Определение № 565 от 18.07.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 565 гр. София, 18.07.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Георгиев

Членове:

Росина Н. Дончева

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно частно гражданско дело № 20241800500542 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. М. С., чрез упълномощения от нея адв. Е. И. против определение № 247 от 16.05.2024 г., постановено по гр.д. № 412/2024 г. по описа на Районен съд – Самоков, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от дължимата държавна такса по предявения от нея иск.

В жалбата се поддържа становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, с молба за неговата отмяна и уважаване на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК . Жалбоподателят сочи, че не разполага със средства за заплащане на дължимата такса за производството, противно на възприетото от първоинстанционния съд. Твърди, че е погрешна преценката на съда, отхвърлил искането за освобождаване от държавна такса, досежно социалния статус на жалбоподателя, получавания от него доход, кредитната задълженост и това, че макар същия да притежава недвижим имот, то не би могъл да реализира доходи от него. Излага, че по този начин неправилната преценка на първоинстанционния съд би препятствала защитата на правата му, а и не би се постигнала целта на освобождаването от заплащане на такси и разноски, която е гарантиране възможността на материално затруднените лица на достъп до правосъдие.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна – „Ф.Б.“ ЕООД, която изразява становище за неоснователност на депозираната частна жалба.

Препис от частната жалба е връчен и на насрещната страна – „И.А.М.“ ЕООД, която изразява становище за неоснователност на депозираната частна 1 жалба.

Съдът, след като прецени данните по делото и взе предвид изложеното в жалбата, намира за установено следното от фактическа страна:

А. М. С. е предявила против „И.А.М.“ АД и „Ф.Б.“ ЕООД искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. Първо от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 4929084 от 18.10.2023 г., сключен с „И.А.М.“ АД и договор за предоставяне на гаранция № 4929084 от 18.10.2023 г., сключен с „Ф.Б.“ ЕООД, като противоречащи на закона.

С разпореждане № 524 от 16.04.2024 г. съдията – докладчик по образуваното по така предявената искова молба дело е счел, че дължимата държавна такса е в размер на 346.20 лева, като е дал указания на ищеца в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена държавна такса в посочения размер.

С молба с вх. № 1850/24.04.2024 г. ищецът - А. М. С. е отправила искане за освобождаване по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК от внасяне на дължимата по исковете държавна такса, поради липса на достатъчно средства за това . Към молбата е представена декларация за материално и гражданско състояние, от която се установява, че е на 50-годишна възраст, с месечен доход в размер на 1500.00 лева от трудово възнаграждение, както и че не упражнява други дейности като търговец и не получава допълнителни доходи от свободни професии или наеми и хонорари. Декларирала е още, че притежава жилище в гр. П., по отношение на което е учредено право на ползване в полза на майка й Т. А.М.. Посочила е още, че не притежава акции, облигации, нито движими вещи със значителна стойност, както и не разполага с влогове в банки, нито има вземания от трети лица.

При така декларираните данни, районният съд е счел молбата на ищеца за неоснователна, тъй като А. М. С. е в активна трудоспособна възраст, няма доказателства за влошено здравословно състояние, а от декларираните данни за материалните й възможности може да се направи извод, че е в състояние да заплати дължимата държавна такса.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима, с оглед подаването в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

По отношение на въпроса за прилагането на разпоредбата на чл. 83, ал.

2 ГПК за освобождаването на страна от заплащане на държавни такси и разноски за производството е формирана трайна съдебна практика, според която, при направено такова искане, съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за това въз основа на доказателства за имущественото 2 състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за заплащането им. След изясняване на относимите обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска и пълния размер на дължимата държавна такса.

В разглеждания случай, с оглед посочената от ищеца по реда на чл. 70, ал. 1, изр. първо ГПК цена на предявените облигационни искове, размерът на държавната такса е 346.20 лева, който, съпоставен с декларираните месечни доходи на молителя от 1500 лева, представлява по-малко от 1/3 от тях.

Декларираното имуществено състояние на молителя е такова, от което не би могъл да си осигури допълнителни доходи, като се има предвид, че притежавания от него апартамент е с учредено право на ползване. Така, съпоставяйки размера на дължимата държавна такса и месечния доход на молителя, както и отчитайки данните на НСИ за 2024 г. за необходимите за издръжка на едно лице средства, които са в размер на около 2 500 лева, както и опредЕ.та от МС линия на бедност за 2024 г. от 526 лева, настоящият състав счита, че заплащането на дължимата държавна такса за производството в пълен размер би създало значителни затруднения за молителя-ищец. Имайки предвид, обаче, еднократното задължение за внасяне на държавна такса и отново съпоставяйки цената на иска с месечните доходи на жалбоподателя, съдът счита, че за него не би представлявало особено затруднение заплащането на половината от таксите и разноските за образуваното по негова искова молба производство, за каквато част от 50 % искането на жалбоподателя за освобождаване от заплащане на държавна такса е неоснователно и правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение.

В останалата част определението, с което искането е оставено без уважение, следва да бъде отменено, като вместо това се постанови друго, с което на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК молителят бъде освободен от заплащане на държавна такса в съответната част.

С оглед гореизложеното, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 247 от 16. 05. 2024 г., постановено по гр. д.

№ 412/2024 г. по описа на Районен съд – Самоков В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането на ищеца А. М. С. за освобождаване от заплащане на 50 % от дължимите държавни такси за производството, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА А. М. С., с ЕГН ********** от заплащане на 50 % от дължимите за производството по гр. д. № 412/2024 г. по описа на Районен съд – Самоков държавни такси.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 247 от 16. 05. 2024 г., постановено по гр. д. № 412/2024 г. по описа на Районен съд – Самоков, в останалата му част.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4