Решение № 179 от 12.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Пловдив, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20265001000070 по описа за 2026 година намери следното:

Производство по чл. 258 от ГПК, образувано по повод подадена въззивна жалба от Б. С. З., против постановеното решение №62 от 05.03.2025 г. по търг.дело №39/2024 по описа на Окръжен съд Стара Загора. Подадена е и частна въззивна жалба срещу определение №586 от 04.08.2025 г. за изменение на обжалваното решение по реда на чл.248 от ГПК в частта му за разноските.

По въззивната жалба:

С посоченото решение са отхвърлени предявените частични осъдителни искове от Б. С. З., ЕГН **********, срещу „Юнивърс Файнънс“ ЕАД, ЕИК 202275335, за заплащане на сумата от 20 001 лв., част от обща претенция в размер на 86 720 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и иска за заплащане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва в размер на 2 600 лв., част от обща претенция в размер на 13 008,01 лв. за периода от 02.03.2020 г. - влизане в сила на развалянето на договора от 28.05.2018 г., до датата на предявяване на 1 исковата молба – 23.08.2021 г., като неоснователни и недоказани.

С решението е осъден Б. С. З. да заплати на „Юнивърс Файнънс“ ЕАД сумата 2 430 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 30.01.2023 г.

Така постановеното решение е поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение №238 от 04.08.2025 г. по т.д.№39/2024 г.на Окръжен съд Стара Загора, съгласно което сумата 20 001 лв. следва да се счита 25 001 лв.

Жалбоподателят Б. С. З. е останал недоволен от посоченото решение, като счита, че то е неправилно, незаконосъобразно, немотивирано, постановено при погрешна преценка за релевантни правни приложими норми, при неправилно ценени доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, при вероятна вътрешна предубеденост. Не е съгласен с изводите на първоинстанционния съд относно придобитото вземане, а именно, че щом като договорът от 28.05.2018 г. е развален преди договора за цесия от 27.04.2020 г., не са прехвърлени права по договор, който не съществува. Моли да се отмени обжалваното решение, като вместо него се постанови друго, с което се уважат исковите претенции. Претендира разноски.

Ответникът „Юнивърс Файнънс“ АД, представлявано дружество от С.

П. П., чрез процесуалния представител адвокат Я. Ж. И., е представил отговор, с който счита въззивната жалба за неоснователна по подробно развити аргументи срещу оплакванията на жалбоподателя. Моли да се отхвърли жалбата, като се потвърди обжалваното решение. Претендира направените разноски за въззивната инстанция.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 08.04.2025 г., а въззивната жалба срещу него е подадена по електронен път на 22.04.2025 г.

Следователно е спазен предвиденият двуседмичен срок в закона за обжалване.

Жалбоподателят е надлежна страна, жалбата му е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Следва да се разгледа по същество.

Видно от исковата молба, предявени са обективно съединени частични 2 осъдителни искове, като ищецът моли да се осъди ответника Юнивърс Файнънс АД, да му заплати следните суми: 1. сумата 25 001 лв., част от обща претенция в размер на 86 720 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди, 2. сумата 2 600 лв., част от обща претенция в размер на 13 008,01 лв. за периода от 02.03.2020 г. - влизане в сила на развалянето на договора от 28.05.2018 г., до датата на предявяване на исковата молба – 23.08.2021 г., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва.

Твърди, че е кредитор на ответното дружество по силата на договор за цесия от 27.04.2020 г. Съгласно договора за цесия, Атлиман клуб ЕООД, като цедент, му е прехвърлил вземането си от Юнивърс файнънс ЕАД по договор от 28.05.2018 г., сключен между Юнивърс файнънс ЕАД, Марица Билдинг ООД и Атлиман клуб ЕООД, за обезщетение за претърпени вреди – виновно неизпълнение на договор от 28.05.2018 г. в размер на 87 720 лв. – загуба от удържания задатък по публична продан, съгласно протокол на ЧСИ Г. Д. от 08.05.2018 г. по изп.д.№***/**** г. Уведомление за извършената цесия е изпратено до длъжника с куриерска пратка, връчена на 28.04.2020 г., поради което прехвърленото вземане е преминало в неговия патримониум.

