Решение № 9 от 08.01.2024, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Костинброд, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20221850100471 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца – И. Н. Р. от гр. С., чрез адв. П. С. от САК, с която на основание чл. 2б от ЗОДОВ иска осъждане на ответника С., Булстат ****, със седалище: гр. С., *** № 23 да й заплати сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на нарушено право на разглеждане и решаване на дело в разумен срок – НОХД № 1875/2014 г. на СРС, ведно с законна лихва от 18.05.2017 г. до окончателното изплащане.

Твърди, че пред 2012 г. е образувано ДП № 15224/2012 г. по описа на 2- ро РУ МВР С. за престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, по което на 01.12.2013 г. й е повдигнато и предявено обвинение за извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, извършено на 23.02.2007 г. в гр. С..

Твърди, че по цитираното ДП е изготвен обвинителен акт, който е внесен в СРС на 03.02.2014 г., и съответно е образувано НОХД № 1875/2014 г. по описа на СРС.

Твърди, че по делото са проведени шестнадесет съдебни заседания, като делото е отлагано неколкократно поради пропуски на съда. Описва конкретни случаи на отлагане поради непризоваване на свидетели, поради неявявяне на съдебен заседател, както и поради непризоваване на повереник на ЧО, като обвинението е изменено в с.з. на 18.12.2015 г.

Твърди, че е постановена оправдателна присъда на 29.09.2016 г., като по протест на прокурора, с решение от 18.05.2017 г. по ВНОХД 206/2017 г. на СГС тя е потвърдена.

Твърди, че наказателното производство пред първата инстанция е продължило почти три години, което счита, че надминава разумния срок.

1

Твърди, че е претърпяла неимуществени вреди изразяващи се в разрушаване доверието в държавността, създаване на чувство за малоценност, напрегнатост и безпомощност. Твърди, че е била притеснена за изхода от наказателното производство, поради неприключване на делото в разумен срок, че е била ангажирана с явяване във всяко заседание и това е създало трудности при изпълнение на работата си.

Твърди, че е проведена процедурата по глава 3а от ЗСВ, като заявлението й е било отхвърлено въпреки констатации за натрупване на закъснения в първоинстанционното производство.

В съдебно заседание ищцата не се явява. Представлява се в две от заседанията от адвокат П. С., който поддържа претенцията. По делото са приобщени писмени доказателства, представени с ИМ, както такива изискани от МП и СРС. По искане на ищцата са допуснати двама свидетели, които са се явили след призоваване. Претендира разноски. Представен е списък.

В срока за отговор ответникът подава такъв, с който оспорва предявения иск. Твърди че за общата продължителност са допринесли фактори, които не могат да бъдат вменени като отговорност на съда.

Описва отлагания поради неявяване на свидетели, замяната на защитник от подсъдимата, неколкократно неявяване на съдебен заседател и свидетели.

Изтъква високата натовареност на конкретния съдебен орган, както и липсата на противоправно поведение на съдия от СРС.

Твърди недоказване на вредите, както и претендирането им в завишен размер, а по отношението на претендираното обезщетение за забава изтъква неоправданото забавяне в предявяване на претенцията след приключване на процедурата по ЗСВ.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност с писмено становище.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представите, като писмено поискал да се даде ход на делото в негово отсъствие.

Конституиранато трето лице – РП Костинброд изразя становище за неоснователност на претенциите, като поддържа възраженията в отговора на ответникаи становището на МП.

Костинбродският районен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът е допустим. Налице е приключено наказателно дело, като е проведена процедура по глава трета "а" от Закона за съдебната власт, в хода на която е отказано изплащане на обезщетение от МП, като е прието, че срока за разглеждане на делото не е неразумен.

По същество е неоснователен, след като според съда не бе доказано нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок съгласно вмененото на държавата задължение, съгласно чл. 6 от ЕКПЧ, да осигури на всяко лице гледане на неговото дело в 2 разумен срок.

Доколкото оплакването на ищцата е единствено за забавяне в разглеждане на делото от СРС, като факти ще бъде обсъден само този период с отбелязване, че спрямо ищцата е водено наказателно производство, образувано на 30.07.2012, повдигнато й е обвинение на 26.11.2013 г., като обвинителен акт е бил внесен в СРС на 02.02.2014 г. По внесения ОА е образувано НОХД № 1875/2014 г., по което след петнадесет съдебни заседания, на 29.09.2016 г. е постановена оправдателна присъда. По нея са изготвени мотиви в срок до 29 дни след постановяване на присъдата. В срок присъдата е обжалвана и протестирана съответно от частен обвинител и прокурор, а делото е постъпило във въззивната инстанция на 17.01.2017 г., пред която след проведени три съдебни заседания, на 18.05.2017 г. е постановен окончателен съдебен акт, с който е потвърдена оправдателната присъда.

Основателно е твърдението на ищцата за многобройни съдебни заседания, проведени в хода на производството пред СРС. Несъществен обаче е периода, констатиран от ИВСС за забавяне, поради насрочване на делото извън тримесечния срок между отделните заседания.

