Решение № 153 от 10.10.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Разград, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина М. Ганева при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Гражданско дело № 20253300100156 по описа за 2025 година

Производството е по искове с правна квалификация чл.432 ал.1 и чл.409 КЗ.

Предявени са обективно съединени искове от Н. Е. Е. за осъждане на „ДЗИ–Общо застраховане“ЕАД да й заплати сумата 140 000лв. обезщетение за неимуществени вреди и сумата 11 640лв. обезщетение за имуществени вреди вследствие настъпило ПТП с участието на лек автомобил, застрахован при ответника, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 20.01.2025г. – датата на уведомяване на застрахователя с подаването на застрахователната претенция.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за настъпило на 23.08.2024г. пътно-транспортно произшествие непосредствено преди входа на гр.Шумен с участието на съпруга на ищцата, управляващ л.а. „Ситроен Берлинго“ с рег. № ***. Същият при навлизане в кръстовище с кръгово движение блъснал автомобила в разделителния остров, с което станал причина за настъпване на ПТП. Ищцата е пътувала на предната дясна седалка в лекия автомобил и в резултат на ПТП е получила телесни увреждания – фрактури на гръбначния стълб, наложили хоспитализирането й в МБАЛ „Канев“ гр.Русе и МБАЛ „Св.Анна“ гр.Варна, в хода на което е извършена оперативна интервенция.

От получените увреждания ищцата твърди претърпени неимуществени вреди в резултат на мъчителен възстановителен период. Излага твърдение, че и към настоящия момент се придвижва бавно и на малки разстояния с придружител. Нарушило се е нейното социално функциониране, изпадала в депресивни състояния, страхувала се да пътува в кола.

По отношение на иска за имуществени вреди ищцата твърди, че за лечението и възстановяването й са извършени имуществени разходи, както следва: 7 900 лева за стабилизация с осем винта, 1950лв. за медицинско изделие хемопач и 1790лв. за 2бр.

1 медицински изделия конектори.

Ищцата излага твърдение за депозиране на писмена претенция с вх. № 92116/20.01.2025г., в отговор на която застрахователят й е предложил изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 40 000лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер 11 640лв., които не е изплатил.

Ответникът „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, представляван от изп.директори К.Ч. и Б.В., е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез упълномощен процесуален представител, в който изразява становище за нередовност на исковата молба поради непосочване на банкова сметка на ищцата. Съдът не споделя възражението. Непосочването на банкова сметка на ищеца не е от категорията съществени нарушения, поради което и не е предвидено в чл.129 ал.2 ГПК като водещо до нередовност на исковата молба с всички последици от това. Пропускът може да бъде отстранен до датата на съдебното заседание, за което на ищцата следва да се даде срок.

По същество ответникът изразява становище за неоснователност на исковата молба.

По отношение на обезщетението за имуществени вреди твърди, че го е изплатил в пълен размер, а обезщетението за неимуществени вреди е изплатил в размер 30 000лв., който счита за съответен на претърпените болки и страдания. Оспорва размера на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди, като го счита завишен.

Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с твърдение, че пострадалата е пътувала без поставен предпазен колан.

Ответникът признава наличието на застраховка на водача на л.а., както и обстоятелствата във връзка със спазването на процедурата по чл.380 КЗ.

В хода на процеса е прието за безспорно между страните, че обезщетението за имуществени вреди е изплатено на ищцата от ответника в пълен размер от 11 640лв., както и че е изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер 30 000лв.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: На 23.08.2024 г. лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с peг. № ***, управляван от св.С. Е., се движел по първокласен път I-2 (Русе-Варна) по посока от гр.Разград към гр.Шумен. На км.112+155 е изградено кръгово кръстовище с четири входа/изхода. Пътят преди навлизане в кръстовището е двупосочен, с широчина над 10 метра, със суха асфалтова настилка, без неравности. Времето било ясно, с добра видимост. На 150 метра преди кръстовището били поставени предупредителни пътни знаци за кръгово движение и пресичане на път с предимство, а на 150 метра – забрана за изпреварване и ограничение на скоростта до 70 км/час.

Св.С. Е. навлязъл в кръстовището с кръгово движение със скорост около 40-50 км/час и загубил управление над лекия автомобил, който се насочил в права посока към изграденият остров в средата на кръстовището, вместо да завие в лентата за движение надясно към гр. Шумен. При това движение направо лекият автомобил се ударил с предната си част в повдигнатата над земята периферия на острова, преминал над бордюра и спрял във 2 вътрешната дясна част на острова. Ударът за лекия автомобил бил челен в предната му част, поради което настъпила деформация на предната му броня, предния ляв калник, предната дясна джанта и гума.

