Решение № 5436 от 25.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5436 гр. София, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100510426 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Е. С. М. срещу решение № 10383/16.06.2023 г., постановено по гр. д. № 21839/2022г. на СРС, ГО, 69 състав в частта, с която са уважени предявените по реда на чл. 422 от ГПК срещу нея от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД искове с правно основание чл. 79 ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и в частта, с която е осъдена да заплати разноски по делото.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилни фактически изводи относно момента, в който ответникът е придобил правото на собственост, респективно качеството на „потребител на топлинна енергия“, тъй като учреденото в нейна полза право на строеж е било реализирано по – късно и в този смисъл неправилен е изводът на съда, че правото на собственост върху топлоснабдения имот е възникнало след откриване на партидата на името на В.М.. Възразява относно присъждане на лихва върху главницата, като счита, че липсват доказателства, от които да се установи, че ответникът е изпаднал в забава, както и основание за присъждане на цена за дялово разпределение и лихва върху нея. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете изцяло.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба 1 от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, в която изразява становище за правилност и обоснованост на съдебния акт, в обжалваната му част.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Депозирана е и от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД въззивна жалба срещу решение № 10383/16.06.2023 г., по гр. д. № 21839/2022 г. на СРС, ГО, 69 състав в частта, с която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 от ГПК срещу Е. С. М. искове с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД поради погасяване по давност.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон при прилагане на института на погасителната давност и несъобразяване на § 13 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и за преодоляване на последиците от него.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от Е. С. М., в която изразява становище за правилност и обоснованост на съдебния акт, в обжалваната му част. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД не изразява становище по въззивната жалба. В открито съдебно заседание на 05.12.2024 г. е допусната промяна във фирменото наименование на същото, като следва да се чете „Далсия“ ООД.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявен е от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е. С. М. иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.150 ЗЕ, относно признаване на установено на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.11.2021 г. по ч. гр. д. № 55853/2021 г. съгласно описа на СРС, в размер на 8271,47 лв., представляваща цена за доставена и незаплатена топлинна енергия в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до имот, находящ се в гр. СОФИЯ, бул. „******** , аб. № 352995, ведно със законната лихва от 28.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1158,23лева за периода от 16.10.2019 г. до 08.09.2021 г., цена за извършена услуга дялово разпределение за имота в размер на 29,19 лева за периода от 01.08.2018 г.- 30.04.2020 г., заедно със законна лихва от 28.09.2021 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 6,01 лева за периода 01.10.2018 г.- 08.09.2021 г.

2

Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото е образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която от страна на ответника е постъпило възражение, поради което на заявителя и ищец в настоящото производството е указано от съда да предяви срещу него настоящия иск за установяване на вземането. Сочи, че ответникът дължи претендираните суми в качеството му на клиент и потребител на топлинна енергия като собственик на топлоснабдения имот, находящ се в гр. СОФИЯ, бул. „******** , аб. № 352995, поради което за ползването на доставената от заявителя топлинна енергия до същия имот в периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г. дължи претендираните суми, които не е заплатил в срок.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата чрез адв. Г. от САК, с който предявените срещу нея искове се оспорват като неоснователни с възраженията, че вземанията са погасени по давност, както и че за процесния имот е открита партида на името на трето лице- В.М.. Счита, че ищецът не е имал правото впоследствие да открие партида на името на ответницата без нейно знание и съгласие, като липсва основание за служебно откриване на партида на името на ответницата.

Оспорва и претенцията за дялово разпределение и тези за лихви, като моли за тяхното отхвърляне.

Третото лице-помагач на ищеца „Бруната“ ООД не взима становище.

С решение № 10383/16.06.2023 г., постановено по гр. д. № 21839/2022 г. на СРС, ГО, 69 състав е признато за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 7491,93лева , представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода септември 2018 г. -април 2020 г. в имот с аб. № 352995, представляващ ап. 20 в гр. София общ. „Красно село“, бул. „Цар ******** , и 27,39 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение в посочения период- м. 09.18 г.- м. 04.20 г. , заедно със законната върху сумите от 28.09.2021 г. до погасяването им, както и мораторна лихва за забава в периода м. 16.10.2019 г.- 08.09.21 г. в размер на 853,16 лева върху незаплатена сума за топлинна енергия, като претенциите в останалата част са отхвърлени. Разпределени са дължимите разноски.

