Решение № 309 от 17.02.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Пловдив, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Г. при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Г. Административно наказателно дело № 20225330201959 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №4 от 10.03.2022г. на Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/Пловдив, с което на „Ф.екс Трейдинг“ ООД, ЕИК:115743128, със седалище и адрес на управление: Община Пловдив, гр.Пловдив, ул.„Кукленско шосе“ №12, ет.3, представлявано от Ф. И. Ф. - управител, на основание чл.136, ал.2, т.3, вр. чл.35, ал.3 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 7000 /седем хиляди/ лева за нарушение по чл.136, ал.2, т.3, вр. чл.35, ал.3 от ЗУО.

Жалбоподателят нА.а атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно по изложени в жалбата доводи. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, се представлява от процесуалния си представител - адв. П., който поддържа жалбата, прави същото искане и моли да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна РИОСВ-Пловдив, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Х., която счита, че наказателното 1 постановление е законосъобразно и иска от съда да го потвърди. Претендира разноските за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 07.12.2021г. свидетелят И. И. К. – ***, заедно с представител на отдел екология от кметство „Тракия“ и представител на ОД на МВР-Пловдив, отдел Икономическа полиция, извършили проверка за спазване изискванията на Закона за управление на отпадъците в имот, находящ се в ***, ПИ с идентификатор:***. Проверката била по подаден сигнал до РИОСВ-Пловдив, както и статия в Trafflcnews.bg от 01.12.2021г., за нерегламентирано изхвърляне на строителни отпадъци в индустриална зона ***. При извършената проверка в посочения недвижим имот били открити строителни отпадъци - бетонови късове, смесени със земна маса. От направена справка проверяващите установили, че имотът се стопанисва от „Ф.екс Трейдинг“ ООД, ЕИК:115743128, със седалище и адрес на управление: Община Пловдив, гр.Пловдив, ул.„Кукленско шосе“ №12, ет.3, с управител Ф. И. Ф.. След телефонен разговор с последния се разбрало, че откритият отпадък не бил на жалбоподателя, а на трето лице – свид. А. Ж., като той бил преместен от имота на свид. Ж. в имота на „Ф.екс Трейдинг“ ООД временно, с помощта на камион на ЕТ „***“. В хода на проверката тези обстоятелства били потвърдени и от присъстващите там свидетели А. Ж. и В. Д.. Въз основа на горните констатации, органите на РИОСВ-Пловдив приели, че дружество „Ф.екс Трейдинг“ ООД извършвало дейности по събиране и съхранение на отпадъци от строителството /дейност с код R13/, без изискващата се регистрация, издадена по реда па чл.35, ал.3 от Закона за управление на отпадъците в имот, находящ се в ***. ПИ с идентификатор: ***. УПИ *** , обществено производствени, складови дейности от кв.17 по плана на ЮИЗП на гр. Пловдив. Прието било, че дружеството-жалбоподател третирало тези 2 отпадъци, като по този начин извършвало дейност по оползотворяването им, за което срещу него бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №4 от 25.01.2022г. за нарушение по чл.136, ал.2, т.3, вр. чл.35, ал.3 от ЗУО, а въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на свидетелите И. И. К.-актосъставител, Л. А. К. – ***, Г. Т. Г. – ***, В. М. В. – ***, В. К. Д. и А. Ж., както и от приобщените по делото писмени доказателства.

От показанията на свидетелите К., Г. и В. се установява, че по подаден сигнал до РИОСВ-Пловдив на 07.12.2021г. те са извършили проверка на имот, находящ се в ***, ПИ с идентификатор: ***. Последните заявяват, че в процесния имот действително е имало наличие на строителни отпадъци, като изрично сочат, че след проведен разговор с управителя на „Ф.екс Трейдииг“ ООД - Ф. И. Ф., той им обяснил, че отпадъците са били на свидетеля А. Ж., който чрез камион на свид. В. Д. ги преместил от своя обект в имота на жалбоподателя за кратък срок докато почисти своя терен. Що се отнася до показанията на свид. К., тя е била свидетел по акта и не е присъствала на самата проверка, но потвърждава извършването на последната по начина описан в акта и наказателното постановление.Съдът кредитира показанията на горепосочените свидетели като обективни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Показанията на тези свидетели се подкрепят и показанията на свидетелите В. К. Д. и А. Ж., които също потвърждават, че строителните отпадъци действително са били собственост на свид. А. Ж. и той ги е преместил с камион на свид. В. К. Д. временно в имота на „Ф.екс Трейдинг“ ООД, за да може да разчисти своя терен за срок от един месец, след което си ги върнал. Настоящият състав кредитира показанията на свид. Ж. и свид. Д., като единствено не дава вяра на твърдението им, че на са получили разрешение лично от управителя на „Ф.екс Трейдииг“ ООД - Ф. И. Ф., да извършат тези дейности в неговия имот, тъй като така изнесените от тях твърдения са изолирани и неподкрепени от останалите събрани по делото доказателства. Същите са в директно противоречие с показанията на всички останали свидетели, наред с това са и нелогични, тъй като свид. Ж. споделя, че се нА.ал в добри отношения с управителя на жалбоподателя, а няма как 3 дейност, която е правно регламентирана и свързана със сериозни санкции да бъде извършена без предварително разрешение и то от лица в близки отношения. Ето защо и казаното от посочените двама свидетели не може да се кредитира с доверие в тази им част, още повече и че тези свидетели са заинтересувани, тъй като са познати с жалбоподателя.

