Решение № 1469 от 26.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1469 гр. София, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20241110130192 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е образувано е по искова молба на М. Б. П. против „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата в общ размер на 2751,43 лв, за която сума е издаден изпълнителен лист 15.08.2014 г., издаден по ч. гр. д. № 16861/2012 г. по описа на СРС, 80 състав, въз основа на който е образувано изп. дело № 20238600402186 по описа на ЧСИ В. М. в полза на наследодателката на ищцата Грижа Енчева Ахмакова, поради изтекла погасителна давност.

Ищцата твърди, че по отношение наследодателката й - Г. Е. А. бил издаден изпълнителен лист от 15.08.2014 г., по ч. гр. д. № 16861/2012 г. по описа на СРС, 80 състав, в полза на ответника за сумата в размер на 1608,18 лева, представляваща незаплатена стойност на топлинна енергия, доставена за периода от 01.07.2009 г. до 31.04.2011 г. за апартамент № 78, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 3“, ...., ведно със законна лихва от 07.08.2012 г. до окончателно заплащане на вземането, сумата в размер на 335, 99 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 07.08.2009 г. до 24.11.2013 г. както и сумата от 139,79 лева – разноски.

Сочи, че на 06.08.2022 г. Г. Е. А. починала, като след смъртта си оставила за законни наследници Б. Д.Д. (дъщеря), както и ищцата и В. Б. К. (внуци – деца на починала дъщеря на наследодателката - К. Д. Д.). Твърди, че въз основа на цитирания изпълнителен лист било образувано изп. дело № 20238600401581 по описа на ЧСИ В.

М., като ищцата получила покана за доброволно изпълнение, в която било посочено, че размерът на задължението по изпълнителното дело спрямо нея било в общ размер на 2751,43 лв. В исковата молба са изложени твърдения, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност най-късно към 15.08.2019 г. По изложените доводи е направено искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружеството сумата от 2751,43 лв.

1 по получена покана за доброволно разноски.

В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва иска. Твърди, че във връзка с процесния изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20238600402186 по описа на ЧСИ В. М., а не соченото от ищцата изп. дело № 20238600401581 по описа на ЧСИ В.

М.. Поддържа, че давността относно вземанията по изпълнителния лист многократно е прекъсвана, като от всяко действие по изпълнението е започнала да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла, поради което моли предявеният отрицателен установителен иск да бъде отхвърлен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че е предприел действия, водещи до прекъсване на погасителната давност на вземането предмет на процесния изпълнителен лист.

По делото е представено копие от изпълнителен лист от 15.08.2014 г., в полза на ответника по отношение на Г. Е. А. за процесните суми.

Представено удостоверение за наследници на Г. Е. А., от което е видно, че същата е починала на 06.08.2022 г. и е оставила за наследници Б. Д. Д. - дъщеря и К. Д.

Д. – дъщеря, починала на 07.01.2014 г. и е оставила за наследници ищцата-дъщеря и В.

Б. К. – син.

От служебно изисканото и представено за послужване производство по ч. гр. д.

№ 16861/2012 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 80 състав, се установява, че по заявление на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г. Е. А.е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 1644,16 лева, представляваща незаплатена стойност на топлинна енергия, доставена за периода от 01.06.2009 г. до 31.04.2011 г. за апартамент № 78, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 3“, ...., ведно със законна лихва от 07.08.2012 г. до окончателно заплащане на вземането, сумата в размер на 345, 50 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 31.07.2009 г. до 24.07.2012 г. както и сумата от 139,79 лева – разноски.

Длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, поради което съдът е дал указания на „Топлофикация София“ ЕАД за предявяване на иск за установяване на вземанията по реда на чл. 422 ГПК. По предявения от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г.Е. А. иск е постановено Решение от 21.10.2013 г. по гр.д. № 49839/2012 г. по описа на СРС, с което е признато за установено, че ответникът дължи на дружеството сумите по заповедта за изпълнение. Решението е влязло в сила на датата на неговото постановяване – 11.07.2014 г., на която дата е влязла в сила и заповедта за изпълнение по отношение признатите с решението вземания.

От представените по делото материали по изп. дело № 20158580400595 по описа на ЧСИ У. Д., се установява, че производството е образувано на 20.05.2015 г. във връзка с процесния изпълнителен лист по искане на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г. Е. А., като в молбата е налице възлагане от страна на взискателя по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. В същите е видно още, че: със запорни съобщения от 04.06.2015 г. е наложен запор върху вземания на Г. Е. А. на длъжника в търговски банки в страната, както и върху пенсията й; с постановление от 24.04.2017 г. е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника; със запорно съобщение от 20.04.2017 г. е наложен запор върху вземания на Г. Е. А. на длъжника в „Банка Пиреос България“ АД; с молба от 24.01.2020 г. взискателят е отправил искане до съдебния изпълнител за предприемане на изпълнителни действия за събиране на вземанията по процесния 2 изпълнение.

