Решение № 27 от 12.02.2026, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. С., 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Гражданско дело № 20251890100259 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.

Образувано е с искова молбата вх. № 1829/24.03.2025 г. по описа на РС – С., подадена е от А. К. Н., ЕГН **********, чрез адв. Ю. Г., срещу „К.“ ЕАД, ЕИК ***, с която са предявени първоначално обективно евентуално съединени отрицателни установителни искове, съответно главен с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и 2, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 22 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № 2641069 от 18.09.2022 г. е нищожен поради противоречие със закона – чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и добрите нрави, и евентуален с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и 2, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 4, ал. 1 – 3 от Договора не ги обвърза поради нищожност.

В исковата молба се твърди, че на 18.09.2022 г. между ищеца и ответника е бил сключен Договор за предоставяне на финансови услуги (кредит) от разстояние № 2641069, по силата на който на ищеца е предоставена сумата в размер на 1200,00 лв., която ищецът се е задължил да върне на четири месечни вноски, с падеж на последната 20.01.2023 г. ведно с уговорената възнаградителна лихва, или общо сумата в размер на 1302,77 лв. Твърди се, че при изчисляването на тази сума са използвани уговорените в Приложение № 1 към Договор за потребителки кредит № 2641069 в т. 7 и т. 8 размери на ГЛП и ГПР, които като клаузи в договора ищецът счита, че противоречат на закона и на добрите нрави.

По отношение на ГПР се твърди, че в т. 8 от условията на кредита е посочено, че същият възлиза в размер на 48,21 %, който бил немотивирано висок и противоречащ на добрите нрави. Сочи се, че ГПР е посочен само като абсолютна величина, без в договора или където и да е било другаде да бъдат посочени взетите предвид допускания, а именно без да се конкретизират взетите предвид разходи по кредита, с които той се оскъпява и се възлагат в тежест на кредитополучателя/заемателя. В тази връзка ищецът поддържа, че липсата на посочване на взетите предвид допускания води до липса на яснота относно съдържанието на 1 договора и нарушаване на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, което е императивно и нарушаването му, както и нарушаването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК води до недействителност на целия договор. Счита, че е налице нарушение и на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което води след себе си нищожност на целия договор. тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.

Поддържа се, наред с това, че договорът се явява нищожен и на поради това, че годишният лихвен процент, възлизащ в размер на 40,00 %, надвишава повече от три пъти размера на законната лихва, в какъвто смисъл била и съдебната практика.

По отношение на евентуалния иск в исковата молба и допълнителната молба, подадена във връзка с дадените от съда указания за отстраняване на нередовностите, се твърди, че клаузата на чл. 4 от Договора е недействителна, доколкото по силата на същата ищецът е сключил с трето неучастващо по делото лице – „А.Т.“ ЕООД договор за поръчителство, в който е предвидено отделно възнаграждение, като същото не е било взето предвид при определяне размер на ГПР, въпреки че се явява разход по кредита, с което е била нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което е налице е и допълнително основание за недействителност и на целия договор.

С оглед на горното моли съда да уважи предявения иск, като се претендират и разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК (препис от исковата молба е връчен на ответника на 20.06.2025 г.) по делото е постъпил отговор вх. № 4070/17.07.2025 г., подаден по ССЕВ на същата дата, с който ответникът „К.“ ЕАД, чрез процесуалния си представител – юрк. А. И., е заявил, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим, респ. изцяло неоснователен.

С отговора на исковата молба ответникът е признал, че между него и ищеца е сключен Договор за потребителски кредит № 2641069 от 18.09.2022 г., по силата на който ответникът е отпуснал на кредитополучателя сумата в размер на 1200,00 лв., която е била изцяло усвоена от длъжника. В отговора обаче ответник е заявил, че още преди подаване на исковата молба задълженията по договора са били изцяло погасени от страна на ищеца, поради което не е налице правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск, с който да бъде установена нищожността на Договор за потребителски кредит №2641069/18.09.2022г., доколкото евентуално решение в полза на ищеца няма да промени правната му сфера, тъй като дори и без решение по настоящия иск, ищецът не дължи никакви плащания по процесния договор, доколкото последният е изцяло доброволно погасен. Сочи се, че да се приеме, че ищецът има интерес от настоящия иск би означавало на същия да се позволи да злоупотребява с процесуални права, доколкото би постигнал цялостна защита на твърдените права едва след приключването на две отделни съдебни производства, които не само биха генерирали двойна работа за съда (противно на принципа на процесуалната икономия), но и биха натоварили насрещната страна с разноски в значителен размер. Доколкото ищецът разполага с правната възможност да предяви осъдителен иск, то е недопустимо предявяването на установителен такъв, в който смисъл цитира и съдебна практика.

В случай че се приеме за допустимо предявяването на отрицателен установителен иск, вместо директен осъдителен такъв, който би защитил в пълна степен правния му интерес, ответникът е оспорил и допустимостта на евентуалния иск. В тази връзка твърди, че ищецът няма правен интерес от оспорване на тази клаузата на чл. 4 от Договора, а евентуално би имал такъв да оспорва договора, с който е учредено обезпечението в полза на ответника, доколкото именно в последния биха могли да бъдат уговорени задължения в негова тежест.

