Решение № 95 от 12.06.2023, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. В. 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. П. Й. при участието на секретаря И. С. К. като разгледа докладваното от Г. П. Й. Гражданско дело № 20221300100310 по описа за 2022 година

Делото е образувано по исковата молба на Р. М. К., ЕГН: ********** с адрес: С. чрез адвокат В. А. В., САК срещу Е. Д. ЕООД, ЕИК: . с адрес: с. В.

Сочи ,че на дата 02.11.2021 Районен съд- гр. В. е дал указания на заявителя - кредитор- Р. М. К. по ч.гр.д. № 1953/2021, VII с-в, че може да предяви установителен иск за вземането си по издадената заповед за незабавно изпълнение № 541 от 28.09.2021 по ч.гр.д. № 1953/2021. VII с-в на РС- В. поради това, че длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение. В указания едномесечен срок се предявява настоящия положителен установителен иск по чл. 422 вр чл. 417, т. 10 ГПК.

Поддържа се ,че на дата 19.03.2012 г. в гр. В. ответникът Е. Д. ЕООД, ЕИК: . в качеството му на издател и платец, е издал запис на заповед в полза на Р. М. К., ЕГН: ********** за сума в размер на 200,000.00 / двеста хиляди / лева платими на определен ден- 19.03.2020 г. в гр. С.. Въпреки настъпването на падежа на вземането по записа на заповед, ответникът не е заплатил дължимата сума в размер на 200 000,00 лева на Р. М. К.. Вследствие на това, на дата 15.09.2021 г. със заявление по чл. 417, т. 10 ГПК Р. М. К. е сезирал съда с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на издадения в негова полза запис на заповед. Съдът с 1 разпореждане ,постановено по ч.гр.д. № 1953/2021, VII с-в СРС, е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на които ищецът образувал изпълнително дело № 20218980401216 по описа на кантората на ЧСИ С. Н. рег. № 898. След депозиране на възражение по чл. 414 ГПК, за заявителя- кредитор бил налице правен интерес от това да предяви иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 1953/2021, VII с-в на ВРС.

От правна страна се поддържа ,че заповедта за изпълнение е издадена въз основа на редовен от външна страна запис на заповед, съдържащ наименованието запис на заповед в текста на документа на езика, на който е написан, обещание да се плати определена сума в размер на 200 000.00 лева, което не е поставено в зависимост от настъпването на условие, падеж на задължението- уговорен на определен ден съобразно чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ, място на плащането- гр. София, място на издаване- гр. Видин, посочено до името на издателя, дата на издаването на заповедната ценна книга и подпис на ответника Е. Д. ЕООД.

След като записът на заповед имал всички необходими реквизити по чл.

535 ТЗ, то в полза на Р. М. К. в качеството му на поемател по записа на заповед било възникнало вземане в размер на 200 000.00 лева срещу издателя „Е. Д.“ ЕООД, изискуемостта на което е настъпила на 19.03.2020 г.

С настоящата искова молба, в условията на евентуалност, в случай, че предявеният положителен установителен иск бъде отхвърлен и издадената заповед за незабавно изпълнение бъде обезсилена поради релевирано от ответника и прието за основателно от съда възражение за прескрибиране на ефекта по менителницата или преюдицирането на последната,се иска да се осъди ответникът „Е. Д.“ ЕООД да заплати на Р. М. К. 200,000.00 / двеста хиляди / лева, представляваща сума по записа на заповед, с която платецът се е обогатил за сметка на поемателя. Фактът на отхвърлянето на исковете по записа на заповед бил достатъчно основание за уважаване на предявения иск за менителнично неоснователно обогатяване. В производството по иска по чл.

534, ал. 1 ТЗ, за разлика от исковете за неоснователно обогатяване по чл. 5559 ЗЗД, не подлежала на изследване степента на обедняване и обогатяване и съотношението между тях; имало ли е размяна на имуществени блага от единия патримониум в другия, като вредата се изразява в това, че 2 имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, а обогатяването на издателя - че не е изплатил сумата за погасяване на задължението поради пропуск да бъдат извършени необходимите действия за запазване на преките менителнични права от ползващото се лице.

Иска се да бъде постановено решение, с което на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 535 вр. с чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ да се признае за установено, че в полза на Р. М. К., ЕГН: ********** съществува вземане срещу Е. Д. ЕООД, ЕИК... в размер на 200 000.00 / двеста хиляди / лева, представляваща сума по издаден запис на заповед на 19.03.2012 г. с падеж 19.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.09.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 10 ГПК по ч.гр.д. № 1953/2021 г. по описа на VII с-в на Видинския районен съд.

В условията на евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен предявеният иск по чл. 422 ГПК и издадената заповед по ч.гр.д. № 1953/2021 по описа на VII с-в на Видинския районен съд бъде обезсилена, поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по записа на заповед, се иска на основание чл. 534, ал. 1 ТЗ да бъде осъден ответникът Е.

Д. ЕООД, ЕИК: .., да заплати на Р. М. К., ЕГН: ********** 200 000.00 / двеста хиляди / лева, представляваща сума, с която „Е. Д. „ЕООД се е обогатило във вреда на Р. М. К..

Към исковата молба са приложени :

1.

Адвокатско пълномощно;

2.

Договор за правна защита и съдействие;

3.

Запис на заповед от 19.03.2012- препис- оригиналът се намира в кориците на делото;

4.

Заповед за изпълнение № 541 от 28.09.2021 по гр.д. № 1953/2021 на РС- В.;

5.

РС- В.;

Изпълнителен лист № 229 от 28.09.2021 по гр.д. № 1953/2021 на 6.

