта на лицето преди три дни. По детето са установени контузия на лицето и лявата буза, кръвонасядане и охлузване по лицето. Възможно е по начин и време да са възникнали така, както е съобщил бащата. приложен е и амбулаторен лист от 14.10.22г. в тази връзка от лекар при УМБАЛ „*****, според който детето има окръглени хематоми по лявата буза във връзка с нанесен побой. Представени са лист за преглед на пациент в КДБ/СО и допълнителен лист към него. Извършен е разпит на св.Н. М. – лекар в Клиника по детска хирургия към УМБАЛ „*****. Свидетелят заявява, че не помни ясно да е постъпвало в кабинета дете със синина на лицето. След предявяване на допълнителния лист към листа за преглед, Н.М. потвърждава, че той е написал обективираната в листа консултация, след като е снел данните от прегледа.

По делото са приети още „План за действие“ от АСП за работа с двамата родители и протокол от Община ***** за това, че майката е одобрена за настаняване в общинско жилище, което да обитава заедно с детето си.

Приложено е Допълнително споразумение към трудов договор на бащата В. К. с работодател – С. С. от 17.10.22г., според който бащата работи във фирма „*****“ ЕООД – **** с основна месечна заплата от **** лева.

Приет е и социален доклад от 23.03.2023г., изготвен от ДСП - **** за условията при бащата В. К.. Според доклада, на 12.12.21г. страните се разделили. Тогава Ж. отишла в жилището при майка си, след това се върнала при бащата, взела личните си вещи и повече не се върнала. Бащата опитал да я убеди да се върне, но тя отказала. Откакто си е тръгнала, не се е поинтересувала от детето си А.. До 28.03.22г. детето е отглеждано от бащата и неговото семейство. След това по определение на съда по привременни мерки, то е предадено на майката. Ж. не уведомявала бащата, когато детето било болно, и по негови думи го хранела с вредни храни. По повод на сигнали от бащата до социалните служби, детето и майката са насочени към ползване на социални услуги. Жилището, в което се отглежда детето при майката, е описан по-горе апартамент в гр. ****. В жилището живеят 3 семейства и общо 7 човека, включително и детето А.. Майката е кандидатствала за общинско жилище, но към момента няма резултат. Бащата живее в двуетажна къща, чиито два етажа са многостайни и добре обзаведени. Бащата работи в семейната фирма, описана по-горе и декларира месечен доход от ***** лева.