Определение № 3280 от 20.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3280 гр. София, 20.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Димитров

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Анна-Мария М. Събева Въззивно частно наказателно дело № 20251100606561 по описа за 2025 година Производството е по реда чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 270, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 1 НПК.

Образувано е по повод постъпила жалба от 30.09.2025 г., подадена от подсъдимия Л. Б. Г., ЕГН **********, чрез упълномощения си защитник адв.

Т.Ю.М., член на АК – Плевен, срещу протоколно определение от 23.09.2025 г. по НОХД № 11149 по описа на СРС, НО, 9-и състав, с което е оставено без уважение искането на адв. М. за изменение на наложената на подсъдимия мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека такава.

В иницииращата настоящото производство жалба се излагат доводи, че не е налице опасност подсъдимият да се укрие или да извърши друго престъпление, още по-малко да осуети привеждане в изпълнение на влязла в сила присъда. Подчертава се, че същият е с установен адрес на територията на Република България, на който трайно пребивава и може да изтърпява по-лека мярка за неотклонение, каквато е домашният арест. Сочи се, че Л. Б. Г. работи по трудово правоотношение, където винаги се е проявявал като отговорен служител. От тези обстоятелства се извежда, че центърът на жизнените му интереси е трайно установен на територията на Република България.

Поддържа се, че в интерес на подсъдимия е да се върне колкото се може поскоро към нормалното си работно ежедневие. Жалбоподателят поставя акцент върху това, че не би съществувал риск подсъдимият да извърши друго престъпление, особено ако търпи мярка за неотклонение домашен арест.

Обръща също така внимание, че задържаното лице е прекарало в следствения арест повече от седем месеца, считано от датата, на която спрямо него е била взета мярката за неотклонение „задържане под стража“ – 26.02.2025 г., което се явява неимоверно дълъг срок с оглед хода на разследването и обстоятелствата по делото. В тази връзка се посочва, че подсъдимият Г. е сътрудничил в максимална степен на разследващите органи от самото начало 1 и не е правил каквито и да било опити да се укрие от тях. Липсата на опасност лицето да извърши престъпление се извежда и от обстоятелството, че същият никога не е бил привличан като обвиняем за престъпление с правна квалификация по чл. 346 НПК, както и от това, че деянието е извършено при условията на внезапен умисъл, респективно същото не е било предварително планирано. С тези аргументи се прави искане взетата спрямо подсъдимия Л. Б.

Г. мярка за неотклонение „задържане под стража“ да бъде заменена с по-лека такава, а именно домашен арест, гаранция в пари или подписка.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, намира за установено следното:

Депозираната частна жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок по чл. 342, ал. 1 НПК – седемдневен от постановяване на определението, както и от процесуално легитимирано лице, а именно подсъдимия чрез своя упълномощен защитник. Освен това е насочена срещу акт, подлежащ на проверка в производство по въззивен съдебен контрол.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Съдът приема следната фактическа обстановка:

С постановление на СРП от 10.07.2025 г., предявено на подсъдимия на 15.07.2025 г., Л. Б. Г. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 389/2025 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № 3504/2025 г. по описа на СРП, за престъпление с правна квалификация по чл. 346, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 НК.

Впоследствие с постановление за привличане в качеството на обвиняем от 26.02.2025 г., предявено на лицето на същата дата, обвинението е прецизирано без промяна в правната квалификация.

Л. Б. Г. е задържан с постановление на наблюдаващия прокурор на основание чл. 64, ал. 2 във вр. с чл. 63 НПК за срок до 72 ч. за довеждането му пред съда за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 20:50 ч. на 25.02.2025 г.

С протоколно определение от 28.02.2025 г. по НЧД № 2973 по описа на СРС, НО, 136-и състав, спрямо Л. Б. Г. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по горепосоченото досъдебно производство.

Определението е потвърдено в производство по въззивен съдебен контрол на 06.03.2025 г. по ВНЧД № 1574 по описа на СГС, НО, IV въззивен състав.

С определение от 20.05.205 г. по описа на СРС, НО, 111-и състав, постановено по НЧД № 7274/2025 г. взетата спрямо Л. Б. Г. мярка за неотклонение „задържане под стража“ е потвърдена в производство по реда на чл. 65, ал. 1 НПК. Първоинстанционното определение е потвърдено на 29.05.2025 г. по ВНЧД № 3459/2025 г. по описа на СГС, НО, Х въззивен състав.

Производството по НОХД № 11149/2025 г. по описа на СРС, НО, 9-и състав е образувано по внесен на 31.07.2025 г. обвинителен акт срещу Л. Б. Г. за това, че на 25.02.2025 г. в гр. София, на ул. „Витиня“, пред бл. 110, вх. „А“ 2 противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка „Пежо“, модел „407“ с peг. № ****, с рама № VF36DRHRH21436722, на стойност към датата на извършване на деянието в размер на 3430 /три хиляди четиристотин и тридесет/ лева, собственост на и от владението на К.К.Д., без негово съгласие и с намерението да го ползва, като впоследствие на същата дата реализирал пътнотранспортно произшествие в района на ул.

„Околовръстно шосе“ № 454 с друг лек автомобил – марка „Шкода“, модел „Октавия“ с peг. № ****, управлявано от В.Д.В., в резултат на което е последвала повреда по отношение на отнетото превозното средство – деформиран преден капак, изпаднали два броя ербези, деформирана предна броня, счупени и изместени двата предни фара – като така е причинил имуществени щети в размер на 300 /триста/ лева – престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 НК.

