Решение № 998 от 17.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 998 гр. Пловдив, 14.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20235300501289 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение №208/16.01.2023г. по гр.д.№16512/2021г. по описа на РСПловдив,ХVIII гр.с-в,с което е уважен предявеният иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.3,вр. с чл.87,ал.2,вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД,вр. с чл.318 и сл. от ТЗ и е осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 9630,40лв.-главница,представляваща авансово платена цена за недоставени 18 520кг. слънчоглед по фактура №0004003336/16.09.2019г. ведно със законната лихва върху главницата,считано от 20.10.2021г.-датата на подаване на исковата молба в съда до пълното изплащане на задължението.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника в първоинстанционното производство и моли съда да отмени решението и да постанови ново,с което да отхвърли исковата претенция като неоснователна.

Постъпил е отговор на въззивната жалба,с който въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли същото да се потвърди.Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно,че между ищеца и ответника са съществували облигационни правоотношения,като е бил сключен писмен договор за продажба на 102 000кг. пшеница на цена 0,27лв.,която е била предадена на ищеца и е постъпила в неговия склад,като този 1 договор е бил сключен на 16.09.2019г. и пшеницата е била предадена до 30.09.2019г.Между страните е бил сключен и друг договор,само че устен,за продажба на слънчоглед,като количеството е било 42 000кг.По отношение на изпълнението на договора за продажбата на пшеница не се спори,че същия е изпълнен и тонажът е пристигнал при ищеца,като за целта е била заплатена и договорената сума между страните.Спорът е по отношение договора за продажбата на слънчоглед.Видно от събраните по делото доказателства става ясно,че при продажбата на слънчогледа са били извършени два курса с камиони за натоварването на слънчогледа от склада на ответника,като първия курс е бил извършен с камион с рег.№*** и ремарке с рег.№***,като на този курс са били извозени 23 480кг.,за което е била издадена кантарна бележка №41519/19.09.2019г. и експедиционна бележка №2167/19.09.2019г.,а на втория курс с който е било извозено остатъка от слънчогледа е било в размер на 21 320кг. и е било извозено това количество с камион с рег.№*** и ремарке,на което номера не се чете на кантарната бележка.За тези общо 44 800кг. слънчоглед ищеца заплатил на ответника 21 840лв. и била издадена фактура №0004003336/16.09.2019г.Тъй като стойността на количеството слънчоглед е било с 2800кг. повече от платеното от ищеца,то се наложило доплащане с банков превод на 1456лв.Ищецът сочи,а и предмет на спора са сумата в размер на 9630,40лв.,недоставени 18 520кг. слънчоглед.

Жалбоподателят по делото сочи,че е извършил продажбата на слънчогледа точно и в срок,за което му е била платена цената.Счита,че лицето Х. Д.,което се е представяло за посредник от страна на фирмата-ищец по делото е присъствал на всички товари на пшеницата и слънчогледа,в негово присъствие е извършвано тегленето на кантара и на него са предавани всички документи.Спора е дали тези 18 520кг. слънчоглед са били продадени от ответника на ищеца,тъй като същите не са пристигнали при него.

Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетели от показанията на които се установява,че:от показанията на св.Х.,който е съуправител на ищцовото дружество става ясно,че с тяхната фирма се свързал Х. Д.,който им продал пшеница и слънчоглед,но той мислел че Х. работи за Института,тъй като Х. ги уведомявал за експедиция на стоката.До момента не били работили с Института,но сега започнали да работят и имали с него две сделки,едната за пшеница,която била доставена изцяло и една за слънчоглед,която не била изцяло приключена,тъй като част от количеството на слънчогледа не било пристигнало при тях.Той се свързал с Х.,но същия започнал да го върти.От показанията на св.Ц. и Т.,които са служители при ответника,става ясно,че ответника е изпълнил изцяло задълженията си за предаване на стоките и товаренето им на камионите,пристигнали от страна на ищеца и техните задължения се изчерпват с това да предадат кантарните бележки на ищеца.През цялото време товаренето е ставало в присъствието на Х. Д..

Настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно при така събраната фактическа обстановка и като такова следва да го отмени и да постанови друго,с което да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана поради следното:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства става ясно,че 2 жалбоподателя е изпълнил задълженията си точно и в срок и договора между страните не може да бъде развален,тъй като същия е изпратил количество,колкото е било договорено за продажба,а респективно това количество му е било заплатено от страна на ищеца.Плащането е било извършено по банков път,като лицето Х. Д. е участвало като посредник по сделките между страните.Може да се приеме,че същия се явява търговски пълномощник на ищеца,тъй като видно от авизото за преводно нареждане по последната фактура №0004003340/04.10.2019г.,с което са наредени сумата 1456лв. е записано името на Х. Д.

Д.,поради което може да се приеме,че същия е работил от името и за сметка на ищеца.По делото са представени и други писмени доказателства,а именно протокол от насрещна проверка,извършена от ТД НАП,от която става ясно,че последната фактура е осчетоводена при ищеца чак през м.април 2020г.,а освен това има и образувана преписка в отдел „ИП“,по която обаче все още няма привлечено лице като обвиняем,поради което не се знае изхода от тази преписка.

Но в обобщение следва да се приеме,че на ищцовото дружество договорените количества пшеница и слънчоглед са били доставени и същия не може да претендира за заплащане на сумата в размер на 9630,40лв. като платени на основание развален договор за продажба на слънчоглед частично,тъй като количествата са пристигнали при ищеца.Ето защо решението на районния съд следва да се отмени и да се постанови друго,с което исковата претенция да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на жалбоподателя и такива следва да се присъдят с оглед изхода на спора в размер на 2492,60лв. за настоящата инстанция,видно от представения списък по реда на чл.80 от ГПК.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №208/16.01.2023г. по гр.д.№16512/2021г. по описа на РСПловдив,ХVIII гр.с-в,с което Институт по зеленчукови култури „Марица“-Пловдив с Булстат ***със седалище и адрес:*** е бил осъден да заплати на „АСТРА ГРЕЙН“ ООД с ЕИК***със седалище и адрес:*** сумата 9630,40лв.,представляваща главница за авансово платени и недоставени 18 520кг слънчоглед по фактура №0004003336/19.09.2019г. ведно със законната лихва до пълното изплащане на задължението от датата на подаване на исковата молба в съда 20.10.2021г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АСТРА ГРЕЙН“ ООД с ЕИК-***със седалище и адрес:*** против Институт по зеленчукови култури „Марица“-Пловдив с Булстат ***със седалище и адрес:*** за заплащане на сумата 9630,40лв.,представляваща главница за авансово платени и недоставени 18 520кг слънчоглед по фактура №0004003336/19.09.2019г. ведно със законната лихва до пълното изплащане на задължението от датата на подаване на исковата молба в съда 20.10.2021г. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „АСТРА ГРЕЙН“ ООД с ЕИК-***със седалище и адрес:*** да заплати 3 на Институт по зеленчукови култури „Марица“-Пловдив с Булстат ***със седалище и адрес:*** направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 2492,60лв./две хиляди четиристотин деветдесет и два лв. и 60ст./.

РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4