Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 263 от 25.03.2022, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 136/2022
Вид
Определение № 263
Подписан
25.03.2022
В сила
23.03.2022
Състав
Станислав Стефански, ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ, Йордан Воденичаров

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 263 гр. Велико Търново, 23.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Йордан Воденичаров

Владимир Страхилов като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно частно гражданско дело № 20224100500136 по описа за 2022 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба депозирана от адв. П. в качеството й на пълномощник на Г. ВЛ. ЗЛ. против определение № 237 от 08.02.2022г. по гр.д. № 3463/2021г. на РС – В. Търново, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на Н. Л.. Х., с ЕГН ********** от гр. В. Търново, ул. В., № 11 разноски по делото в размер на 50.00лв.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. В хода на производството на делото пред първоинстанционния съд била отстранена причината, заради която е била предявена исковата молба, поради което е била депозирана молба за отказ от предявения иск. Следвало да се приеме, че ответникът не бил станал причина за завеждане на делото.

По делото е депозиран отговор на частната жалба от адв. Спасова, пълномощник на Н. Х. и Л. К., с който се заема становище, че частната жалба е неоснователна.

От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от 1 фактическа и правна страна:

Разноските направени по делото от ответника, следва да останат в негова тежест, тъй като той с извънпроцесуалното си поведение е дал повод за завеждане на делото, интересът от което за ищците е отпаднал поради последващото погасяване на задължението – премахване /орязване/ на процесното дърво /джанка/, обусловило нуждата от съдебна защита. По аргумент от противното и от разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, ответникът дължи на ищеца разноските по делото, поради предприетото от него действие – орязването на дървото /с предстоящото премахване и на ствола при благоприятно време – обстоятелства, изложени в отговора на ИМ/, с което е отпаднало и задължението му по спора.

Направеното изрично искане за присъждане на направените разноски от страна на ищеца в първоинстанционното производство съдът намира за основателно. Налице е трайно установена съдебна практика, според която задължението на ответника за разноски в хипотезата на прекратяване на делото поради оттегляне или отказ от исковете е в пряка зависимост от това, дали същият е станал причина за завеждане на делото и оттеглянето/отказа от иска е в резултат на погасяване на задълженията, сторено след депозиране на исковата молба. В Определение № 626 от 20.08.2012г. на ВКС по ч.гр.д.№ 275/2010г., IV г.о. се приема, че в случай на оттегляне/отказ от иска, което е предприето, поради новонастъпили след предявяването на исковата претенция, поради независещи от ищеца обстоятелства, а поради извънпроцесуалното поведение на ответника (с които се погасява заявеното за защита спорно право), то отговорен за разноските е ответника. Този извод се налага по аргумент изведен от нормата на чл.78, ал.2 от ГПК, с оглед на това, че с извънпроцесуалното си поведение ответника е дал повод за завеждане на делото. Поради това и с погасяване на задължението му, отпада и необходимостта за съдебна намеса. Преценката в този случай се основава само на предприетото от ответника действие, иницииращо отпадане на задължението, а не представлява изследване на отношенията между страните по съществото на спора. В същия смисъл са и Определение № 388 от 30.06.2013г. на ВКС по ч.т.д. № 2192/2013г. II т.о., Определение № 116 от 28.12.2012г. на ВКС по ч.т.д. № 560/2012г. II т.о., Определение № 767 от 05.09.2012г. на ВКС по ч.т.д. № 2581/2012г. II т.о., Определение № 571 от 14.07.2010г. по ч.т.д. № 2

558/2010г. на II т.о. и Определение № 98 от 20.02.2009г. по ч.т.д. № 91/2009г. на IV г.о.

В настоящия случай искането на ищеца за присъждане на разноски е правилно удовлетворено.

При този изход на делото, на ответник жалба следва да се присъдят разноските направени по настоящото дело.

Предвид изложеното, ВТОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв. П. в качеството й на пълномощник на Г. ВЛ. ЗЛ., с ЕГН: **********, от гр. В. Търново, ул. „В.“, № 65 против Определение № 237 от 08.02.2022г. постановено по гр.д. № 3463/2021г. по описа на РС – В. Търново, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Г. ВЛ. ЗЛ., с ЕГН: **********, от гр. В. Търново, ул. „В.“, № 65 да заплати на Н. Л.. Х., с ЕГН: **********, гр. В. Търново, ул. „В.“, № 11 и Л.. Д. К., ЕГН: **********, гр. В. Търново, ул. „В.“, № 11 направените по делото разноски, в размер на 100,00лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3