С разпореждане на съдията-докладчик от 03.08.2025 г. делото е насрочено за разглеждане в открито разпоредително заседание на 04.09.2025 г.

В проведеното на 04.09.2025 г. открито съдебно заседание ход на делото не е даден поради необходимост от извършване на служебни справки от страна на решаващия състав с оглед предходната съдимост на лицето, като делото е отложено за 23.09.2025 г. В това заседание подсъдимият чрез своя служебен защитник – адв. К.А., е отправил искане по реда на чл. 270, ал. 1 НПК за преразглеждане на взетата спрямо Л. Б. Г. мярка за неотклонение „задържане под стража“, което е оставено без уважение.

В хода на откритото съдебно заседание, проведено на 23.09.2025 г., отново не е даден ход на разпоредителното заседание, доколкото не са били постъпили изисканите от състава на СРС писмени справки от Министерство на правосъдието съгласно указанията на съда. Поради това разглеждането на делото е отложено за дата 23.10.2025 г. В същото заседание упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. Т. М., е отправила ново искане до съда по реда на чл. 270, ал. 1 НПК за изменение на взетата спрямо Л. Б. Г. мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека, което е оставено без уважение с определение на мнозинството от съдебния състав, обжалвано в настоящото производство.

В обжалвания съдебен акт мнозинството е извело наличието на обосновано предположение за съпричастност на подсъдимия към извършването на деянието, за което е предаден на съд. Приело е, че не са налице доказателства или основания, които да обосновават проявлението на реалност от укриване от органите на правосъдието от страна на подсъдимия.

Мнозинството от съдебния състав е счело обаче, че е налице реална опасност от извършване на последваща престъпна деятелност от същия идентичен вид като тази, за която е повдигнато обвинение на Л. Б. Г., или като тази от съдебното му минало, доколкото е налице осъждане от съд на Федерална република Германия за престъпление, свързано с управление на МПС след употреба на алкохол и други упойващи вещества. На подсъдимия били наложени две наказания – „глоба“ и наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Мнозинството от съдебния състав е намерило, че искането за изменението на мярката за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека 3 такава е неоснователно, поради което е оставено без уважение, тъй като интересите на правосъдието имат по-голям приоритет пред правилото за безусловното зачитане на свободата на личността, независимо от презумпцията за невиновност и независимо от довода дали подсъдимият Г. би бил лице с необременено съдебно минало – обстоятелство, което предстои да бъде изяснено от първоинстанционния съд. В особено мнение единият от съдебните заседатели, членове на състава, е изразил становище, че по-леката мярка „домашен арест“ се явява пропорционална на законоустановените цели.

Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 1 НПК въпросът за изменение на мярката за неотклонение може да се поставя по всяко време на съдебното производство. По искане за изменение на мярката за неотклонение в по-лека съдът преценява нейната законосъобразност към момента на произнасянето, като следва да се съобрази с общите правила, предвидени в част I, раздел II НПК относно целите на мерките за неотклонение и предпоставките за налагането им. Искането за изменение на мярката за неотклонение е основателно при промяна на обстоятелствата, обусловили нейното вземане, или при наличие на други, нови обстоятелства, които налагат изменението й.

В това производство съдът следва да направи извод дали са отпаднали причините за продължаване на взетата мярка за неотклонение – дали е разколебан изводът за наличие на обосновано предположение за съпричастността на подсъдимия към извършено престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, както и дали е отпаднала реалната опасност лицето да се укрие и/или респективно да извърши престъпление, която е била констатирана от съда, взел по отношение на подсъдимия мярката за неотклонение. Съдът, сезиран с искане по чл. 270, ал. 1 НПК, дължи да провери дали наложената към момента на произнасяне мярка за неотклонение се явява законосъобразна и адекватна за нуждите на наказателното производство.

Въззивният съд намира, че към настоящия момент продължават да съществуват законоустановените предпоставки, които са обосновали вземането на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо подсъдимия Л. Б. Г., като не е налице промяна на обстоятелствата, които да налагат изменението й в по-лека.

Настоящият състав се солидаризира с извода на пъроинстанционния съд, обективиран в обжалваното протоколно определение, за наличието на обосновано предположение за съпричастност на подсъдимия към извършването на деянието, за което е предаден на съд. Същото е изводимо от събрания до момента в хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен в своята съвкупност. Съдът намира, че същият не следва да бъде подлаган на обстоен анализ предвид спецификите на настоящото производство и действащата спрямо лицето презумпцията за невиновност.

Следва да бъде отчетено обстоятелството, че първоинстанционното производство се намира в своя начален етап и тепърва ще бъдат предприемани действия по събиране на доказателства пред съда, доколкото все още не е даден ход на разпоредителното заседание. Предстои да бъдат събирани и проверявани доказателствата от досъдебното производство, респективно да 4 бъдат събирани нови доказателства. Тази доказателствена съвкупност ще послужи за изграждането на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд при произнасянето му с крайния съдебен акт по същество на делото.

На следващо място, въззивният съд се присъединява към констатацията на първата инстанция с оглед липсата на опасност подсъдимият Л. Б. Г. да се укрие. Това е така, тъй като лицето е с установени самоличност и адрес.

Твърдението за наличие на трудова ангажираност на подсъдимия, изложено в частната жалба, настоящият състав намира за неподкрепено с доказателства по делото, поради което съдът не следва да го възприема при формиране на вътрешното си убеждение.