Действително е са налице четири отделни случая, при което е надхвърлят този тремесечен срок, но в половината от тези случаи е налице несъществено надхвърляне с по-малко от седмица, и двукратно с по-дълъг период, но в същото време много повече заседания са насрочвани в двумесечен срок, а две и в рамките на месец преди предходното заседание, от която гледна точка съдът е проявил активност и е с висока степен на интензивност е провеждал заседания за събиране на относимите доказателства.

Настоящи съд отчита, че обвинението не може да определи като такова с ниска правна сложност, а така също и с по-висока от обичайното за този вид престъпни деяния, но следва да се отчете спецификата на обвинение по основния текст на престъпление по чл. 209 от НК, осъществено в хода на гражданско-правни/облигационни отношения, при което е необходимо крайно внимателно и подробно установяване на всички елементи от поведението на страните по облигационното правоотношение, в каквато насока съдът отчита и продължителния период от развитие на гражданско-правните отношения, преди образуване на наказателното производство и повдигане на обвинение, което без съмнение обуславя фактическа сложност на обвинението.

Според съда няма нарушаване на правата по чл. 6 от ЕКПЧ и заради отлагане на повече от половината съдебни заседания – общо петнадесет по делото. Две от тези заседания са отложени поради обективни причини свързани с възможно произнасяне на въззивна инстанция /принципно определението с отказ за допускане на обезпечение подлежи на обжалване заради разпоредбите на ГПК, към които препраща НПК, а от друга страна при необжалваем отказ да бъде приет граждански иск, е безпредметно допускане на обезпечение/, както и с осигуряване в пълна степен на подсъдимата да осъществи правото си на защита, чрез ползване на адвокат при заявени противоречия в линията за защита с първоначално упълномощения.

Осъществените три отлагания, поради неявяване на съдебен заседател са обясними и не могат да бъдат преодолени негативните последици от това предвид факта, че това се е 3 наложило поради лични причини за съдебния заседател, като с по-голяма тежест при такъв случай е аргумента, че това се е случило в етап от производството пред СРС, в който е било значително по-неудобно делото да започва отначало с нов съдебен заседател.

Отчитайки, че липсва забавяне в производството по администриране на жалба и протест, изготвяне на мотивите със забавяне от две седмици /но в срок според действащите в момента правила/ съдът намира, че цялостното производство от постъпване на ОА до приключване на производството пред ответника с присъда и мотивите за общ срок от две години и девет месеца, който период не може да се приеме за неразумен, в съответствие с който извод съдът намира, че следва да отхвърли изцяло предявената претенция.

Без съмнение воденото срещу ищцата наказателно производство е оказало своето неблагоприятно въздействие спрямо нея и преживяванията й, за което свидетелства разпитаните по делото свидетели, в чийто показания съдът няма основания да се съмнява, при отчитане на факта, че няма доказателства за заболявания на ищцата още повече и възникнали вследствие на продължително разглеждане на делото пред СРС.

Разпитаните свидетели не правят отчетлива разлика за състоянието на ищцата в цялостния наказателен процес срещу нея от образуване на наказателното производство през 2012 г. до приключването му през 2017 г.

Без съществено значение за настоящото произнасяне, но следва да бъде отбелязано, че ищцата е водила и производство за незаконно обвинение срещу ПРБ, което производство е приключило на две инстанции и недопускане до касационно обжалване в периода 25.08.2017 г. – 06.12.2019 г. /гр. д. № 10918/2017 г. по описа на СГС, в. гр. д. № 4708/2018 г. по описа на САС, к. гр. д. № 2258/2019 г. по описа на ВКС/, като в това производство е присъдено обезщетение за незаконното обвинение, като и за разноски, направени в хода на наказателното производство. В материалите по тези производства обаче са налице медицински документи за преосвидетелстване на ищцата през 2016 г., в които е описано водещо неврологично заболяване, датиращо от младежки години, както и диабет ІІ степен от 2011 г.

Предвид изхода от делото не следва да се присъждат разноски на ищцата и ответника, доколкото за ищцата няма основание за това, а за ответника искането на упълномощения представител е направено формално, без никаква конкретизация и списък.

Предвид всичко изложено съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА НА ИЩЦАТА – И. Н. Р. , ЕГН ********** ЗА ОСЪЖДАНЕ

НА ОТВЕТНИКА - С., ЕИК BG****, със седалище: гр. С., *** № 23, ДА Й ЗАПЛАТИ сумата от 6 000 /шест хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие нарушение на правото им на разглеждане и решаване в разумен срок на НОХД № 1875/2014 г. по описа на СРС.

4

ОТХВЪРЛЯ ИСКАНИЯТА НА ИЩЦАТА И. Н. Р. , ЕГН ********** И НА

ОТВЕТНИКА - С., ЕИК BG**** за присъждане на разноски за производството.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________

5