Горният механизъм на настъпване на ПТП е установен от разпита на св.Е. – съпруг на ищцата, и от вещото лице – автоексперт по назначената съдебна автотехническа експертиза.

Експертът е направил своите изводи по този въпрос въз основа на събраните в настоящото съдебно производство доказателства, поради което съдът приема заключението в тази част.

Въз основа на изводите в експертизата се установява още, че ПТП е настъпило след загуба на контрол върху управлението от водача на л.а. „Ситроен Берлинго“, поради движение с технически несъобразена скорост с параметрите на кръговото кръстовище.

Водачът би могъл да предотврати настъпването на ПТП в случай, че преди навлизане в кръстовището се е движил с технически безопасна скорост до 30 км/час, при която би могъл да спре, без да изгуби контрол над автомобила при навлизане в кръстовището с кръгово движение.

Телесните увреждания на Н. Е. вследствие на инцидента са установени от вещото лице в представената съдебномедицинска експертиза, която съдът приема като изготвена въз основа на приетите писмени доказателства. Ищцата е получила счупване на тялото на Л1 /първи поясен прешлен/, счупване на десния трансверзален /напречен/ израстък, фрактура на фасетната /задна става между прешлените/ става на Тн11-Тн12 /11-12 гръден прешлен/ вдясно. По своята медико-биологична характеристика установените фрактури обуславят трайно затруднение в движението на снагата за срок повече от един месец. Лечението при такива счупвания е оперативно. Проявленията на получените увреждания са изразен болков синдром и ограничение на движенията, неврологични прояви. Пострадалата е постъпила в УМБАЛ“Канев“ гр.Русе на 23.08.2025г., но е изпратена за оперативно лечение в МБАЛ „Св.

Анна - Варна“ АД на 26.08.2024г. Извършена е медиална фасетектомия и фораминотомия, имплантирани са педикулни винтове, поставени са два изправени род-а и два кросконектора, изпълзван е един хемопач, осъществена е вертебропластика на Л1, хемостаза и лаваж, активен дренаж и послоен шев на оперативната рана. Вещото лице дава заключение, че вложените синтези няма да се отстранят от тялото, защото са абсолютно необходими за поддържане на вертебралната /гръбначната/ стабилност. По време на болничното лечение ищцата е търпяла болки и страдания във високата скала на интензивност, което е наложило обезболяване.

След проведеното оперативно лечение е назначена медикаментозна терапия за домашно лечение. Ищцата е изписана от болницата на 2.09.2024г. Като част от лечебновъзстановителния процес ищцата е провела две рехабилитационни поцедури.

Според вещото лице – съдебен лекар, е възможно болките да се проявяват епизодично в един много продължителен период, вкл. до края на живота, предвид характера на травмата.

Във връзка с възраженията за съпричиняване на вредите от пострадалата поради 3 липса на поставен обезопасителен колан, двете вещи лица по САТЕ и СМЕ са направили различни изводи, които подлежат на анализ. Вещото лице, изготвило САТЕ, счита, че предвид описания механизъм за настъпване на ПТП, принципа на действие на предпазните колани, действието на инерционните сили върху тялото на пострадалата и получената травма на гръбначния стълб, от техническа гледна точка е възможно травмата да настъпи само след изпадане на пострадалата при удара извън седалката поради непоставен предпазен колан. В с.з. обяснява допълнително в с.з., че единствените данни в делото по този въпрос ги е извел от констативния протокол за ПТП, в който за участник 1 в ПТП е отбелязано, че няма обезопасяване. Съдът обаче констатира, че участник 1 в ПТП е водачът на лекия автомобил, в който е пътувала ищцата, а не самата тя. От друга страна, вещото лице, изготвило СМЕ, е категорично, че ако ищцата е била без поставен предпазен колан, би получила много повече и много по-тежки механични травми в резултат от свободното инерционно движение на тялото в купето на автомобила, вкл. и изпадане от него. В медицинската документация не са описани никакви други увреждания на главата, тялото и крайниците, които да сочат съприкосновение с детайли от вътрешния интериор на МПС, освен гръбначната травма.

