Решение № 23871 от 30.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23871 гр. София, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20241110169796 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ЗАД "А“ с ЕИК *****, срещу "Б И" АД с ЕИК *****, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл. 411 от Кодекса за застраховане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 945,53 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до погасяването, представляваща заплатено по застраховка „Каско” застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 12.07.2019 г. в гр. Варна, както и по иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД, да признае за установено, че ответникът му дължи сумата в размер на 311,29 лв. мораторна лихва за периода 18.01.2021г. 18.01.2024г. Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по договор за имуществена застраховка „Каско” е изплатил за реализирано на 12.07.2019 г. ПТП застрахователно обезщетение в общ размер на 8835 лв. в полза на застрахованото лице. Твърди, че вина за настъпване на застрахователното събитие има водачът на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” лек автомобил – „Форд“, модел „Мондео“ с рег.№ *****. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение на основание чл. 411 КЗ в негова полза е възникнало регресно вземане за платената сума, както и за сумата в размер на 15 лв. – обичайни разходи за определяне на застрахователното обезщетение. Твърди, че с регресна покана от 18.10.2019г. потърсил процесната сума от ответника, като същият му заплатил сума в размер на 7889,47 лв., като останала незаплатена сумата от 945, 53 лв., предмет на настоящото производство. Претендира разноските по производството.

Ответникът по реда и в срока по чл.131 ГПК, е подал писмен отговор, в който е посочил, че оспорва единствено размера на претендираното регресно вземане по заплатено 1 застрахователно обезщетение, като сочи че същото не отговаря на действителната стойност на вредите, както и че цените на извършения ремонт на увредените части и труда за възстановяването им са завишени. С оглед на изложеното счита, че е заплатил следващото се обезщетение в полза на ищеца като моли, исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира и разноските по производството.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване, съдът е приел следните факти и обстоятелства: че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на общ размер на 8835 лв. за причинени вреди по отношение на лек автомобил автомобил „Хонда", модел „ЦРВ" с peг. № ****, като за определяне на размера на застрахователното събитие е направил ликвидационни разходи в размер на 15 лв.; че ответникът към датата на реализиране на застрахователното събитие, е бил застраховател на гражданската отговорност на водач на лек автомобил Форд“, модел „Мондео“ с рег.№ *****, наличието на договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско“ между ищеца и водача на лек автомобил „Хонда", модел „ЦРВ" с peг. № ****, към датата на застрахователното събитие.

Основният спорен между страните по производството въпрос е свързан с размера на дължимото застрахователно обезщетение. Видно от приетите писмени доказателства, както и от изготвеното заключение по приетата САТЕ, което съдът изцяло кредитира, действителната възстановителна стойност на увредените части от пострадалия в резултат на настъпилото ПТП, значително надхвърля стойността му, поради което в настоящата хипотеза е налице "тотална щета" на лек автомобил „Хонда", модел „ЦРВ" с peг. № ****, като регистрацията на последното в КАТ е била прекратена. С оглед на това обстоятелство, отговорността на ответника се ограничава до пазарната оценка на повреденото имущество /процесния лек автомобил/, като от същата следва да бъде приспадната остатъчната стойност на запазените части. От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че средната пазарна стойност на процесния лек автомобил „Хонда", модел „ЦРВ" с peг. № ****, към датата на застрахователното събитие, е 11 280 лв., както и че стойността на запазените части и детайли от автомобила възлиза на сумата в размер на 2580 лв. Поради това, че след процесното ПТП, е било обективно невъзможно придвижването на лекия автомобил на собствен ход, то са сторени разходи в размер на 120 лв., за осъществен транспорт, за които разходи по делото е представена и приета фактура. Така от събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен начин, че размерът на дължимото застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 8820 лв., в т.ч. и сторените ликвидационни разноски в размер на 15 лв., или общо сумата от 8835 лв., поради което предявената искова претенция за сумата в размер на 945,53 лв. - дължим, но незаплатен остатък, следва да бъде уважена в цялост.

Между страните не е спорно, че ищецът е поканил, на посочената в исковата молба дата, ответника да му заплати дължимото застрахователно обезщетение, като последният му е 2 изплатил сумата в размер на 7889,47 лв.

С оглед на изложеното относно основателността на главния иск, се налага и извода за основателност на иска за мораторна лихва, за посочения в исковата молба, период и в посочения размер.

По разноските.

С оглед изхода на настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца възниква правото да му бъдат присъдени сторените в производството разноски за държавна такса, депозит за вещо лице, както и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 150 лв., или в общ размер на 650 лв. за исковото производство, както и сумата в размер на 200 лв., за заповедното производство.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между страните по производството, на основание чл.411 КЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.415 вр. чл.422 ГПК, че ЗД "Б И" АД с ЕИК *****, дължи на ЗАД "А“ с ЕИК *****, сумата от 945,53 лв., представляваща незаплатен остатък от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по сключена имуществена застраховка /“Каско”/, за застрахователно събитие /ПТП/, настъпило в гр.

Варна, на 12.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 19.01.2024г., до окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за мораторна лихва върху главницата за периода 18.01.2021г. 18.01.2024г., в размер на 311,29 лв.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, ЗД "Б И" АД с ЕИК *****, да заплати на ЗАД "А“ с ЕИК *****, сумата в общ размер на 850 лв., разноски за исковото и за заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизането му в сила, заверен препис да се приложи по ч.гр.д.№ 3602/2024г., по описа на СРС, 140 състав.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3