Решение № 30 от 08.02.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Кюстендил, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20231500500359 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№5174/02.06.2023г., подадена от А. С. Т. с ЕГН **********, с адрес: с.Рашка Гращица, ул.„***, действащ в качеството му на земеделски производител, насочена против решение №223 от 03.05.2023г., постановено от РС – Дупница по гр.д.№2176/2022г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Дупнишкият районен съд е отхвърлил предявените от ЗП А. С. Т. срещу „ЕН ТИ ЕН-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД искове с правно основание чл.195 ал.1 вр. чл.193 ал.1, вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца по Договор за закупуване на картофовадачка КНТ-2ВМ-02, обективиран във фактура №***/03.09.2021г., с купувач ЗП А. С. Т. и продавач „ЕН ТИ ЕН-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД платена сума 7 200 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска в съда – 23.11.2022г. до окончателното заплащане, като неоснователни и е осъдил, на основание чл.183 и чл.86 от ЗЗД ЗП А. С. Т. да заплати на „ЕН ТИ ЕН -БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата в размер 249.60 лева по Фактура №**********/06.09.22г., представляваща цена по продадени му резервни части, заедно със законна лихва от датата на предявяване на насрещния иск – 05.01.2023г. , до окончателното заплащане на сумата; осъдил е, на основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК, ЗП А. С. Т. да заплати на „ЕН ТИ ЕН-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата в размер 2 680 лева, представляваща разноски по делото.

Въззивникът о б ж а л в а решението с доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Счита, че в съдебния си акт районният съд не е обсъдил изложените от ищеца в исковата молба правни аргументи относно обстоятелството, че ответното дружество – продавач не е осигурило сервиз за продадената му картофовадачка модел КНТ1 2ВМ-02, съгласно българското и европейското законодателство. Позовава се на заключението по изготвената съдебно – техническа експертиза, според което на територията на Република България няма осигурен такъв сервиз, както и, че процесната картофовадачка следва да се продава с гаранционна карта, издадена от производителя на изделието, каквато в случая нямало и не била издавана. Твърди, че районният съд не взел предвид заключението на вещото лице, според което частите на старата картофовадачка модел КНТ2В и на новата картофовадачка модел КНТ-2ВМ-02 са различни и не са взаимозаменяеми и възразява като неправилен и незаконосъобразен срещу извода на ДнРС, че през 2022г. в склада на ответното дружество имало в наличност 300 броя оси. Счита, че решаващият състав е дал неправилна правна квалификация на предявения иск, респ. неправилно и незаконосъобразно е приел изтичане на давностния срок по чл.197 от ЗЗД, като се аргументира, че с исковата молба е предявен иск за разваляне на търговска продажба поради неизпълнение от страна на ответника на задължението му по чл.322 от ТЗ да осигури необходимия сервиз за поддръжка на процесната картофовадачка.

Допълва, че районният съд не е обсъдил и твърденията му за нарушаване на Директива /ЕС/ 2019/771 на Европейския парламент и на Съвета от 20.05.2019г. за някои аспекти на договорите за продажба на стоки. Заключава, че по делото недоказано останало и обстоятелството стоката по фактура №**********/06.09.2022г. да е получена от ищеца, респ. счита, че не дължи плащане по тази фактура.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на решението на ДнРС, уважаване на предявения иск за разваляне на договор за търговска продажба и отхвърляне на предявения насрещен иск.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна „ЕН ТИ ЕН - БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , чрез пълномощника адв. Е. В., в който се излага становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се възразява срещу изложените в нея оплаквания срещу първоинстанционното решение. Твърди се, че с исковата молба не е предявяван иск по чл.195 във вр. с чл.193 от ЗЗД, а такъв по чл.322 от ТЗ, но се счита, че право на съда е да даде точната правна квалификация на иска, поради което дружеството се присъединява към мотивите на обжалваното решение, поддържайки изложеното в отговора на исковата молба и писмената защита, представена пред първоинстанционния съд. Подробно се аргументира в подкрепа на становището си, че машината не е имала явен дефект, нито дефект, за който продавачът да е знаел, нито пък производствен недостатък, като навежда твърдение, че причина за аварията е неправилна експлоатация на машината. Твърди, че давността тече от 03.09.2021г. с предаване на вещта, респ. искът по чл.195 вр. чл.193 от ЗЗД е преклудиран поради непредявяването му в законоустановения 6-месечен срок.