По делото беше назначена и изготвена и съдебно-техническа експертиза. От заключението на последната се установява, че „Ф.екс Трейдинг“ ООД, ЕИК:115743128 е собственик на имот ИД *** по кадастрална карта на гр. Пловдив, при граници на имота: от запад и север - улици, от югимот ***. изток - имот ИД ***, като по границите на имота няма изградени огради, но чупките са трасирани и стабилизирани с метални тръби. От експертното заключение става ясно, че в имота няма съществуващи сгради.

Северната улица не е реализирана на място, а западната улица представлява част от стар вътрешен път, ползван от ГУСВ преди разпродаване на имота на отделни части. В южната част на имота се разбира, че е била направена алея/вътрешен път с широчина 4 до 4.50 м, която е изпълнена с бетонова настилка и показана в приложената към експертизата фотоснимка, а по западната граница на имот ИД *** на „Ф.екс Трейдинг“ ООД е оформена бетонова площадка, като уширение към улицата преминаваща западно от имота. Съдът приема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, с необходимите професионални знания и опит.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът нА.а следното от правна страна:

Разпоредбата на чл.35, ал.3 от ЗУО вменява задължение дейностите по третиране на отпадъци да се извършват едва след извършване на регистрация и издаване на документ по чл.78, ал.1 и сл. (за дейностите по чл.35, ал.2, т.25), а за дейностите по чл.35, ал.2, т.9 – по реда на глава V, раздел IV.

Съгл. §1, т.44 от ДР на ЗУО „Третиране на отпадъците“ са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане.

Съгл. §1, т.13 от ДР на ЗУО „Оползотворяване“ е всяка дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в производствено предприятие или в икономиката 4 като цяло.

Съгл. §1, т.42 от ДР на ЗУО „Съхраняване“ е дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране за срок не по-дълъг от: а) три години - при последващо предаване за оползотворяване; б) една година - при последващо предаване за обезвреждане.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на процесната дата и място „Ф.екс Трейдинг“ ООД е съхранявало строителни отпадъци в имота си, находящ се в ***, ПИ с идентификатор: ***, тъй като те са били намерени от проверяващите именно в границите на стопанисвания от дружеството терен, което се доказва както от показанията на свидетелите К., Г. и В., така и от заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза. От показанията на горепосочените свидетели, както и от тези на свидетелите В. К. Д. и А. Ж. се установи обаче, че тези отпадъци изобщо не са били собственост на жалбоподателя, а на свид. Ж. и са били само временно премести в имота на „Ф.екс Трейдинг“ ООД, за кратък срок, след което притежателят им си ги е взел отново. Същевременно нормата, под която е ангажирана адмнистративнонаказателната отговорност на дружеството чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО, съдържа санкция за търговец или ЮЛ, което „събира, транспортира и/или третира отпадъци или извършва рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013 без разрешение или регистрационен документ, когато такива се изискват“. Така с нея, а видно и от описанието на НП, административнонаказващия орган /АНО/ е вменил на дружеството от една страна, че е третирало отпадъците, което не е установено по делото, нито в хода на проверката. Нещо повече, нито в АУАН, нито НП не е прието изрично, че санкционираното дружество, чрез свои работници е пристъпило към извършване на някоя от дейностите, посочени в съответните точки на чл.35, ал.2. Подобно обстоятелство не се установява и от събрания обем доказателства. Напротив, както се посочи по-горе от съвкупния доказателствен материал се установява единствено, че процесните отпадъци са били премести в имота на жалбоподателя за кратък период от негов познат, за да може последният да изравни терена си, след което той си ги е взел. За да е налице „третиране на отпадъци“ по смисъла на дефиницията на §1, т.44 от ДР на ЗУО, е необходимо да се извършва дейност „по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или 5 обезвреждане“, все дейности, за които липсват доказателства да са били извършвани от жалбоподателя. Също така изпълнителното деяние „оползотворяване“ /чл.35, ал.2, т.3/, съответно „третиране“, не е тъждествено по смисъла на закона с понятието „съхраняване на отпъдаци“, доколкото последното е дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране. С оглед изложеното съдът нА.а, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения на разпоредбите на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващи се в липса на описание на нарушението. Доказателствената тежест в процеса е върху административнонаказващия орган, като същевременно административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че по делото не само е допуснати посоченото съществено процесуално нарушение, но и не е доказано по категоричен и несъмнен начин, изключващ всяка друга възможна версия, че процесните строителни отпадъци са били съхранявани именно с цел тяхното третиране и оползотворяване.