Решение № 4086 от 20.07.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4086 гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова- Хранова като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20231100507748 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба на М. И. П. (в качеството на взискател) срещу разпореждане от 20.04.2023 г. по изпълнително дело № 20218410405875/2021 г. по описа на ЧСИ Н.М., с което са спрени течащи публични продажби, насрочени от 21.03.2023 г. до 21.04.2023 г., на следните имоти: апартамент № 12 с площ от 116,97 кв.м., представляващ имот с идентификатор № ***, с адрес: гр. София, ул. „****; подземен гараж № 13, 14 с площ от 35,52 кв.м., представляващ имот с идентификатор № ***, намиращ се в гр. София, ул. „****.

В жалбата се твърди, че не са били налице основания за постановяване на обжалваното разпореждане. Жалбоподателят сочи, че към 03.04.2023 г. размерът на задължението, което следва да бъде погасено чрез образуваното изпълнително дело, възлиза на сумата от 291818,98 лв., а длъжникът „А.К.“ ООД е погасил сумата в общ размер на 272865 лв. Ето защо, счита, че не са налице предпоставките за неизвършване на насрочените публични продажба, поради което обжалваното разпореждане се явява неправилно. Моли същото да бъде отменено. Претендира разноските по производството.

Присъединеният взискател „ВМВ ТИМ“ ЕООД е депозирало възражение по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, в което оспорва жалбата. Счита, че същата се явява 1 недопустима, а при условията на евентуалност – неоснователна.

Длъжниците – В.С.К. и „А.К.“ ООД, не са подали възражения срещу жалбата по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК.

В депозираните по делото мотиви ЧСИ Н.М. е посочил, че жалбата е неоснователна. Твърди, че изложените в жалбата факти са верни, тъй като действително чрез извършените плащания от длъжника не е погасено изцяло задължението. Счита обаче, че не е целесъобразно публичната продан на имотите да продължи в рамките на образуваното изпълнително дело, тъй като по-голяма част от задължението е погасено. Ето защо, моли обжалваното разпореждане да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените в жалба пороци на атакуваното действие на частния съдебен изпълнител, достигна до следните фактически и правни изводи:

На основание чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието. Жалбата е депозирана на 16.05.2023 г., като се обжалва разпореждане на съдебния изпълнител от 20.04.2023 г., връчено на жалбоподателя на 02.05.2023 г., видно от разписката за връчване. Следователно, жалбата е подадена в срок.

С оглед посоченото следва да се приеме, че жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Видно от представеното изпълнително дело № 20218410405875 по описа на ЧСИ Н.М., същото е образувано по молба, вх. № 59023/20.09.2021 г. на М. И. И. за принудително събиране на сумите, за които в полза на взискателя срещу длъжника В.С.К. е издаден изпълнителен лист от 02.09.2021 г. по гр.д. № 10220/2021 г. по описа на СГС. По посоченото изпълнително дело са присъединени вземания на взискателя спрямо длъжника „А.К.“ ООД, което дружество отговаря солидарно с длъжника В.С.К., съгласно изпълнителен лист от 21.03.2022 г., издаден по в.гр.д. № 2795/2021 г. по описа на САС, както и изпълнителен лист от 24.03.2022 г., издаден по в.гр.д. № 2795/2021 г. по описа на САС. В рамките на посоченото изпълнително дело е присъединен като взискател и дружеството „ВМВ ТИМ“ ЕООД.

Видно от представеното копие от изпълнителното дело, принудителното изпълнение е насочено върху следните недвижими имоти - апартамент № 12 с площ от 116,97 кв.м., представляващ имот с идентификатор № ***, с адрес: гр.

2

София, ул. „****; подземен гараж № 13, 14 с площ от 35,52 кв.м., представляващ имот с идентификатор № ***, намиращ се в гр. София, ул. „****, собственост на длъжника „А.К.“ ООД и ипотекирани в полза на „ВМВ ТИМ“ ЕООД.

С обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител са спрени течащи публични продажби на имотите, насрочени от 21.03.2023 г. до 21.04.2023 г., с което на практика публичната продажба на имотите не е извършена.

Съгласно чл. 491 ГПК, ако до изтичането на срока за подаване на писмените наддавателни предложения длъжникът внесе всичко по предявените срещу него изпълнителни листове и разноските по изпълнителното дело, проданта не се извършва.

Видно от приложеното удостоверение от 03.04.2023 г., издадено от ЧСИ, размерът на задължението на длъжника „А.К.“ ООД по изпълнителното дело е 291818,98 лв., като взискателят М. И. П. има вземане в размер на 264134,98 лв., а взискателят „ВМВ ТИМ“ ЕООД – 27684 лв. Общо платените суми от длъжника „А.К.“ ООД са в размер на 272865 лв., от които 240000 лв. следва да бъдат разпределени на взискателя М. И. П., съгласно изготвеното разпределение.

Следователно, не са налице предпоставките на чл. 491 ГПК, тъй като длъжникът не е внесъл всичко по предявените срещу него изпълнителни листове и разноските по изпълнителното дело, поради което няма основание за неизвършване на публичната продан на имотите, предмет на принудителното изпълнение.

Не могат да бъдат споделени мотивите на ЧСИ за нецелесъобразност на публичната продан, предвид погасяване на голяма част от дълга, доколкото не се установява да е поискан и реализиран друг изпълнителен способ, чрез която взискателят П. да може да удовлетвори притезателното си право на парично вземане спрямо длъжниците. Следва да се посочи, че на основани чл. 19, ал. 3 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител не може да откаже извършването на изпълнителни действия, освен в случаите на чл. 22 ГПК (поради отвод, какъвто в случая не е налице), поради което същият следва да продължи изпълнението върху процесните недвижими имоти до погасяване на пълния размер на дълга.

Не са налице и другите предпоставки за спиране на изпълнението, предвидени в чл. 432 ГПК, поради което обжалваното разпореждане на ЧСИ се явява неправилно и подлежи на отмяна.

По разноските:

По аргумент на чл. 81 ГПК в полза на взискателя М. И. П. следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 25 лв.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

3

О Т М Е Н Я разпореждане от 20.04.2023 г. по изпълнително дело № 20218410405875/2021 г. по описа на ЧСИ Н.М., с което са спрени течащи публични продажби, насрочени от 21.03.2023 г. до 21.04.2023 г., на следните имоти: апартамент № 12 с площ от 116,97 кв.м., представляващ имот с идентификатор № ***, с адрес: гр. София, ул. „****; подземен гараж № 13, 14 с площ от 35,52 кв.м., представляващ имот с идентификатор № ***, намиращ се в гр. София, ул. „****.

ОСЪЖДА „А.К.“ ООД, ЕИК ****, и В.С.К., ЕГН **********, да заплатят в полза на М. И. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 25 лв., представляваща разноски по производството.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4