Решение № 591 от 08.12.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 591 гр. София, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20251800501020 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. първо ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 06213/19.09.2025 г., подадена от длъжниците „К. 87“ ЕООД и Я. И. К. по изпълнително дело № 20258640400121 на ЧСИ Васил Недялков, рег. № 864 на КЧСИ, срещу отказ за спиране на изпълнителното производство, инкорпориран в разпореждане от 26.08.2025 г.

Жалбоподателите сочат, че отказа на съда да спре изпълнителното производство се явява изцяло незаконосъобразен, поради неизпълнение на съдебен акт, подлежащ на незабавно изпълнение. Посочват, че изпълнителното производство било образувано въз основа на две заповеди за изпълнение и два изпълнителни листа, издадени в производство по чл. 417 ГПК. По силата на Определение № 674 от 21.08.2025 г., постановено по ч.гр.д.

№ 333/2025 г. по описа на Районен съд – Ботевград е спряно незабавното изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист № 400 от 17.04.2025 г., издаден по същото дело. Т.е по единия от двата изпълнителни листа е постановено спиране от страна на съда, с което съдебния изпълнител не се съобразил. Позовават се на нормата на чл.

420, ал. 4 ГПК, съобразно която определението за спиране подлежи на незабавно изпълнение, независимо от обжалването, с което съдебния изпълнител не се е съобразил. Намират, че съдебния изпълнител още изначално извършва незаконосъобразни действия, доколкото последния е следвало да образува две отделни изпълнителни дела по двата изпълнителни листа, доколкото се касае за различни вземания, на различна стойност и за 1 различни периоди от време, които индивидуализира подробно. От друга страна намира, че отказът на съдебния изпълнител, обективиран върху подадената молба за спиране, възпрепятства длъжниците да упражнят правото си на защитата, доколкото разпореждането е нечетливо и неразбираемо.

Намира аргументите на съдебния изпълнител, за това че молбата за спиране на незабавното изпълнение, касаеща другия изпълнителен лист е оставена без уважение, са ирелевантни, доколкото постановеното определение е обжалвано с частна жалба от длъжниците пред Софийски окръжен съд. По тази причина отказът на съдебния изпълнител да спре изпълнителното дело е незаконосъобразен и моли за неговата отмяна.

Взискателят „Банка ДСК" АД в законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК не изразява становище.

В мотивите си, депозирани на осн. чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител счита жалбата за неоснователна. Посочва, че изпълнителното дело в действителност е образувано по два изпълнителни листа, издадени в производства по чл. 417 ГПК, но поради обстоятелството, че същите са в полза на един и същи взискател и длъжниците по тях са едни и същи, съдебния изпълнител е образувал едно изпълнително производство, с цел спестяване на разноски на длъжниците. Посочва, че съдът е постановил спиране на изпълнението единствено по отношение на единия изпълнителен лист.

Софийски окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в срок /такъв не е започнал да тече - няма данни обжалваното разпореждане да е връчено на длъжниците, единствено са налице данни за изпращане на последващо уведомление на съдебния изпълнител от 09.09.2025 г., но отново не са налице данни то да е надлежно получено/ от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК акт на съдебния изпълнител – отказ за спиране на изпълнителното производство, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело № 20258640400121 е образувано на 21.05.2023 г. по издаден срещу „К. 87“ ЕООД и Я. И. К. изпълнителен лист № 400 от 17.04.2025 г. по гр.д. 333/2025 г. на Районен съд - Ботевград въз основа издадена в полза на кредитора „Банка ДСК“ АД заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 16.04.2023 г. за следните суми, дължими солидарно от длъжниците: сумата 25 333.36 лв., представляваща главница по Договор за кредит № 4 от 11.01.2023 г., ведно със законната лихва от 06.03.2025 г.; сумата от 347.02 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 10.10.2024 г. до 11.01.2025 г.; сумата от 332.46 лв. обезщетение за забава за периода 10.10.2024 г. до 11.01.2025 г.; сумата от 482.99 лв. обезщетение за забава за периода от 12.02.2025 г. до 05.03.2025 г. и разноски в заповедното производство, както и по изпълнителен лист № 458 от 30.04.2025 г. по гр.д. 615/2025 г. на Районен съд - Ботевград въз основа 2 издадена в полза на кредитора „Банка ДСК“ АД заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 23.04.2023 г. за следните суми, дължими солидарно от длъжниците: сумата 112 499.97 лв., представляваща главница по Договор за кредит № 5 от 14.02.2023 г., ведно със законната лихва от 16.04.2025 г. до окончателното плащане; сумата от 1601.31 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 10.12.2024 г. до 29.03.2025 г.; сумата от 966.15 лв. обезщетение за забава за периода 10.12.2024 г. до 29.03.2025 г.; сумата от 728.43 лв. обезщетение за забава за периода от 30.03.2025 г. до 15.04.2025 г.; сумата от 843.74 лв. такса за управление; сумата от 240 лв. разноски за връчване на покани уведомление за предсрочна изискуемост и разноски в заповедното производство.

По делото в действителност са налице данни, че към момента на подаване на молбата до съдебния изпълнител за спиране на изпълнителното производство са били постановени определения на Районен съд – Ботевград по молби, с правно осн. чл. 420, ал. 1 ГПК за спиране на незабавното изпълнение на посочените заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове, една от които е била уважена.