Рязката промяна в скоростта на движение при челен удар води до прекомерно сгъване в шийната област и горногръдния отдел на гръбначния стълб, което предизвиква увреждания, най-изразени по задната му повърхност. Предвид характера на травмата и липсата на други увреждания, според съдебния лекар ищцата е била с поставен предпазен колан при настъпване на ПТП. Съдът приема, че Н. Е. е била с поставен предпазен колан, като отчита, че вещото лице-автоексперт не е разчел правилно констативния протокол за ПТП, който е в основата на неговия извод.

Претърпените от ищцата болки и страдания се констатират и от разпитаните свидетели С. Е. – неин съпруг и С. К. – нейна дъщеря. Двамата свидетелстват, че непосредствено след ПТП ищцата постъпила за лечение в болница, претърпяла е оперативна интервенция и в целия болничен период е била в неподвижно положение на легло. След дехоспитализацията ищцата била на постелен режим още около месец и половина, в който период свидетелите я обгрижвали изцяло. Впоследствие започнала да се придвижва с бастун, сядала на пейката пред дома си за пет-десет минути, но не можела да стои в седнало положение дълго време и отново трябвало да легне, защото имала болки. С бастуна минавала десет-петнадесет крачки и спирала заради болка. Спряла да работи селскостопанката работа, с която се занимавала преди инцидента. Към настоящия момент Н.

Е. не е възстановила здравето си, не може да се обслужва сама, разчита на чужда помощ.

По отношение на психическите травми по делото е изготвено заключение на СПЕ, което съдът възприема изцяло като изготвено от в.л. психолог, след запознаване с материалите по делото и беседа с ищцата. Съгласно данните от психологическото изследване, от делото и от интервюто, се извеждат данни за преживяна адаптационни тревожна реакция, като неадаптивен отговор на преживения стрес, която се изразява в състояние на субективен стрес и емоционално разстройство, нарушаващо временно социалното функциониране. Като по-базисни се явяват персистиращото безпокойство, 4 напрежение, раздразнение, както и симптоми от невротичния регистър - колебания в съня, апетита, тонуса. На поведенческо ниво вещото лице отбелязва промяна в стила на контактуване и социално функциониране /затворила се в следствие на ограничената подвижност, намалила взаимоотношенията с близките и приятелите, изцяло се е променил стереотипът й на живот, ограничавайки автономността й, имала нужда от придружител при придвижване извън дома, както и нужда от подкрепа за поддържане на домакинството/.

Социалното функциониране на ищцата преди ПТП на 23.08.2024г. било добро и адекватно за възрастта и социалната среда. Постепенно в месеците след катастрофата Е. променила своите стереотипи - рязко се ограничила подвижността й, не можела да спи /първите месеци след събитието/, общувала предимно с близките си, които се грижели за нея, излизала предимно пред дома си и по-рядко в селото и то с подкрепата на придружител, рядко се срещала с познати и съседи, както преди инцидента. Ежедневието й било сведено до поддържане на базовите нужди и предвид възрастта и затруднената подвижност, намалила контактите с външни лица. Основната промяна след инцидента е свързана с намалена автономност, разчитала на подкрепата на дъщерите си и съпруга си. Неблагоприятното събитие е оказало влияние освен на поведенческо ниво, още и върху емоционалната стабилност на личността, сенсибилизирайки я, като заедно с физическите болки от травмите и ограниченото придвижване, се променят изначално стабилната реактивност на индивида, снижавайки ресурсите й за справяне в ежедневието при променените условия на живот. Към момента Н. Е. води сравнително затворен начин на живот, който в комбинация с редица други неблагоприятни житейски факти /възрастта, отдалечеността на дъщерите й/ минимизира позитивните преживявания и стеснява ресурсите на личността за справяне с негативните чувства. Катастрофата като вид травматично събитие е довело до остра стресова реакция, която е в причинна връзка с преживения стрес, включващ и причинената болка от нанесените наранявания. Адаптационната реакция в началото след стресогенното събитие е с интензивни симптоми, които с течение на времето отслабват или се активират в период на криза. Ходът на разстройството следва оздравителен резултат още повече, че лицето получава активна подкрепа от близки и приятели. Като реакция на психотравмиращото събитие са се отключили най-вече разстройства на съня, с наличие на чувства на тревожност и безпокойство, обусловени от преживения физически и психически стрес. Типът и продължителността на разстройството в адаптацията е различен, в зависимост от конкретните възрастови и личностови особености, ползваната специализирана психиатрична, психологична помощ, семейната и социалната подкрепа. Това състояние не нарушава базисните психични годности на индивида. Н. Е. разполага с подкрепяща семейна среда, което е мощен оздравителен фактор.