Посочва, че вземането съществува, тъй като сумата от 86 720 лв. е реално платена от Атлиман клуб ЕООД, като задатък за участие в публична продан, реално е удържана от съдебния изпълнител, поради неплащане на продажната цена от Атлиман клуб ЕООД. Това неплащане е било общо решение, взето от Атлиман клуб ЕООД и ответника, част от обща стратегия за съвместно придобиване на имота на по - изгодна цена.

Твърди, че тези две дружества са имали споразумение за съвместно участие в публичната продан, като всяко едно от дружестватата е следвало да внесе самостоятелно задатък и наддавателно предложение. Стратегията за съвместното участие в публичната продан е дала търсения резултат придобиване на недвижим имот с постановление за възлагане в полза на ответника. Описана е стратегията: съвместно придобиване на недвижим имот в равни идеални части - по ½ ид.ч. при равно плащане на цената, независимо в чия полза ще е постановлението за възлагане на имота, като за целта е следвало да има две наддавателни предложения, като Атлиман клуб ЕООД наддава устно докрай, за да бъде първоначално обявен за купувач, да не плати 3 предложената цена, да загуби внесения задатък, който да се поеме и подели по равно от двете дружества, но за сметка на придобиване на имота на по-ниска цена. Споразумението между дружествата е било в устна форма, но страните по него са разменили електронна кореспонденция и са подготвяли договор за съвместна дейност, до чието подписване не се е стигнало, поради сключване на друг договор от 28.05.2018 г. между двете дружества и Марица Билдинг ООД.

До този договор се достигнало, тъй като ответникът отказал да обезпечи 50% от необходимата сума за покупка на имота на предложената от дружеството цена, а Атлиман клуб ЕООД е желаел придобиване на договорената част от имота. Затова ответникът продал на Марица Билдинг ООД дела си от съвместното участие в публичната продан, което дружество му платило необходимата част от парите за покупка на имота, заедно с печалба от 200 000 лева, а Атлиман клуб ЕООД осигурило другата част от парите. Този договор се основавал на приключилата публична продан и предстоящото обявяване на Юнивърс Файнънс АД за купувач на недвижимия имот.

Съгласно договора, ответникът, съответно и купувач по публичната продан, е следвало да апортира закупения имот в новосъздадено търговско дружество, след което да продаде дяловете по равно на Атлиман клуб ЕООД и Марица Билдинг ООД, но не изпълнил задължението си към Атлиман клуб ЕООД.

Вместо на него продал на Ловен парк проджект ЕООД.

Посочва, че Атлиман клуб ЕООД е приел да загуби половината от удържания задатък, за да получи дялове от новоучреденото дружество с непарична вноска в капитала – придобития имот от публичната продан. Но това не е станало, като по вина на ответника е претърпял реално вреди – загубения задатък за участие в публичната продан в размер на 86 720 лв., без да придобие плодовете от съвместната дейност. Поддържа, че решението на изпълнителния директор на ответника да не изпълни договора от 28.05.2018 г. е изцяло и съзнателно вредоносно, като по този начин лишил Атлиман клуб ЕООД от възможността да придобие уговорената част от собствеността на недвижимия имот или дялове от новоучредено дружество. Постановлението за възлагане влязло в законна сила на 12.08.2019 г. след решение на СГС по ч.гр.д.№9643/2018 г., към който момент ответникът е станал собственик и след това той не е извършил последващите действия по изпълнение на договора от 28.05.2018 г. Той не може да изпълни и поради други 4 разпоредителни действия с имота.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, твърди, че за цедента са настъпили вредите от загубения задатък в размер на 86 720 лв. безвъзвратно и по вина на ответника, както и че по силата на договора за цесия претендираното обезщетение е преминало в патримониума на цесионера Б. З., т.е. в неговия патримониум.

