Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 109 от 20.03.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 454/2025
Вид
Решение № 109
Подписан
20.03.2026
Състав
Николай Илиев Уруков

Цитирани разпоредби

  • чл.127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.2-6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.2-6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.2-6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.2-6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.2-6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131-132 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.156 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.159 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.11, ал.2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.235 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.82-86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.82-86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.82-86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.82-86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.82-86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 1-7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 1-7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 1-7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 1-7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 1-7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 1-7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.255 · Наказателен кодекс
  • чл.256 · Наказателен кодекс
  • чл.321 · Наказателен кодекс
  • чл. 321, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.321, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.93, т.20 · Наказателен кодекс
  • чл.203 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 234, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.234, ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.242, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.368 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.369, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.64, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 26а · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. С.З., 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Ил. Уруков при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Гражданско дело № 20255500100454 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.82- чл.86 от ЗЗД.

Постъпила е Искова молба от адв. П. К., адвокат от гр. С.З. , като повереник на ищеца М. М. К., ЕГН ********** от ***, подадена чрез адв. П.

К. - АК-С.З., против ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.София, бул. “Витоша” № 2, Съдебна палата, на основание чл. 2, ал.1 т.З от ЗОДОВ и чл.82-86 от ЗЗД с цена на иска от 200 000 лева – увеличен, от които 120 000 лева първоначално предявени като неимуществени вреди по чл.2, ал. 1 т.З и чл.82 и чл.86 от ЗЗД и сумата 300 лева имуществени вреди или общо сумата от 200 300 лева, ведно със законната лихва до окончателно изплащане на дължимите суми.

Фактическите основания за предявяване на настоящия иск са следните:

Като провери допустимостта на предявения иск и като взе предвид, че ищецът по настоящото дело М. М. К. е внесъл дължимата държавната такса по него с платежно нареждане от датата 06.03.2025 год. /на лист 3 от делото/ в размер на 30 лева по сметка на ОС-С.З. и поради това, че Окръжен съд – С.З. с Определение под рег. № 768/24.06.2025 год. е разделил производството по образуваното пред него гр. Дело под № 39/2025 год. по описа на същия съд и 1 съответно е било образувано и настоящото дело под № 454/2025 год. по описа на СТОС.

В тази насока настоящият съдебен състав намира, че първоначално производството по делото е образувано по исковата молба на М. М. К., с ЕГН - **********, с адрес: ***, действащ чрез адв. П. К., срещу Прокуратурата на Република България, с която са предявени два кумулативно обективно съединени иска за присъждане на парични обезщетения за причинени му вреди от органи на съдебната власт.

С подадена по електронен път на 06.03 2025 г. молба е била представена и нова искова молба, озаглавена искова молба - поправена, от чието съдържание се установява, че ведно с предявените вече от М. М. К. срещу Прокуратурата на Република България, се предявяват и исковете от настоящия ищец М. М. К., действащ чрез адв. П. К., срещу Прокуратурата на Република България, с които се претендира присъждането на парични обезщетения за причинени му вреди от органи на съдебната власт.

С разпореждане от датата 12.03.2025 г. съдът е върнал като недопустима подадената от името на М. М. К. искова молба.

С определение под № 244/10.06.2025 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 276/2025 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив разпореждането от 12.03.2025 г. е отменено и делото е върнато с указанията за отделяне на материалите по исковата молба на ищеца М. М. К. за образуването им в отделно производство.

В изпълнение на дадените му от Апелативен съд - Пловдив указания по приложението на закона Окръжен съд - С.З. Е ОТДЕЛИЛ от гр.д. с № 39/2025 г. по описа на Окръжен съд - С.З. материалите по исковата молба, съдържаща се в документите, наименувана искова молба-поправена, на М. М. К., действащ чрез адв. П. К., срещу Прокуратурата на Република България, с която са предявени два кумулативно обективно съединени иска за присъждане на парични обезщетения за причинени му вреди от органи на съдебната власт за образуването им в отделно производство.

Съдът е разпоредил Новообразуваното дело да се докладва на административният ръководител- председател на Окръжен съд - С.З. за извършване на избор на съответния и нов съдия- докладчик.