Навежда доводи за недопустимост на предявения с исковата молба иск за разваляне на договор за продажба на селскостопанска машина на основание чл.89 от ЗЗД, доколкото по съдебен ред могат да се развалят само договори за недвижими имоти предвид разпоредбата на чл.87 ал.3 от ЗЗД. Изрично отбелязва, че ищецът не е правил извънсъдебно писмено волеизявление за разваляне на процесния договор, което да е достигнало до ответника, нито подобни устни изявления, а желанието му било сам да поправи машината, за което закупил ремонтните части, като категорично отказал сътрудничество по ремонта, и машината никога не била предоставена на ответното дружество за оглед или ремонт, независимо, че същото разполагало на склад с резервни части и можело да извърши ремонта. Подчертава, че ответното дружество не е имало задължение за гаранционно обслужване на процесната машина нито по закон, нито по силата на договор, а в процесния казус задълженията му били за издаване на търговска фактура и осигуряване на платен сервиз, които били изпълнени. Приема за ирелевантни посочените от ищеца евродирективи, доколкото ищецът не бил потребител по смисъла на ЗЗП, тъй като закупил машината в 2 качество на земеделски производител за стопанска цел. Аргументира се в насока основателност и на предявения насрещен иск. Иска се оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноските във въззивното производство.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

Съдебният състав, след като взе предвид извършените от първостепенния съд процесуални действия, съобрази оплакванията в жалбата, прецени доводите и възраженията в депозирания отговор, намира следното от фактическа страна:

РС-Дупница е бил сезиран с искова молба, подадена от А. С. Т. с ЕГН **********, с адрес в с.Рашка Гращица, ул.***, действащ в качеството му на земеделски производител, против „Ен Ти Ен - България“ ЕООД, с ЕИК 200124427, със седалище и адрес на управление в гр.Дупница, ул.„Св. Иван Рилски“ №119, представлявано от управителя И.Б..

В исковата молба са изложени следните твърдения: 1/ ищецът е регистриран като земеделски производител и на 03.09.2021г. закупил от ответното дружество за нуждите на тази си дейност професионална земеделска техника – картофовадачка, модел КНТ-2ВМ-02 за сумата от 7200 лева, с включен ДДС, за което била издадена фактура с №***/03.09.2021г., а плащането било извършено с платежно нареждане по банков път; 2/ ищецът закупил картофовадачката, с цел да разполага с резервна такава, поради което след покупката я прибрал в склада си и не я е експлоатирал до месец август 2022г.; 3/ при включването й в употреба през упоменатия месец, при работата още в първите няколко декара картофовадачката се повредила; 4/ земеделският производител искал да отремонтира машината за своя сметка, при което влязъл в комуникация с продавача, заявявайки желание да закупи резервни части, които да подмени; 5/ били му изпратени резервни части, които не били за този модел, поради което се наложило да ги върне обратно.

При тези твърдения ищецът е направил извод в исковата си молба, че предвид невъзможността продавачът да му осигури резервни части за закупената машина, то последният е в нарушение на законовото му задължение, произтичащо от ТЗ, а именно– да осигури необходимия сервиз на техниката, която продава, в резултат на което закупената картофовадачка е останала напълно неизползваема, дори при желанието от страна на купувача да я отремонтира за своя сметка. Посоченото, според ищеца, представлявало и нарушение на законовата гаранция за съответствие, която е за срок от 2 години, съгласно българското и европейството законодателство.