Претендира изпълнителен лист - налагане на запор върху банкови сметки, трудово възнаграждение и/или пенсия на длъжника, евентуално насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника.

С постановление от 21.01.2022 г. съдебният изпълнител е прекратил производството по изп. дело № 20158580400595 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като съгласно приемно-предавателен протокол от 14.04.2022 г., съгласно който изпълнителния лист е върнат на взискателя.

По делото са представени материали по изп. дело № 20168630403109 по описа на ЧСИ С. Х., същото обаче е образувано във връзка с друг изпълнителен лист, затова материалите няма да бъдат обсъждани.

По делото са представени материали по изп. дело № 20238600401581 по описа на ЧСИ В. М., същото обаче е образувано във връзка с друг изпълнителен лист, затова материалите няма да бъдат обсъждани.

От представените по делото материали по изп. дело № 20238600402186 по описа на ЧСИ В.М., се установява, че производството е образувано на 07.12.2023 г. по искане на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г. Е. А., като в молбата са посочени конкретни изпълнителни способи за удовлетворяване на вземането и е налице възлагане от страна на взискателя по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.

По делото не се спори по фактите, спори се по правото. Погасено ли е вземането на ответника срещу ищеца.

Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД за установените със съдебно решение вземания срокът на погасителна давност е всякога 5 години, независимо от техния характер.

Предвид събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че давностният срок за вземанията е започнал да тече от датата, на която е влязло в сила решението по производството за установяване на вземането, а именно Решение от 21.10.2013 г. по гр.д. № 49839/2012 г. по описа на СРС – 11.07.2014 г., от която дата започва да тече давностния срок за вземането.

Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Според ВКС, ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

Видно от представеното копие от изпълнително дело № 20158580400595 по описа на ЧСИ У. Д., давностният срок на е прекъснат на 20.05.2015 г., с молба на ответника до съдебния изпълнител за образуване на производство по принудителното изпълнение, като в молбата е налице възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. От сочената дата е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който е прекъснат с предприемане на посочените по горе изпълнителни действия – налагане на запори и възбрана на недвижим имот в периода от 04.06.2015 г. до 24.01.2020 г. Съобразно възприетите от ВКС тълкувания по повод спиране и прекъсване течението на давността в изпълнителното производство, следва извод, че от образуване на изпълнителното производство на 20.05.2015 г. давността за вземанията по изпълнителния лист спряла 3 да тече – съгласно постановките на ППВС № 3/1980 г., приложимо към този момент.

След приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, давността за вземанията продължила да тече и в изпълнителното производство, т. е. от 26.06.2015 г. започнала отново да тече давност за вземанията и приложение относно прекъсването й в изпълнителното производство имат постановките на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС. Дори да се приеме, че между различните изпълнителни действия е настъпила перемпцията, следва да се отбележи, че доколкото погаситалната давност и перемпцията са различни правни институти, дори перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист, а това ново искане на свой ред прекъсва давността – така Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО, Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. по описа на ВКС, IV ГО и Решение № 126/28.06.2022 г. по гр. д. № 3409/2021 г. по описа на ВКС, III ГО и Определение № 337/21.07.2022 г. по ч. т. д. № 854/2022 г. по описа на ВКС, I ТО. За пълнота, следва да бъде отбелязано, че не е необходимо предприетото действие да е успешно, за да се счита давността прекъсната. Запорът се счита наложен от получаване на запорното съобщение и има действие до настъпване на някое от посочените по-горе обстоятелства, поради което запорът в хипотезата на наложен запор върху банкова сметка на длъжника, без значение от наличностите по същата, е изпълнително действие с траен характер и непрекъснато действие – така Решение № 265013 от 6.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6531/2020 г.

Давността по изп. дело № 20158580400595 по описа на ЧСИ У.Д. е прекъсната последно с молба от 24.01.2020 г., когато взискателят е отправил искане до съдебния изпълнител за предприемане на изпълнителни действия за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист - налагане на запор върху банкови сметки, трудово възнаграждение и/или пенсия на длъжника, евентуално насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника. в случая петгодишният период обхваща и периодът на обявено извънредно положение в РБ със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.).

Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. Ето защо давностният срок в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. спрял да тече и продължил да тече, считано от 21.05.2020 г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който не е прекъснат и е изтекъл към 17.09.2025 г. – датата на приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд. петгодишния срок, затова предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК се явява основателен. Наистина, от представените по делото материали по изп. дело № 20238600402186 по описа на ЧСИ Виолета Матова, се установява, че производството е образувано на 07.12.2023 г. по искане на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Грижа Енчева Ахмакова, като видно обаче от удостоверението за наследници същата е починала на 06.08.2022 г. В този смисъл следва да се отбележи, че молбата за образуване на изпълнителното дело срещу длъжник починало лице, срещу което е издаден изпълнителният лист е била нередовна, то тази нередовност подлежи на 4 отстраняване по реда на чл. 426, ал. 3 ГПК, в случая обаче такива данни по делото не се установяват.