2

След образуването на исковата молба на М. М. К., действащ чрез адв. П.

К., срещу Прокуратурата на Република България в отделно дело, гр.д.№ 39/2025 г. по описа на Окръжен съд - С.З. да се докладва за продължаването на съдопроизводствените действия. Определението на съда е окончателно и не подлежи на въззивно обжалване.

Именно поради това настоящото гр. дело с № 454/2025 год. по описа на СТОС е разпределено на настоящият докладчик от компетентния да разгледа иска на ищеца М. М. К. Окръжен съд – С.З., поради което и на основание чл.131 от ГПК съдът е извършил и съответната размяна на книжата.

В законоустановения 1-месечен срок по реда на чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Прокуратура на Република България по гр. дело с № 0255500100454/2025год. по описа на Окръжен съд-С.З., с който на основание чл. 131-132 от ГПК от името на Прокуратура на РБ, която представлява по право с оглед приетото и в т. 5 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК при ВКС подават следния писмен отговор по гр. дело с № 20255500100454/2025 год. по описа на Окръжен съд - С.З., който молят иска на ищеца да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан или евентуално да бъде намален размера на присъденото обезщетение. Подробните съображения са изложени в същият писмен отговор на прокуратурата на РБ.

Ищецът М. М. К., ЕГН: ********** от *** подадена чрез адв. П. К. - АКС.З., ведно с приложения към нея твърди в постъпила искова молба от него е с правно основание чл. 2, ал.1, т.З от ЗОДОВ.

Образувано е гр. дело с № 20255500100454/2025год. по описа на Окръжен съд - С.З..

Цената на иска е 120 000 лв., представляваща частичен иск от общата сума от 200 000 лв., впоследствие увеличен от ищеца и съответно допусната от съда на сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - душевни болки, страдания и дискомфорта от незаконното обвинение в извършване на престъпление и 300 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за адвокатска защита във връзка с незаконното обвинение, или общо сумата от 200 300 лева, ведно със законната лихва до окончателно изплащане на дължимите суми.

Ищецът М. М. К. е бил обвиняем по наказателно производство - ДП № 3

4/2019 г. на СБОП-С.З. /прок. преписка с № 1925/2011 год. по описа на ОП С.З./.

Спрямо него е било повдигнато обвинението по чл. 321, ал.3, предл.второ, т.2 вр. с чл. 321, ал.2 НК и е била взета Мярка за неотклонение „задържане под стража“ от 16.12.2011 год. С Определение № 417/19.12.2011 год. по ЧНД № 93912011 год. спрямо М. М. К. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. С Определение №245/17.08.2012г. по №437/2012г. по описа на ОС-С.З., мярката за неотклонение задържане под стража“ спрямо М. К. е била потвърдена. С постановление на ОП - С.З. от 21.09.2012г. на основание чл.63, ал.6 ал.З от НПК, мярката за неотклонение спрямо К. е била изменена в домашен арест“, която да се изпълнява на адрес: ***. С Определение на ОС С.З. от 14.01.201Зг. мярката за неотклонение спрямо М. К. е била изменена в по-лека, а именно в „Подписка“. С Постановление на ОП - С.З. от 29.11.2j) 13 на осн. чл. 234, ал.8 от НПК, мярката за неотклонение „Подписка“ е била отменена.

С Постановление от 25.09.2014г. М. М. К. отново е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.321, ал.З, т.2 вр. с чл.321, ал.2 от НК.

С постановление от 12.12.2022г. М. М. К. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.321, ал.З, т.2 вр. с чл.З21, ал.2 от НК.

С Постановление на ОП-С.З. от 14.06.2024г. взетата спрямо ищеца К. мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5 000 лева е била отменена.|

Наказателното производство е било прекратено с постановление на прокурора от 19.08.2024 г. на осн. чл. 243, ал. 1, т.1 вр. с чл. 24, ал.1, т.1 НПК[.

С определение под № 845 от 17.10.2024 г. по ЧНД с № 918/2024 г. на ОС-С.З. основанието за прекратяване на наказателното производство- от недоказаност по чл. 243, ал. 1, т.1 вр. с чл. 24, ал.1, т.1 НПК е било изменено в липсата на престъпление по чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 НП. Ищецът твърди, че това определение е влязло в законна сила на датата 20.11.2024 г.

