Решение № 32 от 02.03.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Русе, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова

Членове:

Йордан Дамаскинов

Светослав Тодоров при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно търговско дело № 20224501000388 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, по чл. 258 и сл. от ГПК.

„КЪНСТРЪКШЪНХЕДС“ ООД, гр. Меербуш, Германия, действащо чрез Р.У. в качеството на управител, представлявано от адвокат Б. Е., САК, е обжалвало решението, постановено по гр.д.№7000/2021 г. по описа на Районен съд Русе, с което са отхвърлени предявените от дружеството против „ДЕС ПРО БУЛГЕРИЕН” ООД гр. Русе искове и е осъдено да заплати разноски на ответника. Излага оплаквания за неправилност на решението, поради което иска неговата отмяна и уважаване на исковете, както и присъждане на направените разноски.

Въззиваемият „ДЕС ПРО БУЛГАРИЕН“ ООД Русе, с подаден отговор чрез пълномощник адвокат С. К., заявява становище, че въззивната жалба е неоснователна, по изложени в отговора съображения, а решението – правилно, обосновано и законосъобразно и иска да бъде потвърдено.

Претендира присъждане на разноски.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата 1 на страните и след като провери валидността и допустимостта на решението, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил исковете на „КЪНСТРЪКШЪНХЕДС“ ООД против „ДЕС ПРО БУЛГЕРИЕН“ ООД за заплащане на сумата 8763.82 евро остатък по фактура № 32/27.01.2021г., както и на сумата 1 105.19 лв. – лихва за забава за периода 19.03.2021 г.-05.11.2021г., като неоснователни.

Решението е валидно и допустимо, а по същество, с оглед оплакванията в жалбата, е и правилно.

Районният съд е приел за безспорно, че между страните е сключен рамков договор за строителни дейности и свързани услуги за проекти с Т. АГ, Германия и нейните дъщерни дружества, с който страните са приели, че се уреждат общи задължения, срокове и условия за изпълнение на съвместни проекти към клиенти, но като се подписват индивидуални работни проекти с оглед тяхната специфика. В Приложения 1 и 2 към договора са посочени съответните дейности, които следва да се извършат и страната, която поема разходите за тях, както и ценоразпис на отделните услуги. Няма спор, че ответникът е издал фактура № 33/05.01.2021г. за сумата от 60828.11 евро, представляваща стойността на извършени от него дейности по договора, след като е прихванал авансово платени суми, а на 04.02.2021 г. е издал фактура № 34 за сумата 763 евро за направени от ответника разходи за строителни инструменти и оборудване. От своя страна, жалбоподателят е издал фактура № 32/27.01.2021г., в която е включил сторените от него разходи на обща стойност 70354.93 евро за наем на строителна техника, мобилни еко тоалетни, заплащане настаняването на работниците, както и закупуване на строителни материали. След извършване на извънсъдебно прихващане на насрещните задължения, ищецът – жалбоподател в настоящото производство, е претендирал разликата от 8 763.82 евро. Спорът по делото се свежда до това дали между страните е постигнато споразумение ищецът да поеме изцяло тези разходи, описани в позиции 6 и 7 на приложение 1 към рамковия договор, а впоследствие тази сума да му бъде възстановена от ответника.

2

По делото е приета и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение настоящият въззивен състав възприема изцяло, като компетентно, ясно и обосновано. Вещото лице е установило, че фактура №32/27.01.2021 г. на стойност 70354.93 евро не е осчетоводена от ответното дружество, а сборът на относимите към тази фактура счетоводни документи е в размер на 69658.19 евро, т. е. с фактура № 32/27.01.2021 г. се претендират 696.74 евро повече. В открито съдебно заседание вещото лице е посочило, че не е имало достъп до счетоводния софтуер на ищеца, а само до платформа, в която се споделят файлове без физически да има информация от кого се качват тези файлове в платформата. На вещото лице не са предоставяни стокови разписки, приемо-предавателни протоколи и други вторични документи, които да сочат, че процесните стоки и услуги са предоставени от ищеца на ответника, за които е издадена и процесната фактура.