Ответникът не е представил отговор срещу исковата молба в срок, но е изразил становище за нейната недопустимост и неоснователност. Счита, че ищецът не разполага с процесуална легитимация за предявява процесните искове, тъй като не е увредено лице, доколкото отговорността по чл.45 от ЗЗД е извъндоговорна отговорност и се твърди, че е придобито вземане на договорно основание. Счита, че процесният договор за цесия е нищожен на основание чл.26,ал.2, предл.1 от ЗЗД, поради невъзможен /липсващ/ предмет, както и поради противоречие със закона. Посочва, че ищецът е представлявал дружеството Атлиман клуб ЕООД по редица дела, по които е претендирало обезщетения за претърпени вреди от виновно неизпълнение на договор от 28.05.2018 г., поради което договорът за цесия е сключен в противоречие с чл.46 от ЗАдв. във вр. с чл.15 от Етичния кодекс на адвоката. Счита, че праводателят на ищеца по договора за цесия не е имал годно и съществуващо взмане, което да бъде прехвърлено, че ищецът не е придобил валидно вземане към ответника, тъй като към датата на сключване на договора за цесия 27.04.2020 г., договорът от 28.05.2018 г. е бил развален с изявление от Атлиман клуб ЕООД и това дружество не е имало правно основание да прехвърли процесното вземане, че към датата на подаване на исковата молба – 07.09.2021 г. вземането е погасено по давност по чл.111,б.б от ЗЗД, тъй като е възникнало на 08.05.2018 г., когато е удържан задатъкът по изпълнителното дело. Счита и, че не е налице фактическият състав на непозволеното увреждане.

По делото са представени писмени доказателства от ищеца, а именно: процесния договор за цесия и уведомление до длъжника, договор за съвместна дейност от 10.04.2018 г. и анекс №1 към него, неподписани от страните, преводно нареждане за удържан задатък по изп.дело №***/**** г. на ЧСИ Г.

Д., договор от 28.05.2018 г., постановление за възлагане на недвижим имот, влязло в сила на 12.08.2019 г., уведомления от Атлиман клуб ЕООД до 5 ответника, ведно с обратни разписки за връчването им, нотариални актове за продажба на недвижим имот от 2020 г., скица, справка за имота от Служба по вписванията, наддавателно предложение, протокол на ЧСИ за удържане на задатъка, протокол за обявяване на наддавателни предложения. Събрани са и гласни доказателства – показанията на свидетеля К. А. М., управител на дружеството Атлиман клуб ЕООД.

Окръжният съд е приел, че макар и да е възникнала валидна облигационна връзка по договора за цесия, този договор не е породил целения транслативен ефект, след като цедентът Атлиман клуб ЕООД вече не е бил титуляр на прехвърленото вземане, тъй като договорът от 28.05.2018 г. е развален на 30.02.2020 г. преди договора за цесия от 27.04.2020 г. и следователно не е прехвърлено вземане в полза на ищеца-цесионер.

Цесионерът не би могъл да търси изпълнение от длъжника, но би могъл да търси отговорност от цедента, който ще отговаря за неизпълнение на договорното си задължение по чл.100,ал.1 от ЗЗД.

При повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция предявените искове следва да бъдат разгледани на база направените оплаквания във въззивната жалба досежно изводите на окръжния съд за приложимите релевантни правни норми и преценката на доказателствения материал. Доводите на страните за вероятна вътрешна предубеденост и нарушения на етични норми не следва да се коментират, тъй като не са свързани с правомощията на въззивния съд по чл.269 от ГПК, разяснени в ТР №1/2013 на ОСГТК на ВКС и съдебната практика на ВКС по чл.290 от ГПК.