Изтъквайки, че неизпълнението на задължението на продавача – ответник, да осигури сервиз на продадената стока, е довело до невъзможност картофовадачка да бъде използвана по предназначение и същата е останала напълно безполезна, ищецът е поискал постановяване на съдебно решение, с което: 1/ съдът да развали договора, сключен между „Ен Ти Ен - България“ ЕООД, като продавач, и А. С. Т., в качеството му на земеделски производител, като купувач, за закупуване на картофовадачка, модел КНТ-2ВМ-02, обективиран във фактура с №***/03.09.2021г.; 2/ да осъди „Ен Ти Ен - България“ ЕООД да върне на А. С. Т., в качеството му на земеделски производител, сумата от 7 200 лева, представляваща платена цена с включен ДДС, ведно със законната лихва считано от 23.11.2022г. до окончателното заплащане на сумата и 3/ да осъди „Ен Ти Ен - България“ ЕООД в разумен срок да получи от ищеца картофовадачката, като осигури транспортирането й за собствена сметка.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си адв.Ем.В., е подал отговор на исковата молба, както и е предявил насрещен иск. В отговора на исковата молба детайлно е обосновано разбиране, че повредата на машината, която е конкретизирано в какво се е състояла – изкривяване на вал и изкъртване на зъби на зъбчатките, не е 3 представлявала фабричен дефект, а е била в резултат на неправилна експлоатация. Обърнато е внимание, че и самият ищец не твърди закупената картофовадачка да е имала явен или скрит недостатък и, че същият не търси реализиране на отговорността на продавача при условията на чл.193 и чл.195 от ЗЗД, а с оглед изтеклия срок по чл.197 от ЗЗД се позовава на неизпълнение на задължение по чл.322 от ТЗ, каквото се аргументира, че не е било налице, тъй като продавачът е разполагал на склад с резервни части и е могъл да осигури нужния ремонт на техниката.

Дружеството е посочило, че след като е било известено за повредата и ищецът сам е поискал да се снабди с резервни части, които да подмени, същият е получил от магазина на ответника в гр.Дупница на датата 06.08.2022г. вал и звездочка за картофовадачка, които били на обща стойност 249.60 лева, с ДДС. За покупката била издадена фактура с №**********/06.08.2022г., която Т. не заплатил. С оглед тези твърдения, дружеството е предявило срещу земеделски производител иск за осъждането му да му заплати дължимата цена за закупените резервни части – 249.60 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.01.2023г., до изплащането й.

В подадения отговор на насрещния иск Т. е изложил становище по възраженията в отговора на исковата молба, като относно насрещния иск е възразил само, че никога не е взимал резервни части от магазина в гр.Дупница, който никога не е посещавал, нито е подписал фактура с №**********/06.08.2022г., поради което същата не може да бъде документ за предаване на стоката, описана в нея, при което исковата сума не е дължима.

Районният съд е изготвил проект за доклад, който е обявил за окончателен и според който правната квалификация на предявените от А. С. Т. искове е в чл.195 ал.1 във вр. с чл.193 ал.1 във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, а на насрещните искове – чл.183 и чл.86 от ЗЗД. Според доклада, срещу който никоя от страните не е имала възражения, ответникът признава обстоятелствата, че: на 03.09.2021г. ищецът е закупил, съответно получил, в ново състояние от ответното дружество /съответно ответникът му е продалпредал/ професионална селскостопанска машина - картофовадачка „КНТ-2ВМ-02“ за сумата от 7 200 лв. с ДДС, като същата е заплатена изцяло по банков път по издадената фактура № ***/03.09.2021г.; след като машината аварирала през м. август 2022г. ищецът е заявил готовност да ремонтира същата за своя сметка, респ. закупил резервни части от магазина на ответника в гр.Дупница, както и че и към настоящия момент процесната машина се намира у купувача - ищец и тя никога не е била връщана на ответника, нито му е била закарвана за диагностика или ремонт.