Решение № 626 от 24.07.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 626 гр. Добрич, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Г. Славова като разгледа докладваното от Надя Г. Славова Гражданско дело № 20263230100717 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 4 от ГПК във вр. чл. 1, ал. 1, т. 2 от ЗУТОССР от Г. Й. И., ЕГН **********, гр. Д., ул., ***" № ***, вх. ***, ап. ***, чрез адв. М. Г., пълномощник, срещу ТП НОИ гр. Добрич за приемане за установено по отношение на ответника, че Г. Й. И. е полагал труд като И. д. на „***“ АД с. О. по договор за управление и контрол през периодите от ***г. до ***г. и от ****г. -***г. при пълно работно време осем часов работен ден, петдневна работна седмица.

Ищецът твърди, че на проведено на 17.08.2001г. събрание на Съвета на директорите на „***“ АД с. О. ищецът по делото, Г. Й. И., бил избран за ****на дружеството. С решение №1913 от 21.09.2001г. по ф.д. №1571/1990г. по описа на Окръжен съд Добрич бил вписан като представляващ дружеството. Ищецът изпълнявал тази длъжност до ***г., когато подал заявление до Агенция по вписванията да бъде заличен като ****на дружеството. Промяната на обстоятелство относно представителството на дружеството била вписана на 14.03.2008г. като съответно ищецът бил заличен като Изпълнителен директор. На 17.07.2025г. ищецът подал пред ТП на НОИ Добрич заявление за отпускане на лична пенсия - вх. №2113-24-1040. През месец януари 2026г. И. получил разпореждане, с което е отказано да му бъде отпусната пенсия, като в разпореждането е посочено, че не се признава част от стажа на ищеца на заеманата от него длъжност - *** на „***“ АД през периодите от ***г. до ***г., и от ***г. до ***г. Настоява се, че за периода от ***г. до ***г. ТП на НОИ Добрич нито е извършило справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството нито е изискало документи от „ООА" при ТП на НОИ С. Така от целия период ***г. - ***г., през който ищецът бил вписан като *** на дружеството и изпълнявал задълженията си като такъв, ТП на НОИ Добрич признало само периода от ***г. до ****г. Преди да издаде 1 разпореждането за отказ, в хода на установяване на трудовия и осигурителен стаж на ищеца, ТП на НОИ Добрич служебно изискали информация от „ООА" при ТП на НОИ гр. С. данни за заеманата от ищеца длъжност, но не направили каквато и да било справка по фирменото дело на търговското дружество - осигурител. Така въз основа на получените удостоверения от ТП на НОИ С., ръководителят на „ПО“ към ТП на НОИ приел, че ищецът няма необходимият стаж за пенсиониране поради непризнаване на целия стаж на ищеца като ***. Задълженията си като изпълнителен директор Г. И. изпълнявал считано от вписването му като***по фирменото дело при Окръжен съд Добрич, до ***г., когато дружеството е пререгистрирано в Агенцията по вписванията. Ведно с подаването на документите за пререгистрация на дружеството Г. И. подал и заявление за вписване на заличаването му като ***. За целия период ищецът бил осигурен от дружеството като за това ежемесечно в ТД на НАП Добрич са подавани и декларации образец 1 за размера на осигурителния доход и броя на отработените дни. В декларациите са вписвани данни за изплатен доход, съобразно сключения договор за управление и контрол, като възнагражденията са изплащани ежемесечно. Съгласно на чл. 4 от КСО управителите на търговски дружества са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за който период са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването им. Предвид изложеното, ищецът твърди, че за него е налице правен интерес да предяви иск за съдебно установяване на заеманата длъжност като *** и съответно периода бъде зачетен за осигурителен стаж при пенсиониране.

Настоява се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ТП на НОИ гр. Добрич, че Г. Й. И. е полагал труд като ***на „***“ АД с. О. по договор за управление и контрол през периодите от 24.09.2001г. до 30.09.2001г. и от ***г. - ****г. при пълно работно време осем часов работен ден, петдневна работна седмица. В хода на производството, ищецът е оттеглил искането си за установяване на осигурителен стаж за периода ***г. – ****г., предвид предоставени от ООА при ТП НОИ С. доказателства за този период, като производството в тази част е прекратено.

Ищецът се явява лично и с процесуален представител в съдебно заседание, поддържа иска, ангажира доказателства.

Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 1, ал. 1, т.

2 от ЗУТОССР и е допустим.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, редовно уведомен, не е подал писмен отговор на исковата молба и не изразява становище по предявения иск. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ответника.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен заверен от страната препис на Удостоверение обр. УП-3 №69/20.05.2008г., издадено от осигурител „***“ АД за периода от ***г. до ***г., с отбелязване, че в посоченият период ищецът е заемал длъжността „***“ при пълно работно време, както и че осигурителните вноски на осн. чл. 4, ал. 7 от КСО са внасяни.

2

Видно от представеното решение №1913/21.09.2001. по фирмено дело №1571/1990г. по описа на Окръжен съд Добрич, по партидата на дружеството са вписани промени, като ищецът е вписан като изпълнителен директор и представляващ дружеството.

