Решение № 27 от 15.06.2026, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Белоградчик, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря ДИАНА Б. ВАНКОВА-ВИТАНОВА като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно наказателно дело № 20261310200012 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Л. К. И. от гр. Л., обл. М., ул.“П.“ № 17, бл. 6, вх. Б, ет.4, ап.11, с ЕГН **********, срещу НП № 25-0242-000440/30.21.2025 г. на Началник РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин, с което е санкциониран за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, като на осн. чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП му е наложено наказание : глоба в размер на 500,00 лв. /255,65 евро/ и е постановено лишаването му от правоуправление за срок от 6 месеца, също така – на осн. Наредба № Із-2539 на МВР на водача са отнети 10 контролни точки.

В жалбата, изготвена и депозирана чрез процесуален представител – адвокат, се излагат оплаквания за необоснованост и не законосъобразност на НП, като съдът е сезиран с молба да отмени НП, сочи се, че са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на проведеното админ. нак. производство, отрича се извършването на нарушението, поради незнание за прекратената регистрация, оспорва се извода на АНО, че е налице вина у жалбоподателя. По делото жалбоподателят се явява лично и с упълномощен представител, който поддържа жалбата и потвърждава аргументите, изложени в нея, твърди, че незабавно след спирането за проверка, Л. И. е отстранил констатираната нередовност, че е следвало контролните органи да дадат само 1 предписания на жалбоподателя, а не да го санкционират, че е нарушена забраната за повторно санкциониране, респ. пререшаване на въпроса втори път от наказващ орган – има произнасяне на прокурор по казуса, т.е. проведено вече наказателно производство, а АНО е повторил идентично такова. В крайна сметка - пледира представителят на жалбоподателя, наложената санкция „лишаване от правото да се управлява МПС“ се явявала несъразмерно тежка, т. к . би ограничила жалбоподателят да осъществява трудовата си дейност, като частен предприемач. Отново в с.з. се моли за отмяна на издаденото НП и присъждане на направени от жалбоподателя разноски – адвокатски хонорар.

Въззиваемата страна, редовно призована за с. з. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. В писмото до съда, съпровождащо преписката по акта обаче, моли НП да бъде потвърдено.

Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

На 14.11.2025 г., около 15.00 ч., жалбоподателят Л. И., управлявал тов. а. м. ”Ситроен Джъмпи“ с регистрационен номер М 87 98 СА, в с. Д., обл. В. /.

При провеждана към този момент полицейска операция от служители на РУБелоградчик, Л. И. бил спрян за рутинна проверка от служители на полицията – свид. П. И. и П. А., като това станало на кръстовището на улици „П.“ и „Ч.“ в селото. Спрелите го, му поискали и получили документи за МПС. Св. И. -мл. автоконтрольор и колегата му А. - също полиц. служител към посоченото РУБелоградчик, след справка в системата на „ПП“ чрез мобилно устройство – таблет, констатирали, че регистрацията на спряното МПС е прекратена, като то било собственост на жалбоподателя. Прекратяването на регистрацията било извършено на 10.09.2025 г. на осн. чл.143 ал.15 от ЗДвП - „Служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство или в случаите, когато собственикът е починал и в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика.“ , т.е. поради в случая непререгистриране на закупеното от И. МПС на 09.07.2025 г. -в двумесечен срок от тази дата. Поради така установеното нарушение – че управляваното от Л. И. МПС не било регистрирано по надлежния ред, св. Пл.

И. съставил акт на провереното лице – АУАН бланков № GA 4428455/14.11.025 г. , за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, а като свидетел по акта бил вписан колегата му А.. Самият нарушител подписал съставения му цитиран по-горе акт и приел копие от него, като обяснил на проверяващите, че не е знаел, че МПС е с прекратена регистрация. По повод посочения АУАН, за нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП – управление на нерегистрирано МПС по надлежния ред, поради наличие на състав и по НК – чл.345 ал.2 от НК, била сезирана РП-Видин. Последната, в рамките на своята компетентност – 2 наредила извършване на предварителна проверка за евентуално осъществено деяние по чл.345 ал.2 от НК. Поради несъбрани достатъчно данни, от които да следва заключение за извършено престъпление от общ характер, наблюдаващ прокурор при РП-Видин е отказал образуваното на досъдебно производство по случая и е прекратил преписката, с постановление от 18.12.2025 г. по преписка № 4257/2025 г. на РП-Видин.

Предвид преценката на прокуратурата – че престъпление по НК няма, въз основа на горепосоченото постановление на прокурор по повод съставения АУАН от свид. И., Началникът на РУ-Белоградчик при ОД-МВРВидин решил да санкционира Л. И. за осъществено административно нарушение – на чл.140 ал.1 от ЗДвП, и издал НП 25-0242-000440/ 30.12.2025 г.

, с което му наложил “глоба” и “лишаване от правото да се управлява МПС” на осн. чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП и разпоредил отнемането на 10 контролни точки на осн. Наредба Із-2539 на МВР.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

Жалбата е процесуално допустима – депозирана е пред АНО в законоустановения срок, а разгледана по същество е основателна.

При съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на ЗАНН и ЗДвП, които налагат отмяната на наказателното постановление.

Съдът приема за доказано, че жалб. Л. И. е извършил нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, която разпоредба на закона вменява на участниците в движението по пътищата – по тях именно да управляват само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От показанията на разпитания свидетел по делото П. И., се установява, че жалбоподателят е имал поставени валидни за РБългария регистрационни табели – те са и отразени в АУАН и НП, но към момента на проверката от полицейските служители, регистрацията на управляваното МПС е била прекратена “служебно” – поради това, че собственика на МПС / т.е. самият И.