Районният съд е отхвърлил исковете за заплащане на сумата 8763.82 евро, съставляваща незаплатен остатък за наем на строителна техника, мобилни еко тоалетни, настаняване на работниците, както и закупуване на строителни материали и на сумата 1 105.19 лв. – лихва за забава за периода от 19.03.2021г. до 05.11.2021 г., като неоснователни. Приел е, че липсват данни, от които може да се направи извод, че фактурираните услуги и стоки действително са предоставени на ответника във връзка с изпълнението по конкретно техническо задание, тъй като не са представени по делото проектите, от които да е видно какви дейности е следвало да извърши ответникът и каква част от разходите са за сметка на изпълнителя и каква за подизпълнителя.

Изложените от съда мотиви са правилни, основани са на ясна и последователна интерпретация на събраните по делото доказателства, поради което въззивният съд препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК.

Оплакванията в жалбата за неправилност на решението са неоснователни.

Правилен е изводът на районния съд, че претенцията не е доказана по основание.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че решението неправилно било мотивирано с липсата на ангажирани доказателства относно сключени от него договори с фирма Т. за СМР и съответно – съгласието на ответника да извърши тези дейности. Няма спор, че страните по делото са 3 сключили рамков договор от 20.08.2020 г. за строителни дейности и свързани услуги за проекти с фирма Т. АГ, но не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че жалбоподателят е предоставил на ответника техническо задание за конкретните договорени СМР с фирмата Т., както и двустранно подписани от страните работни проекти. Именно от тези проекти би било видно какви дейности е следвало да извърши ответникът като подизпълнител, какви стоки и услуги е трябвало да бъдат вложени при извършване на дейностите и съответно каква част от тях са за сметка на подизпълнителя и каква за изпълнителя, както и в какъв срок е следвало да се осъществят СМР.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че с решението неправилно било прието, че процесната фактура е твърде обща и с нея не могат да се конкретизират отделните услуги, които включва. Изслушаната съдебно-счетоводна експертиза не внася яснота по този въпрос, а констатира разминаване с 696.74 евро между претенцията по фактурата и сбора на относимите към нея счетоводни документи. На вещото лице не е предоставяна счетоводна информация за извършените счетоводни записвания за конкретните фактури и няма данни дали те са надлежно осчетоводени при жалбоподателя, както и не са му предоставяни стокови разписки, приемопредавателни протоколи и други вторични документи към представените по делото фактури, касаещи процесната обща фактура. По този начин остава недоказано дали всички фактурирани с процесната фактура № 32/27.01.2021 г. разходи, са действително извършени от жалбоподателя. Вещото лице е изготвило заключението си без да има достъп до счетоводния му софтуер, а само до платформа за споделяне на файлове без да знае от кого е качена информацията в тази платформа.

Съдът намира, че жалбоподателят не е представил доказателства в подкрепа на твърденията си за постигнато споразумение между страните, разходите по т. 6 и т. 7 от приложение № 1 на рамковия договор да бъдат поети първоначално от него, а в последствие да му бъдат възстановени от ответника. Липсват доказателства и за постигнато споразумение между страните разходите за строителни материали и други услуги, за настаняване на работниците в хотел и за мобилни еко тоалетни, също да бъдат първоначално поети от ищеца, а в последствие – възстановени от ответника.

С оглед изложеното, обжалваното решението е правилно и следва да 4 бъде потвърдено.

Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар от страна на ответника по жалбата, което е неоснователно. Изчислен по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, хонорарът на процесуалния представител на ответника възлиза на 2 042 лв., а платеният такъв е 2 000 лв., поради което той следва да се възложи на жалбоподателя така, както е претендиран от насрещната страна.

На основание чл.280, ал. 3 ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.

По тези съображения, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1163/19.09.2022 г., постановено по гр.д.

№ 7000/2021 г. по описа на Районен съд Русе- XI граждански състав.

ОСЪЖДА „КЪНСТРЪКШЪНХЕДС“ ООД /ConstructionHeads GmbH/, със седалище и адрес на управление в Германия, гр. Меербуш, ул. „Ам Хайбергдам“ № 49, ПК 40668, регистрирано с международен ДДС № ***********, действащо чрез Р.У. в качеството на управител, да заплати на „ДЕС ПРО БУЛГЕРИЕН” ООД, ЕИК 205676276, седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Стефан Караджа“ 10, офис 4, сумата 2000 лв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5