От удостоверение от 21.02.2008г. по фирмено дело №1571/1990г. на Окръжен съд Добрич, издадено на осн. §4, ал. 2 от ПЗР на ЗТР, се установява, че ***г. именно ищецът е *** на „***“ АД.

От представено извлечение от електронната партида на „***“ АД в ТРРЮЛНЦ се установява, че ищецът е заличен като *** и представляващ дружеството с вписване от 14.03.2008г.

Представено е и издадено от ТП на НОИ-С. удостоверение, в което е отразено, че с приемо-предавателен протокол №80-24/15.12.2009г. е извършена приемо-предавателна процедура за наличните ведомости за заплати и трудово-правни документи, съхранявани от осигурителя „***“ АД.

В удостоверението е също посочено, че в предадените от „*** АД съгласно чл.

5, ал. 10 от КСО ведомости за заплати, липсва информация за лицето за периода ***г. до ***г. Представено е още и разпореждане №**********/13.11.2025г. на НОИ, ТП гр. Добрич, видно от което на ищеца е отказано да бъде зачетен стажа на длъжността *** за периодите ***г.-***г., за ***г.-***г. и за ***г.-***г., с посочване, че за лицето в процесните периоди липсва информация, което прави допустим предявения иск.

Като свидетели по делото са разпитани лицата П. В. С. и Р. Х. Н.

Св. С., от трудовата книжка на която се установява, че е работила в „***“ АД от м. октомври ***г. до м. декември ***г., заявява, че познава ищеца Г. И., като същият е започнал работа в дружеството около ***г., първоначално като ***, а в последствие като *** „****“ АД до ***г. Свидетелката уточнява, че е работила в дружеството съвместявайки длъжностите на ***, ****. Посочва, че ищецът е бил единственият, който е представлявал дружеството, като е работил по договор за управление на пълен работен ден при пет дневна работна седмица. Свидетелят посочва, че е изплащала лично възнаграждението на ищеца всеки месец, като не е имало периоди на прекъсване в изпълнението на задълженията му. Уточнява, че лично тя и главния счетоводител на дружеството са предали ведомостите за заплати във филиала на НОИ в Добрич, като в архива са били предадени и ведомостите за ищеца, които са били в отделни документи от тези на останалите служители.

Св. Н., от трудовата книжка на която се установява, че е работила като *** в „***“ АД от м. февруари ***г. до м. юни ***г., заявява, че познава ищеца Г. И., като същият е започнал работа в дружеството през ***г. като ***, а в периода от ***г. до ***г е бил *** на „***“ АД. Посочва, че ищецът е бил единственият, който е представлявал дружеството в този период, като е работил по договор за управление на пълен работен ден при пет дневна работна седмица. Свидетелят посочва, че *** на предприятието П. С. му е изплащала възнаграждение всеки месец. Уточнява, че ищецът е имал работно място в дружеството – кабинет, както и ***.

При така събраните по делото доказателства от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 7 от ЗУТОССР осигурителен стаж може да се установи само, ако бъде доказано, че ищецът е бил в кръга на лицата по чл. 2 от закона и за това време са били дължими или внесени осигурителни вноски, съгласно 3 действащите разпоредби или е бил в законоустановен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски.

В случая безспорно се установи, че през процесните периоди ищецът е работил в „***“ АД с. О., като е заемал длъжността "***", т.е. същият е имал качеството на лице по чл. 2, ал. 1 от закона през процесния период.

Що се отнася до второто условие, което следва да е налице, за да се установи наличие на осигурителен стаж, съдът намира, че в случая и то е доказано, тъй като съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, без оглед на различните ú текстови редакции през отделни периоди, държавното обществено осигуряване се е разпростирало задължително върху всички изпълнители по договори за управление и контрол на търговски дружества, а съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО - осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. С оглед на така посочените разпоредби, съдът намира, че в случая следва да се приеме за доказано, че през периода, през който ищецът е полагал труд по договор за **** в „***“ АД с. О., за него са били дължими осигурителни вноски от предприятието и въпреки, че не се установи по категоричен начин дали такива вноски действително са били внесени от дружеството - осигурител, то това не може да се тълкува във вреда на ищеца, тъй като дори да не са били внесени, същите са били дължими и това не се е отразявало на правото му на пенсия.

Предвид горното съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

С оглед изхода на спора и предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУТОССР по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж, каквото е настоящото производство не се събират държавни такси, поради което разноските за държавна такса не следва да се възлагат на ответната страна, а съгл. ал. 2 на същия член - съдебните разноски по същите дела са за сметка на ищеца, поради което разноски на ищеца в настоящото производство не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Териториално поделение на НОИ гр. Добрич, че през периодите от ***г. до ***г. и от ***г. до ***г. Г. Й.

И., ЕГН **********, е полагал труд на длъжност „***“ в „***“ АД с. О. по договор за управление и контрол, при пълно работно време - осем часов работен ден, петдневна работна седмица, което време се зачита за осигурителен стаж по КСО на лицето.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 4