/, след като го е придобил, не е спазил срока по закон да представи МПС в съответния сектор на „ПП“ и да извърши пререгистриране на автомобила – на свое име / като същият го е придобил въз основа на договор за покупкопродажба от 09.07.2025 г., за което информацията е получена по ел.път в МВР - Монтана, сектор „ПП“ /, което полицейските служители на място още, установили след справка в информационната система на сектор „ПП“ в МВР, показваща прекратената регистрация, и собствеността на МПС. Така според 3 свидетеля Пл. И., МПС не е било регистрирано по надлежния ред в България към момента на извършената проверка на пътя – 14.11.2025 г., затова и полицейските служители счели за налично нарушение от страна на водача.

Не се спори по делото, че към 14.11.2025 г. собствеността на спряното за проверка МПС, е на жалбоподателя, нито кой го е управлявал – самият той.

Съгласно чл.143 ал.15 от ЗДвП "служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство“. Или – когато едно лице закупи МПС, по надлежния ред – с оформен писмен договор за покупко-продажба, с нотариално заверени подписи на страните по него, то се произвежда вещно-правния ефект на тази сделка – именно на основание този договор, то става собственик на МПС.

Допълнително за подобно лице възниква и административното задължение в 30 дн. срок да се яви в съответната служба на Сектор „ПП“ на МВР и да извърши регистриране на свое име на придобитото МПС – т.е. да бъдат изготвени нови документи на автомобила. /чл.145 ал.1 от ЗДвП/ След изтичане на тази срок, собственикът на МПС може да бъде санкциониран с наказание „глоба“ и „лишаване от правото да управлява МПС“, на осн. чл.175 ал.3 предл.І от ЗДвП, а след изтичане на още 30 дни – т.е. общо след два месеца от момента на придобиване на МПС, контролиращият орган – МВР, Сектор „ПП“ , без да уведомява никого, респ. собственика – извършва вече и служебното прекратяване на регистрацията на МПС – на осн. чл.143 ал.15 от ЗДвП. Това става с нарочно отбелязване в електронната система на „ПП“, а собственикът е длъжен за знае закона и задълженията си по него, както и нормативно въведените срокове за тези задължения /а на него му е безспорно известно и от кога текат – от подписване на договора за покупко-продажба, по който е страна/, поради което, то той не бива известяван изрично за извършеното служебно действие. Това действие на компетентните органи на МВР – прекратяването на регистрацията, се осъществява служебно, без да са длъжни да известяват никого, респ. собственика на автомобила.

Предвид приетото до тук, и събраните доказателства в настоящето производство, единственият според съда извод, който може да се направи, е че към датата на извършване на проверката водачът – собственикът на МПС, 4

Асено е знаел / бил е длъжен да предположи или е предполагал/, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация, с което е осъществил - от субективна страна, виновно, състава на посоченото от АНО по чл.140 ал.1 от ЗДвП административно нарушение. За разлика от престъпните деяния, които се санкционират от закона /НК/, когато са извършени умишлено, и само ако е изрично предвидено – и непредпазливо, то съгл. чл.7 от ЗАНН - админ. нарушения, които също могат да са умишлени или непредпазливи, се санкционират принципно и при двете форми на вина, и само ако е изрично предвидено, че непредпазливите такива няма да се наказват, то отговорността на дееца отпада.

Ето защо, съдът не приема за основателни доводите от страна на жалбоподателя – за липсана вина, поради неуведомяване за прекратената регистрация.

Съдът не намира да правилен и довода за нарушаване принипа Ne bis in idem ( „не два пъти за едно и също“) – предвид произнасянето на прокурор с отказ да образува досъдебно производство по случая. Този принцип забранява окончателно осъденото или оправдано лице не само да бъде наказвано повторно за същото деяние, но и да бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно преследване въобще. Дублирането на наказателни процедури (bis) е недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като другата е приключила с влязъл в сила акт. В настоящия случай обаче, не са били провеждани две наказателни процедури успоредно/последователно, за да не може да бъде санкциониран жалбоподателят по реда на ЗАНН/ЗДвП, след като е била сезирана и прокуратурата. Това е така, тъй като от страна на прокуратурата не е било образувано, проведено и прекратено, вокончатебно влядъл в сила акт, наказателно произоводство по същия казус – по реда на НПК, а е била извършвана само предварителна проверка, която не протича по НПК, в която само се изясняват обстоятелства и се събират данни за евентуално извършено престъпно деяние, а не – разследване и събиране на доказателства по см. на НПК. Респ. произнасянето на прокурор с такъв именно акт – Постановление за отказ да се образува досъдебно произовдство, не пречи на повеждането на админ. нак. производство, което вече се явява „наказателно“ / както такова е и „досъдебното“ /.

5

Съдът обаче, се съгласява с аргумента на представителя на жалбоподателя, относно редултата от наказването деянието на И., предвид изложените в с.з. аргументи за тежестта на наказанието и последиците за трудовата дейност на жалбоподателя и служителите му. Свид. Е. М., въпреки че е разпитан по искане на самия Л. И., е предупреден за наказателната си отговорност и съобщи на съда с какво се занимава жалбоподателят – производство на хляб и сладки издалия,както и че ги разпространява лично.