В исковата молба ищецът твърди търпени вреди в резултат на повдигнато обвинение по чл.321, ал.З, т.2 вр. с чл.321, ал.2 от НК и продължилото прекомерно във времето наказателно производство.

4

С оглед твърденията в обстоятелствената част и петитума на исковата молба претенциите за неимуществени и имуществени вреди следва да се квалифицират по чл. 2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, включително и по чл.2б. от ЗОДОВ| за неразумен срок, както и претенция за имуществени вреди - от заплатен адвокатски хонорар за защита по наказателното производство.

Предявеният иск е процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия ОС-Ст.Загора, исковата молба е редовна, отговаря на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК/2008г./, и не са налице пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК. Внесена е и дължимата ДТ от 10 лева по сметката на ОС-С.З. съобразно чл.2а., ал.1, т.1 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, както и дължимата ДТ за изпращането на преписите от ИМ и приложенията към нея по чл.102з., ал.3 от ГПК.

По направените доказателствени искания

Прокуратурата на РБ заема следното становище: от ищеца, ответникът

Заявяват, че се присъединяват към направеното от ищеца искане за приобщаване към доказателствения материал на приключилото срещу него наказателно производство - ДП с № 4/2019 г. на СБОП-С.З. /съответно прок. препаска с № 1925/2011 год. по описа на ОП - С.З./. След запознаване с намиращите се в него материали, при наличието на основания ще изложат и допълнителните си възражения, които са в полза на ПРБ, вкл. и по чл. 5 ЗОДОВ.

Противопоставят се на направеното искане от страна на ищеца за разпита на тримата свидетели, предвид това, че не са посочени имената им, както и обстоятелствата, които ще се установяват чрез разпита на всеки един от тях, а това е задължително, с оглед разпоредбата на чл.156 и чл.159 ГПК.

Противопоставят се и на направеното искане за назначаване на съдедбнопсихологическа експертиза. При липсата на медицински данни, експертизата по метода на т.нар. „личностен въпросник“ има само условен характер доколкото установява и обстоятелствата с отминалата давност. Освен това, част от поставените въпроси имат характер на правни изводи.

В първото по делото заседание ще се възползват от правото да представя и доказателства.

5

Представените с исковата молба писмени доказателства, подробно описани в раздела “доказателствА” – подраздел І. /на лист 17 и 18 от исковата молба/ съдът е приел за процесуално допустими, относими към разглеждания спор и че следва да бъдат приети като такива по делото по реда на чл.178чл.186 от ГПК/2008г./. По искането за допускане и на гласни доказателства, а именно да се допуснат до разпит тримата свидетели при условията на довеждане от него ищеца, които ще установяват преживените от ищеца болки и страдания, - неимуществени вреди, съдът е намерил същото искане за основателно и относимо към делото, поради което това искане също е да било уважено. Относно разпределението на доказателствената тежест, съдът счита, че ищецът следва да установи и докаже твърденията си изложени в исковата му молба, а ответникът следва да докаже и да установи всички свои оспорвания и възражения, изложени в писмения му отговор.

Предявеният иск е процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия ОС-Ст.Загора, исковата молба е редовна, отговаря на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК/2008г./, и не са налице пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК. Внесена е и дължимата ДТ от 10 лева по сметката на ОС-С.З. съобразно чл.2а., ал.1, т.1 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка със становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Видно от представените и приети като писмени доказателства по делото от ищецът К., приложени към ИМ документи:

Постановление от 16.12.2011 г. за привличане на обвиняем по ДП № 815/2011 г. по описа на ОД на МВР - С.З.;

Постановление от 16.12.2011 г. на ОП - С.З. за задържане на М. М. К. на осн. чл.64, ал.2 от НПК за срок до 72 часа;

Протоколно определение с № 245/17.08.2012 г. по ...ЧНД № 170/2012 г. по описа на ОС - С.З.;

Постановление на ОП - С.З. от 21.09.2012 г. по преписка № 1925/2011 г. за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо М. К. в „Домашен арест“, който да се изпълнява на адреса му в *** 6