Определение № 629 от 21.10.2021 по гр.д. № 1953/2021, VII С-в на РС- В.- съдържащо указания по чл. 415 ГПК;

7.

Препис от исковата молба и доказателствата за ответника;

3

Ответникът „Е. Д.” ЕООД, ЕИК.., със седалище и адрес на управление в Община Б. с. В. Западен стопански двор, представлявано от управителя М. М. С. чрез пълномощник адвокат О. Л. В., САК, тел. *** ,Съдебен адрес: гр. С. е представил отговор на исковата молба на Р. К. ..

Поддържа ,че исковете са допустими, но неоснователни .

По отношение на иска с правно основание чл. 422 ГПК се сочи,че съгласно т. 17 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 /актуална т. 10/ ГПК, какъвто е предявеният в настоящето производство иск, е съществуването на вземането, основано на записа на заповед. Това вземане произтича от някакъв вид каузално правоотношение между издателя и лицето, на което трябва да се плати сумата по ценната книга. В конкретния случай обаче такова каузално правоотношение липсвало изцяло. Ищецът Р.

М. К. бил разписал процесния запис на заповед в качеството си на управител на „Е. Д.” ЕООД, какъвто той е бил на датата, формално посочена като дата на издаване на записа на заповед, а именно 19. 03. 2012 г. Записът на заповед бил издаден в полза на Р. М. К. като физическо лице, т. е. ищецът сам на себе си бил издал процесния запис на заповед, с който е задължил „Е. Д. ЕООД.

Категорично се твърди, че между Р. М. К. и „Е. Д.” ЕООД не съществува никакво каузално правоотношение (в смисъл на житейска и/или икономическа причина), по силата на което „Е. Д.” ЕООД да дължи на Р. М.

К. сума в размер на 200 000 лв. или друг вид имуществена престация на такава стойност, поради което не съществува вземане, основано на записа на заповед .

Единствените каузални правоотношения между Р. М. К. и „Е. Д.” ЕООД произтичали от дадени от страна на К. заеми, за връщане на които обаче К. бил предявил отделен иск, за разглеждане на който имало висящо дело пред Районен съд В., V. състав, гр. д. № 20211320102238. В рамките на това дело ищецът претендирал връщане надума в размер на 90 000 лв., произтичаща от дадени, но невърнати заеми от страна на „Е. Д.” ЕООД. Фактът на съществуване на заемните правоотношения бил признат от „Е. Д.” ЕООД, като пред съда било направено възражение за частично връщане на дадените заеми и за цялостно погасяване на претенциите на ищеца по давност. В тази 4 връзка се представят исковата молба, отговорът на исковата молба и определението на РС В. за насрочване на гр. дело № 20211320102238.

Следващо заседание по това дело било насрочено за 09. 06. 2022 г. Представя се също така и извлечение от главната книга на аналитичните сметки от 01.

01. 2012 до 31. 12. 2015 г. на „Е. Д. ЕООД относно счетоводните записи по сметка 499 ,касаещи Р. К., както и следните договори за паричен заем и разходни/приходни касови ордери по повод предоставянето и връщането на заемите, предоставени от ищеца, които са както следва:

1. Договор за паричен заем от 07. 01. 2013 г. за сумата от 13 000 лв.

Ищецът бил предоставил заема в брой в касата на дружеството на три отделни плащания, за които имало издадени квитанции към приходни касови ордери съответно на 10. 01. 2013 г. за 6 000 лв., на 22. 01. 2013 г. за 6 000 лв. и на 24. 01. 2013 г. за 1 000 лв.

Съгласно т. II. 3. от договора за заем, крайният срок за връщане на заетата сума е 31. 12. 2013 г.

По този заем ответното дружество било погасило изцяло дължимите суми чрез връщането им в брой на ищеца, за което били издадени разходни касови ордери, както следва: на 13. 05. 2015 г. за 770, 07 лв. лихва; на 13. 05.

2015 г. за 5 000 лв. главница; на 25. 06. 2015 г. за 485 лв. лихва; на 25. 06.

2015 г. за 3 000 лв. главница; на 15. 07. 2015 г. за 826, 94 лв. лихва; на 15. 07.

2015 г. за 5000 лв. главница.

2.

Договор за паричен заем от 31. 01. 2013 г. за сумата от 12 000 лв.Ищецът бил предоставил заема в брой в касата на дружеството, за което имало издадена квитанция към приходен касов ордер на 01. 02. 2013 г. за 12 000 лв.

Съгласно т. II. 3. от договора за заем крайният срок за връщане на заетата сума е 31. 12. 2013 г.

По този заем ответното дружество било погасило частично дължимите суми, чрез връщането им в брой на ищеца, за което били издадени 2 бр. разходни касови ордери от 19. 08. 2015 г., както следва -за сумата от 670, 94 лв., представляваща лихва и за сумата от 4 000 лв., представляваща главница.

3.

Договор за паричен заем от 08. 03. 2013г. за сумата от 14 500 лв.

Ищецът бил предоставил заема в брой в касата на дружеството на две 5 отделни плащания, за които имало издадени квитанции към приходни касови ордери съответно на 11. 03. 2013 г. за 6500 лв. и на 15. 03. 2013 г. за 8000 лв.

Съгласно т. II. 3. от договора за заем крайният срок за връщане на заетата сума е 31. 12. 2013г.

По този заем ответното дружество не е погасявало дължимите суми.

4.

Договор за паричен заем от 19. 03. 201 Зг. за сумата от 8 000 лв.

Ищецът е предоставил заема в брой в касата на дружеството, за което има издадена квитанция към приходен касов ордер на 20. 03. 2013 г. за 8000 лв.