Определение № 30222 от 20.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30222 гр. София, 20.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20261110111515 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от А. Н. Ч. срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими, поради което съдът счита, че са налице условия за допускането им.

Съдът намира, че следва да бъде допусната поисканата от ищеца съдебно- счетоводна експертиза, предвид наличието на разминаване в плащанията по договора, която да отговори на поставените в исковата молба задачи и на служебно поставени такива.

Доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без уважение, предвид че няма необходимост от него с оглед допуснатата експертиза.

На страните на основание чл.140а, ал. 1, т. 10 ГПК, следва да бъде указана възможността да участват в информационна среща за процедура по медиация, която съгласно чл.19, ал.1 ЗМ се провежда в съдебен център по медиация към съответния съд, а именно: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС, с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст. 204, тел. ***, email: [email protected].

Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на спора между тях.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

По тези съображения и на основание 140, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи, както и на следните задачи: Усвоена ли е сумата по кредита, в какъв размер и по какъв начин? Как са разпределени по пера извършените по договора плащания от страна на кредитополучателя?. НАЗНАЧАВА като вещо лице С. Р.

И., като му УКАЗВА, че съобразно разпоредбата на чл. 199 ГПК следва да представи заключението си най-малко една седмица преди съдебното заседание. ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 200 евро, вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.

УКАЗВА на страните на основание чл.140а, ал. 1, т. 10 ГПК възможността да 1 участват в информационна среща за процедура по медиация, която се провежда в Център за спогодби и медиация към СРС и СГС. О П Р Е Д Е Л Я срок за провеждане на информационната среща за медиация до датата открито съдебно заседание.

ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на делото.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 28.10.2026 г., 10:00 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:

Съдът е сезиран със следните обективно съединени искове:

- установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит №****/19.02.2022г., сключен между страните;

- евентуален установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал.

1, предл. 3 ЗЗД, за прогласяване на нищожността на клаузата за дължима възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит №****/19.02.2022г., сключен между страните;

- осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД да присъждане на сумата от 639,11 евро, представляваща получени без основание суми по Договор за потребителски кредит №****/19.02.2022г., сключен между страните.

Ищецът твърди, че е сключил с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД договор за потребителски кредит №****/19.02.2022г. при следните условия: главница – 2 500 лева, застрахователна премия 621,28 лева, общ размер на кредита 3 121,28 лева, договорна лихва – 41,02%, ГПР 46,92%, общодължима сума по кредита 4 491,17 лева, срок на договора – 22 месеца. Ищецът твърди, че е погасил по кредита задължения в общ размер на 1 917,34 евро. Ищецът сочи, че предвидената застрахователна премия следвало да бъде включена в общия разход по кредита, съответно при формиране на размера на приложимия ГПР по договора, т. к. представлявала разход, пряко свързан с договора за кредит. Посредством уговорената застрахователна премия ответникът завишавал размера на главницата при липса на реално получена престация от кредитополучателя, като си осигурявал скрито възнаграждение при формално съответствие на уговорения ГПР с чл. 11 ЗПК, но в отклонение от императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ищецът оспорва процесния договор за кредит като недействителен поради допуснато нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, изразяващо се в съществуваща неяснота относно разходите, формиращи приложимия ГПР. Предвиждането в договора на размер на ГПР, различен от реално прилагания, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП. Посочването единствено на цифровото изражение на приложимия ГПР не съответствало за законовите изисквания за яснота и определеност. При сключването на процесния договор за кредит било допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в посочения ГПР не били изчерпателно описани всички разходи, участващи при формиране на ГПР. Изтъква се несъответствие на договора с чл. 11, т. 20 ЗПК, т. к. в договора не бил посочен лихвения процент на ден. В условията на евентуалност ищеца предявява иск за прогласяване на нищожността на клаузата за дължима възнаградителна лихва по договора. Уговореният размер на възнаградителната лихва противоречал на добрите нрави, т. к. надвишавал трикратния размер на законната лихва към датата на сключване на договора. Предвид посоченото основание на прогласяване на нищожността на договора, респективно на клаузата за възнаградителна лихва, ищецът претендира заплащането на сумата от 639,11 евро, получени без основание суми по договор за потребителски кредит №****/19.02.2022г. Претендира сторените по делото съдебно разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен. Признава, че между страните е сключен описания договор за кредит, но отрича същият да е недействителен. Признава, че застрахователната премия не е включена при изчисляване на ГПР и твърди, че не съставлява общ разход по кредита т.к. сключването на застрахователния договор не е задължително условия за отпускане на кредита. Посочва, че ищецът е разполагал с преддоговорна информация че сключването на застраховката не е условия за отпускане на кредита, като в подписването на застрахователния договор за кредитополечателя била предоставена съответната услуга по КЗ. Посочва, че договорът отговаря на всички изисквания по ЗПК. Поддържа, че ГПР е 2 посочен коректно и в него са включени предвидените в закона компоненти като разходи.

Излага допълнителни съображения за неоснователност. Признава, че ищецът е извършил плащания в общ размер от 3 561,08, с които са погасени 3 121,28 лева главница, 406,31 лева договорна лихва, 4,11 лева наказателна лихва и 28,19 лева такса за ППП. Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.

Разпределение на доказателствена тежест:

По установителните искове с правно основание чл. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК

Ищецът носи доказателствена тежест да установи сключването договор за потребителски кредит №****/19.02.2022г. и съдържанието на оспорените договорни клаузи.

Ответникът носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава въведените възражения срещу основателността на иска, включително предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите, както и че оспорените като недействителни договорни клаузи са индивидуално уговорени.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 вр. чл. 23 ЗПК

Ищецът носи доказателствена тежест да установи факта на настъпило обогатяване от ответника за сметка на длъжника по кредита, като е получил сумата от 639,11 евро, която не му се е следвала, както и липса на правно основание за получаване на сумата поради нищожност на процесния договор за кредит, респективно на клаузата за възнаградителна лихва от неговото съдържание.

Ответникът носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава въведените възражения срещу основателността на иска, включително че е получил процесната парична сума на валидно правно основание.

Права и обстоятелства, които се признават от страните и не се нуждаят от доказване:

С оглед становището на страните съдът намира, че към настоящия момент безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства: 1) между страните е сключен договор за потребителски кредит №****/19.02.2022г.; 2) в договора за потребителски кредит е предвидено задължение за заплащане на застрахователна премия в размер на 621,28 лева и договорна лихва от 41,02% ; 3) че застрахователната премия не е включена при формиране на посочения в договора ГПР от 46,86%.

УКАЗВА на страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, че ще извърши служебна проверка за наличието на неравноправни договорни клаузи в съдържанието на потребителски договор, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

3

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4