Срещу така постановеното решение са постъпили две жалби, предмет на разглеждане в настоящото производство.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество частично неправилно.

За уважаването на предявения установителен иск следва да е налице следният фактически състав: съществуване на правоотношение между страните, изпълнение на задълженията по него от страна на ищеца, а именно за доставка на топлинна енергия за процесния период с цена, съответна на претендираната сума, както и неизпълнение от страна на ответника да заплати съответната стойност на доставената му и потребена топлинна енергия.

Съгласно чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

От представения по делото от ищеца нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание покупка на право на строеж, реализирано право на строеж и прекратена семейна имуществена общност №159, т. 1, рег.

№7622, д. №129/2013 г. на нот. Д. Т. от 22.08.2013 г. се установява ответницата Е. М. да е призната за собственик на основание покупка на право на строеж, реализирано право на строеж и прекратена семейна имуществена общност по отношение на процесния топлоснабден имот. Няма нито твърдения, нито ангажирани доказателства, че имотът е бил впоследствие прехвърлен на трети лица. Поради това съдът приема, че между нея като собственик и ползвател на процесния имот и ищеца съществувало договорно правоотношение със съдържание задължение на „Топлофикация София“ да доставя на имот, находящ се находящ се в гр. СОФИЯ, бул.

„******** , аб. № 352995, топлинна енергия, срещу задължение на ответницата да заплаща нейната цена, в качеството й на клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ЗЕ. За неоснователни съдът намира възраженията на ответницата, позовавайки се на обстоятелството, че за предходен период партидата се е водила на името на В.М., като в тази връзка е представена индивидуална справка за използвана топлинна енергия за периода м. 05.15г.- м. 04.16г. с посочен абонат за процесния имот В.М..

Правилно районният съд е извел, че, доколкото в рамките на процесния период ответницата се легитимира като собственик на топлоснабдения имот, то третото лице, било то владелец на имот, държателят му, съответно ползващият топлоснабен имот на или без наличието на договорно основание за това, не е клиент на топлинна енергия, защото не е собственик на имота, нито носител на ограниченото вещно право на ползване. Такова лице, може да бъде клиент или потребител на топлинна енергия като ползвател на 4 договорно основание, при положение, че между него и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, както е посочено в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №2/2017 г. на ОСГК, ВКС, като такива доказателства по делото на са представени от страната, релевирала възражения в тази посока.

Отделно в случая ищцовото дружество е имало правото да извърши промяна в партидата на имота на името на новия собственик, на основание чл. 65 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ЕАД на клиенти в гр. София.

От представените по делото документи и експертиза се установи, че сградата, в която е процесният имот, е топлоснабдена, поради което се явяват потребители по смисъла на ЗЕ и като такива се явяват обвързани от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане. Съгласно разпоредбата на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване е регламентиран в чл. 139-148 ЗЕ и в действащите Наредба за топлоснабдяването /отм./, Наредба №2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването /отм./ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. От приетата по делото техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обективно е видно, че за процесния имот е потребена топлинна енергия на обща стойност, която вещото лице е изчислило на сумата от 8009,05 лв. след взимане предвид на изравнителните сметки, която сума не е заплатена от ответната страна, видно от заключението на счетоводната.

В законоустановения срок ответниците са направили възражение за изтекла погасителна давност. Задължението на ответниците за заплащане на консумираната топлоенергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения. Ето защо тези задължения се погасяват с тригодишна давност. / в този смисъл ТР № 3/11 г. на ОСГТК/.

Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Цитираните разпоредби от закона са императивни и не могат да бъдат дерогирани от страните.

При формиране на извод за това кога е започнала да тече погасителната давност в конкретния случай, съдът приема следното: