Решение № 4739 от 04.11.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 1169/2025
- Вид
- Решение № 4739
- Подписан
- 04.11.2025
- В сила
- 04.11.2025
- Състав
- Анета Александрова Трайкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- член 414 · Граждански процесуален кодекс
- член 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13, ал. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3, т. 35 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
РЕШЕНИЕ
№ 4739 гр. Пловдив, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330101169 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 против Н. М. Т., ЕГН **********, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК 131001375 сумата от 2 910,18 лв., от които: главница от 2 450 лв., договорна лихва от 288,39 лв. за периода от 01.09.2023 г. до 19.08.2024 г. и лихва за забава от 171,79 лв. за периода от 01.09.2023г до 04.10.2024г. - дата на подаване на заявлението, дължими по Договор за стоков кредит № *****., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 18.11.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 28.07.2023 г. е сключен Договор за стоков кредит № *******между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и Н. М. Т. с ЕГН **********, по силата на който Кредиторът е отпуснал на кредитополучателя стоков кредит в размер 2 450лв. (две хиляди четиристотин и петдесет лева) за закупуване на мобилен телефон. Поради неплащане на две последователни вноски по кредита кредитът станал предсрочно изискуем на осн. чл.13 (2) от договора, като длъжникът бил уведомен за предсрочната изискуемост на задължението на 19.08.2024 г.
Твърди се също така, че на 08.03.2024 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД с ЕИК 175070632 и „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК 131001375, по силата на който задължението на Н. М. Т., произтичащо от Договор за стоков кредит № ***** г., било изкупено от „ЕОС МАТРИКС” 1
ЕООД. В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите, Длъжникът бил уведомен, че считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.
На 14.08.2024г. уведомлението за цесия било изпратено на посочения в договора адрес. „ЕОС МАТРИКС" ЕООД пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до PC Чирпан за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 14.10.2024 г., като същото е прехвърлено по подсъдност на P C Пловдив, като е образувано частно гражданско дело № 19763/2024 г., като по същото е издадена Заповед за парично изпълнение, но тъй като длъжникът бил подал възражение срещу издадената заповед, се предявява настоящия установителен иск за съществуване на вземането. Претендират се разноски за заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни.
Оспорва всички изложени в исковата молба твърдения, а именно: да е бил сключен Договор за стоков кредит №**** между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и Н. М. Т. с ЕГН **********, по силата на който Кредиторът е отпуснал на кредитополучателя стоков кредит в размер 2 450лв.
(две хиляди четиристотин и петдесет лева) за закупуване на мобилен телефон;
Ответницата в качеството на кредитополучател по цитирания договор да се е задължила да погасява задължението си на 24 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 01.08.2025г.; Ответницата в качеството й на кредитополучател по цитирания договор да е усвоявала каквато и да било сума по договорен кредит. Оспорва се и размера на претендираните суми.
Твърди се, че ответницата не е сключвала процесния договор и не се е задължавала да погасява каквито и да било суми по него, никога не е усвоявала каквито и да било суми по цитирания договор, тъй като процесният договор бил сключен в условията на измама от неизвестно за ответницата лице, за което обстоятелство „ЕОС МАТРИКС” ЕООД било уведомено с възражение от ответницата от 30.08.2024г., в което било описано, че в резултат на извършено престъпление неизвестно за момента лице, възползвайки се от налична информация (данни от личната карта на Н. Т., сканирана в хотел в Слънчев бряг, в който е пребивавала през м. юли 2023 г.) е сключило от нейно име, без нейното знание и съгласие - Договор за Стоков кредит № *******г., Договор за Стоков кредит № ******г., (предмет на ГД № 1169/2025, ПРС, I състав); Договор за Стоков кредит № ******г., (предмет на ГД № 1321/2025, ПРС, XXII състав); Договор за Стоков кредит № ******г., (предмет на ГД № 1059/2025, ПРС, XXIV състав) и Договор за кредит от **** г.
Излага се, че за извършеното престъпление било образувано наказателно производство - Досъдебно производство № 528/2023 по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР- Пловдив, пр. пр. № ***** по описа на Районна прокуратура – Пловдив.
Оспорва се авторството на представения Договор за Стоков кредит № 2
***** г. с твърдението да не е подписван от ответника – чрез полагане на електронен подпис в мобилното приложение или активиране на изпратения от УКФ заедно с този Договор електронен линк за активация....“. Твърди се също така, че ответницата няма общо с посочената Е-поща: [email protected] и не я е ползвала, както и че посочения телефон Мобилен: ****** не е ползван от ответницата. Сочи, че неизвестно недобросъвестно лице е създало такъв имейл (на който да получи линк за потвърждение) и е ползвало телефон, открит на неизвестно лице, което по никакъв начин не може да обвърже ответницата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК , приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното по делото ч. гр. д. № 19763/2024г. по описа на РС Пловдив, ІІ гр. с. се установява издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410ГПК срещу Н. М. Т., ЕГН ********** з а следните суми: 2 450 лева /две хиляди четиристотин и петдесет лева/ главница, дължима по Договор за стоков кредит № ****** г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 08.03.2024 г. на кредитора;
288,39 лева /двеста осемдесет и осем лева и тридесет и девет стотинки/ договорна лихва за периода 01.09.2023 г. – 19.08.2024 г.; 171,79 лева /сто седемдесет и един лева и седемдесет и девет стотинки/ - лихва за забава за периода 01.09.2023 г. – 14.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 14.10.2024 г. до окончателното й погасяване, както и разноските по делото в размер на 58,20 лева /петдесет и осем лева и двадесет стотинки/ - внесена държавна такса и 240 лева /двеста и четиридесет лева/ с ДДС - адвокатско възнаграждение. На 18.12.2024г. от длъжницата е постъпило възражение по член 414 ГПК, а на 18.12.2024г. са дадени указания до заявителя да предяви установителен иск, какъвто е предявен в предвидения от ГПК едномесечен срок.
От представените писмени доказателства – договор за продажба и прехвърляне на вземания от 8.03.2024г. се установява цедирането на процесното вземане от Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на ищцовото дружество, породи което същото се явява активно легитимирано да предяви уст. иск.
От представения договор за стоков кредит се установява, че Кредиторът Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД отпуска на кредитополучателя стоков кредит в размер 2 450лв. (две хиляди четиристотин и петдесет лева) за закупуване на мобилен телефон. В член 13, ал. 2 от договора е посочено, че поради неплащане на две последователни вноски по кредита кредитът става предсрочно изискуем на осн. чл.13 (2) от договора.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като безпристрастно и компетентно изготвено, се установява, че Н. Т. има направена регистрация в мобилното приложение на Евротръст от IP адрес: ******от устройство модел**** име : ****** android, 3 на дата 20.06.2023г. 23:19:57 от I P адрес: *****, като са добавени още три устройства: модел *, име : ***, ОС: android, на дата 27.07.2023 10:53:07 от IP адрес: ***** модел ***име : ****, ОС: android, на дата 27.07.2023 10:53:38 от I P адрес:*****; модел ****, име : ****, ОС: android, на дата 27.07.2023 13:06:53 от IP адрес: ******. Вещото лице е отбелязало, че при съвпадение на модела устройство може да се касае за едно и също устройство или за повече устройства с един и същ модел. Отбелязано е, че ответницата е преминала през процес на отдалечена автоматична видео идентификация на 20.06.2023г.
23:20:16 и така е създаден профил № 1 и е активирана възможността за неговото използване. Създаден е и втори профил чрез регистрация в мобилното приложение на Евротръст на 3.07.2024г. 15:03:22 от I P адрес:
****** с добавено устройство модел ******** от IP адрес: ******* Лицето е преминало успешно през процес на отдалечена автоматична видео идентификация на 3.07.20204г. и с този профил 2 е създаден и е активирана възможността за използването му. Вещото лице е предоставило снимките на лицето/кадри от видеоидентификацията от двата профила/. Експертът също така е посочил, че при възникнала необходимост от подписване на документи от лицето, е проведена хронологично следната процедура: „Уникредит Консюмър Финансинг“ ЕАД изпраща на „Евротръст“ личните данни на лицето на ответницата, след което „Евротръст“ проверява данните, където е необходимо, и съставя файла *****************, който се изпраща на приложението в телефона на лицето. Лицето е подписало на 28.08.2023 г. в 14:18:10 часа файла с КУКЕП (Квалифицирано удостоверение за квалифициран електронен подпис), който е бил издаден преди това от „Евротръст“ след което „Уникредит Консюмър Финансинг“ ЕАД съставя Договора за стоков кредит и го изпраща на приложението в телефона на лицето. Лицето подписва файла с КУКЕП, издаден преди това от „Евротръст“.
Файлът се съхранява, като от „Уникредит Консюмър Финансинг“ ЕАД, така и в приложението на лицето. „Евротръст“ няма копие от Договора за стоков кредит, но пази данните за датата и часа на подписване, както и данните за КУКЕП.
По делото е приложен Договор за стоков кредит № ***** г. във файл *******., за който документ вещото лице е посочило, че при проверка на подписите, поставени върху документа, обективирани във файл ******* и съгласно данните предоставени по делото Договор за стоков кредит № ******* г., обективиран във файл****** е стигнало до извода си, че договорът е подписан от ********** на 2023.07.28 14:21:22 (UTC) с КУКЕП, издаден от Evrotrust Technologies JSC. КУКЕП е бил с валидност от 21.06.20203г 02:11:05 до 20.06.2025г. 02:11:05. В откритото с. з., проведено на 21.10.2025 г. експертът пояснява след зададен въпрос от адвоката на ответницата, че четирите устройства, които са били добавени към профила на ответницата, по справка - единият е на затворник, а вторият е на жена от София. Вещото лице подчертава, че видеоидентификацията се извършва чрез сравняване на снимката от издадената на ответницата лична карта и съответно лицето на екрана на мобилния телефон, което сравняване се осъществява със софтуерна програма. Според вещото лице, за да се създаде профил на едно лице е 4 необходимо да се държи личната карта на това лице и човекът на когото е тази лична карта да е около този, който създава профила, т. нар. социално инженерство.
В случая се касае за договор, сключен от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР – “договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация от разстояние – едно или повече”. Дефиницията на “средство за комуникация от разстояние” е дадена в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР – това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Видно е от представените писмени и веществени доказателства, както и от заключението на съдебно-техническата експертиза, че надлежно е изпълнена процедурата по сключване на договор за стоков кредит от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР между ищеца и ответницата, като последната е била надлежно идентифицирана в рамките на поредица от стъпки, гарантиращи нейната самоличност, както и е разполагала с необходимата преддоговорна информация, за да може да даде валидно и информирано съгласие за обвързване от договорите. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е: 1/ изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя; 2/ спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3/ получил съгласието на потребителя за сключването на договора. За доказване на електронни изявления се прилага Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги – ЗЕДЕУУ (загл. изм. - ДВ бр. 85 от 2017 г.), като изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях - чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.