По същество, в случай че съдът счете главният иск за допустим, ищецът оспорва неговата основателност.

2

Признава, че на 18.09.2022 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 2641069/18.09.2022 г. по силата на който ответникът кредитор е отпуснал кредит/заем на ищеца в размер на 1200,00 лв., които кредитополучателят се е съгласил да върне в срока и условията на процесния Договор. Признава, че сумата е преведена по избрания от кредитополучателя начин, както и че договорът е сключен при годишен лихвен процент (ГЛП) по кредита в размер на 40,00 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48,21%, като общият размер на плащанията възлиза на 1302,77 лв. Прави искане тези обстоятелства да бъдат отделени като безспорни между страните.

Оспорват се твърденията, че в договора не е посочено по ясен и несъмнен начин съдържането на ГПР, както и начинът на формирането му, като се поддържа, че договорът съдържа необходимата съобразно разпоредбата на чл. 11 ЗПК информация, като са били спазени изискванията на чл. 22 ЗПК. По отношение на ГЛП се твърди че същият е част от ГПР и доколкото ГПР е бил съобразен с императивните разпоредби на ЗПК, касаещи неговия размер, то не са налице и основания за нищожност поради това, че уговореният годишен лихвен процент надхвърля три пъти законната лихва за периода. Оспорва се и твърдението, че е било задължително сключването на договор за предоставяне на поръчителство, като се позовава на разпоредбите на чл. 12, раздел III от приложимите към договора за кредит Общи условия и чл. 4, ал. 1 и 3 от Договора, от които е видно, че кредитоискателят може да предостави, а може и да не предостави обезпечение, поради което разходът по договора за предоставяне на поръчителство не следва да се включва в ГПР, респ. не е нарушена разпоредбата на чл. 19 ЗПК. Като допълнителен довод се изтъква, че към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, ответникът не е имал информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, тъй като договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв) се сключва след сключването на Договора за кредит и „К.“ ЕАД не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „А.Т.“ ЕООД, по който бъдещ договор „К.“ ЕАД не е страна.

В този смисъл се поддържа, че възнаграждението на поръчителя „А.Т.“ ЕООД по бъдещия договор не попада в хипотезата на § 1, т. 1 ДР ЗПК, за да е общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 ЗПК, като се позовава и на процедурата за отпускане на кредита.

С оглед на горното моли съда да прекрати производство поради липса на правен интерес , респ. да отхвърли предявения иск, като присъди на ответника и сторените от него разноски в производството, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв. на основание чл. 25, ал. 1 от НЗПП. Прави се искане съдът да не присъжда адвокатско възнаграждение на ищцовата страна на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, тъй като оспорва ищецът да има качеството на материално затруднено лице, а при условията на евентуалност – да се присъди възнаграждение в справедлив размер спрямо ниската фактическа и правна сложност на производството, който би могъл да бъде и под минималния по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

По релевираните с отговора възражения за недопустимост на евентуалния и главния иск съдът се е произнесъл с определението си за насрочване на делото № 555/21.10.2025 г., като е счел същите за неоснователни, поради което не се налага повторното им обсъждане.

В последно проведеното открито съдебно заседание, ищецът – редовно призован, не се явява, не изпраща представител. За предходно съдебно заседание по делото е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца – адв. Г., с която поддържа основателност на иск, съпроводена и със списък на разноските по делото.

В съдебно заседание, ответникът – редовно призован, не изпраща представител, като по делото е постъпила молба, подадена от юрк. И., с която последната заявява, че поддържа подадения отговор и моли искът да бъде отхвърлен, като съдът присъди да ответника и 3 юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв. Прави искане съдът да отхвърли претенцията на ищеца за разноски, като оспорва ищецът да е материално затруднено лице. В условията на евентуалност моли да бъде определено възнаграждение в справедлив размер, който би могъл да бъде и под минимума по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С определението си насрочване на делото, в което е бил инкорпориран и проектът за доклад по делото, който е обявен за окончателен в проведеното на 03.12.2026 г. открито съдебно заседание, съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделил като безспорно между страните, че на 18.09.2022 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 2641069/18.09.2022 г. по силата на който ответникът кредитор е отпуснал кредит/заем на ищеца в размер на 1200,00 лв., които кредитополучателят се е съгласил да върне, ведно с уговорената възнаградителна лихва, или общо сумата в размер на 1302,77 лв., като крайният срок за погасяване е 20.01.2023 г.; че сумата е преведена по избрания от кредитополучателя начин; че договорът е сключен при годишен лихвен процент (ГЛП) по кредита в размер на 40,00 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48,21 %, като при определянето му не е било взето предвид възнаграждението на поръчителя, в случай че е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство във връзка с договора за кредит.

Разпечатката съдържа 26 от 110 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eb5f240f-9f46-4427-b986-53150ccc2a86