Така с Определение № 674 от 21.08.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 333/2025 г. по описа на Районен съд – Ботевград, е било спряно по отношение н а длъжника „К. 87“ ЕООД и по отношение на съдлъжника Я. И. К. незабавното изпълнение на издадената на 16.04.2025 г. Заповед № 460/16.04.2025г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист от 17.04.2025 г., издадени по ч.гр.д. № 333/2025г. по описа на РС-Ботевград, по изпълнително дело № 121/2025г. по описа на ЧСИ Васил Недялков, рег. № 864 по описа на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-София. От друга страна с Определение № 701 от 28.08.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 615/2025 г. по описа на Районен съд – Ботевград е била оставена без уважение молба за спиране на изпълнението на „К. 87“ ЕООД и Я. И. К. на изпълнително дело № 121 по описа за 2025 г. на ЧСИ Васил Недялков, рег. № 864 по описа на КЧСИ, с района на действие Окръжен съдСофия, образувано на основание Заповед № 480/23.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 615/2025 г. по описа на РСБотевград.

В чл. 432 ГПК са посочени основанията на спиране на изпълнително дело, като това може да стане с акт на съда, по молба на взискателя или в други предвидени в закон случаи.

Когато изпълнителният лист е издаден въз основа заповед по чл. 417 ГПК на някое от основанията по т. 1-9 включително, съгласно чл. 419, ал. 2 ГПК и чл. 420, ал. 1 ГПК постановеното с нея разпореждане за незабавно изпълнение не спира принудителното изпълнение дори и срещу нея длъжникът да е подал писмено възражение. Издалият заповедта съд спира изпълнението, когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по чл. 180 и 181 ЗЗД или при наличието на някоя от изчерпателно изброените хипотези на чл. 420, ал. 2 ГПК. Разпоредбата на чл. 421, ал. 2 ГПК постановява, че ако възражението се отнася само за част от вземането 3 съдът спира предварителното изпълнение само за съответната част от вземането.

Спирането на принудителното изпълнение на паричното вземане не е забрана да се извършват действия по изпълнителното дело. То не е пречка да бъде връчена покана за доброволно изпълнение, да бъдат налагани запори върху вещи и вземания, както и възбрани върху недвижими вещи, да бъдат приемани плащания от трети задължени лица и извършвани описи на движими и недвижими вещи, както и да бъде назначаван пазач. Спирането на принудителното изпълнение на паричното вземане е забрана за осребряване на имущество на длъжника и за предаване на постъпилите парични суми на взискателя – в този смисъл изрично Решение № 273/ 14.12.2015 г. по гр.д. № 3303/ 2014 г. по описа на ВКС, IV г.о.

По този начин в действителност по отношение на вземането предмет на единия от изпълнителните листове, към датата на депозиране на молбата, с която е сторено искане в тази насока, са били налице основанията съдебния изпълнител да стори това – чл. 432, ал. 1, т. 7, вр. чл. 420, ал. 2, т. 1, вр. ал. 4 ГПК. Независимо обаче от формалното наличие на посоченото основание за спиране, следва да се съобрази, че изпълнителното производство е образувано по два изпълнителни листа, по отношение на единия от които, не е уважена молбата за спиране на по реда на чл. 420 ГПК, и не е постановено определение подлежащо на незабавно изпълнение, съобразно чл. 420, ал. 4 ГПК. Така съдебния изпълнител макар да е имал основание да спре изпълнителното производство, касаещо вземането предмет на единия от изпълнителните листове, не е извършил незаконосъобразно действие, доколкото не е било налице основание да стори това по отношение на вземането, предмет на другия изпълнителен лист. Тук е моментът да се отбележи, че по двата изпълнителни листа, съдебния изпълнител е образувал законосъобразно едно изпълнително производство, доколкото последните макар да материализират различно по основание и размер вземания, са издадени в полза на един и същи взискател и изпълнението е насочено срещу едни и същи длъжници. Образуваното на съдебния изпълнител на едно изпълнително производство и по двата изпълнителни листа, цели процесуална икономия и начисляване на по-малък размер на разноски /последното в полза на длъжниците/.

Отделно от всичко изложено, към датата на постановяване на настоящото съдебно решение е налице произнасяне на Софийски окръжен съд / служебно известно на съда/ по жалби срещу постановените в производство по чл. 420 ГПК от Районен съд – Ботевград определения. Така с Определение № 05.11.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 977/2025 г. на Софийски окръжен съд е потвърдено Определение № 701 от 28.08.2025 г., постановено по ч.гр.д.

№ 615/2025г. по описа на РС – Ботевград, с което съдът е оставил без уважение искането на „К. 87“ ЕООД и Я. И. К. за спиране на изпълнението на Заповед № 480/23.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и с Определение № 1832 от 03.12.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1033/2025 г. на Софийски окръжен съд е отменено Определение № 674 от 21.08.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 333/2025 г. по 4 описа на РС – Ботевград, с което на основание чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК е спряно незабавното изпълнение, допуснато по ч.гр.д. № 333/2025 г. по описа на РС – Ботевград във връзка с издадена Заповед № 460/16.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист от 17.04.2025 г., за което е образувано изпълнително дело № 121/2025г. по описа на ЧСИ Васил Недялков, с рег. № 864 по КЧСИ, с район на действие СОС. От горното следва, че към настоящият момент не е налице акт на съда, който да обосновава спиране на принудителното изпълнение по см. на чл. 432, ал. 1, т. 7 ГПК, а не са налице и други основания за това по см. на чл. 432, ал.

1, т. 1-6 ГПК.

Водим от горното Софийски окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 06213/19.09.2025 г., по описа на Васил Недялков, рег. № 864 на КЧСИ, подадена от длъжниците „К.

87“ ЕООД и Я. И. К., чрез адв. К. срещу разпореждането от 26.08.2025 г., с което съдебният изпълнител е отказал да спре производството по изпълнително дело № 20258640400121.