Определение № 11361 от 26.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11361 гр. София, 26.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно частно гражданско дело № 20261100504034 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 129 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх. № 103885 от 01.04.2026 г., на „Топлофикация София“ ЕАД срещу разпореждане от 26.03.2026 г., постановено по гр. дело № 3898/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 156-ти състав, с което на основание чл. 129 ал. 3 ГПК е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Поддържа че исковата молба е редовна и отговаря на изискванията на чл.

127 и чл. 128 ГПК, като посочването на претенцията в евро не обуславя нейната нередовност. Оспорва дадените от съда указания, като твърди, че същите излизат извън предмета на проверката по чл. 129 ГПК. Позовава на разпоредбите на чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и на чл. 14 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета относно въвеждането на еврото. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски за настоящото производство.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, приема следното:

Частната жалба основателна. е процесуално допустима, а разгледана по същество е

Въззивният съд намира, че СРС неправилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 129, ал. 3, вр. ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от 1

13.02.2026 г. на „Топлофикация София“ ЕАД срещу В.Т.С. за установяване съществуването на парични вземания, за които е издадена заповед за изпълнение, при условията на чл. 422, ал. 1 ГПК.

С разпореждане от 18.02.2026 г. съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок да представи доказателства за довнесена държавна такса в размер на 105.84 евро, както и да уточни дали претендира сумите в евро или в лева, като в случай че претендира сумите в евро – да изложи съображения относно правния си интерес с оглед обстоятелството, че за процесния период валутата е била български лев. Съдът е указал, че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната.

Във връзка с дадените указания е постъпила молба от 24.02.2026 г., с която ищецът е представил платежно нареждане за внесена държавна такса в размер на 105.84 евро и е посочил, че считано от 01.01.2026 г. еврото е официална национална валута на Република България, поради което претендира сумите в евро, като правният му интерес произтича от Закона за въвеждане на еврото в Република България. В молбата са изложени и съображения относно превалутирането на цените на стоки и услуги, с позоваване на приложимото законодателство и правото на Европейския съюз. Изложени са и доводи, че към момента на подаване на исковата молба официалната валута на Република България е евро, поради което претендираните суми са формулирани в евро, макар да са били начислявани в лева през процесния период, като е отбелязано, че ако същата бъде заявена в лева, това би довело до невъзможност за изпълнение на задължението.

Първоинстанционният съд е приел, че дадените указания са частично изпълнени, поради което с разпореждане от 26.02.2026 г. предоставил на ищеца нов срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба, като е указал, че при неизпълнение същата ще бъде върната.

В предоставения срок е постъпила молба от 06.03.2026 г., с която ищецът отново е заявил, че считано от 01.01.2026 г. еврото е официална национална валута на Република България и е изложил допълнителни съображения, че правният му интерес да претендира сумите в евро произтича от Закона за въвеждане на еврото в Република България. В тази връзка са развити доводи относно принципите на автоматично превалутиране и приложимостта на Регламент (ЕО) № 974/98, както и на правилата за превалутиране и закръгляване съгласно действащата уредба. Посочено е също, че макар сумите да са начислявани в лева през исковия период, към момента на предявяване на иска официалната валута е евро, поради което претенцията е формулирана в евро.

При така изложеното първоинстанционният съд е приел, че дадените указания не са изпълнени, поради което с обжалваното разпореждане от 26.03.2026 г. е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. В обжалваното разпореждане съдът е мотивирал извод, че въпреки предоставените възможности, ищецът продължава да поддържа претенцията си в евро, макар материалното правоотношение да е възникнало при действие на българския лев, като е приел, че въведеното законодателство относно еврото не води до промяна на съществуващите 2 материални правоотношения и не обуславя предявяване на вземанията в евро в исковото производство. Съдът е счел, че превалутирането на вземанията е относимо към изпълнението, а не към установяването им по реда на чл. 422 ГПК, поради което е приел исковата молба за нередовна. С оглед това и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е разпоредил връщането и прекратяване на производството.

Настоящият въззивен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд.

Съгласно установената съдебна практика, указанията по чл. 129 ГПК следва да бъдат конкретни, точни и съобразени с предмета на проверката за редовност, която обхваща единствено изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Само при неизпълнение на такива законосъобразни указания е налице основание за връщане на исковата молба.

В случая дадените указания, насочени към това ищецът да формулира претенцията си в левове и да обоснове правен интерес от претендирането в евро, излизат извън този обхват. Валутата, в която е заявено вземането, не засяга редовността на исковата молба.

Депозираната искова молба е ясна, тъй като от нея се установява каква е волята на ищеца и какъв е размерът на претендираните суми.

Според чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) в съответствие с чл. 6 – 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Съгласно чл. 14 от Регламент (ЕО) № 974/98, когато в съществуващите към края на преходния период правни инструменти се съдържат данни в националните валутни единици, тези данни се разбират като данни в евро единицата в съответствие със съответните обменни курсове, като се прилагат правилата за закръгляването, определени в Регламент (EО) № 1103/97.

С оглед посочените разпоредби може да се направи извод, че депозираната на 13.02.2026 г. искова молба с посочени вземания в евро е съответствала на действащите към този момент национални и европейски норми във връзка с въвеждане на еврото в Република България. Съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. еврото е официалната валута на държавата, поради което претендирането на вземания в евро е допустимо и съответства на действащото право. Поради тази причина въззивният съд приема, че като е предявил исковата си молба по реда на чл. 422 ГПК в евро, макар заповедта за изпълнение да е издадена в лева и материалното правоотношение да касае период, в който законно платежно средство е българският лев, ищецът не е допуснал нередовност, а е приложил горецитираните норми, като е претендирал една и съща стойност на едни и същи вземания, но в различна валута Въвеждането на еврото не води до изменение на съществуващите материални правоотношения, а единствено до промяна във валутата на тяхното изразяване. В този смисъл материалното правоотношение между страните не се променя с промяната на валутата, доколкото размерът на задължението 3 остава един и същ, изразен чрез неговата равностойност по официалния валутен курс. Ето защо самото посочване на сумите в евро не само не представлява нередовност, но и е съобразено с действащата национална и европейска правна уредба. Изискването на съда за формулиране на претенцията в левове и за обосноваване на правен интерес в тази насока не намира опора в закона и въвежда допълнителни изисквания извън предвидените в чл. 127 и чл. 128 ГПК.

При тези съображения въззивният съд приема, че дадените указания са незаконосъобразни, доколкото излизат извън предмета на проверката за редовност на исковата молба. Неизпълнението им не може да обоснове приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК. Констатираната от първоинстанционния съд нередовност не представлява такава по смисъла на закона, поради което обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия По разноските

С оглед характера на това производството жалбоподателят няма право на разноски.

Този въпрос ще бъде решен в исковото производство.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 26.03.2026 г., постановено по гр. дело № 3898/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 156-ти състав.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийския районен съд, 156 -ти състав, за продължаване на процесуалните действия.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за настоящото производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4