Решение № 1238 от 05.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1238 гр. София, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20251100501596 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с вх.

№ 96521/07.11.2024 г. по изп. дело № 20248600402288 на ЧСИ В.М. с рег. № 860 на КЧСИ, с район на действие СГС. Обжалва се постановление за разноски, обективирано в съобщение с изх. № 186460/02.09.2024г., по изпълнително дело № 20248600402288 на ЧСИ В.М., в частта, с която е отказано да бъдат намалени приетите по делото разноски за адвокатско възнаграждение от 400 лв. до минималния размер от 200 лв.

Жалбоподателят твърди, че постановлението е незаконосъобразно в обжалваната част. Поддържа, че взискателят е практикуващ адвокат, вписан в САК с личен номер: 1500657010, който е осъществил процесуално представителство на ищеца по гр.д. № 13081/2023 по описа на PC – Пловдив, а ангажирането на друг адвокат за водене и образуване на изпълнително дело следва да се разгледа като злоупотреба с право, тъй като адв. М. може сам да образува и води изпълнителния процес и понасянето на разноските изцяло от длъжника ще е неоснователно. Счита, че разноските следва да бъдат редуцирани. Сочи също, че неоснователно съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на дружеството за намаляване на адвокатското възнаграждение от 400 лв. на 200 лв., които счита за прекомерно и неотговарящо на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, както и на реалните действия извършени от представляващия адвокат и тяхната фактическа и 1 правна сложност. Единствената дейност, която следва да извърши адвокатът е да депозира молба за образуване на изпълнително дело, както и искане за налагане на запори. Излага, че не се изискват никакви други правни и фактически действия, тъй като сумите се събират от съдебния изпълнител. Твърди, че съдебният изпълнител, следва да определи такъв размер на възнаграждението, който да отговаря на критериите в чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е „справедлив и обоснован“, т.е. да е съразмерен на действително осъществената правна защита и съдействие, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Позовава се на приложението на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Иска да бъде отменен отказа на ЧСИ и да бъде намалено адвокатското възнаграждение до минималния размер - 200 лева съгласно Наредба № 1 от 2004 г., поради прекомерност.

От „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД не се претендират разноски.

В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК от взискателя Г.М. М. е депозирано възражение, чрез упълномощения адв. В.В.Ч. от САК. Поддържа, че частната жалба е подадена след преклузивния срок и е недопустима. Сочи, че на основание чл. 127, ал.

4 от ГПК страната е посочила конкретен начин на плащане на дължимите разноски за производството с оглед доброволното изпълнение на задължението. Оспорва да е извършил злоупотреба с право, а цитираната от жалбоподателя практика - Решение С438/22г. на СЕС е неотносима и неприложима към конкретния случай. Сочи, че цитираното решение се отнася за договори за правна защита и съдействие, при които хонорара се дължи авансово и възмездно, т.е. само при наличие на възмезден договор за правна помощ, но не се прилага и за договори за безплатна правна защита и съдействие, сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата.

Моли да бъде оставена без уважение частната жалба.

В мотивите си по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ В.М. е изложила мотиви за допустимост и неоснователност на жалбата. Иска жалбата да бъде оставена без уважение.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложеното копие на изпълнително дело № 20248600402288 на ЧСИ В.М. се установява, че то е образувано по молба на взискателя Г.М. М., чрез адв. В.В.Ч. от САК, срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, за събиране на сума по изпълнителен лист, издаден на 10.07.2024 г. от Районен съд - Пловдив по гр. д. № 20235330113081/2023 г., с който на взискателя са присъдени 550.00 лв. направени разноски за адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство на ищеца Й.Й.С.. С молбата за образуване взискателят е поискал да бъде образувано изпълнително дело и връчена покана за доброволно изпълнение. Претендира събирането на направените в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

По изпълнителното дело е представено пълномощно от взискателя за представителна власт на адв. В.В.Ч. и договор за правна защита и съдействие от 26.07.2024 г. От договора за правна помощ е видно, че правната помощ и съдействие се предоставя срещу договореното възнаграждение в размер на 400 лв. за образуване и процесуално представителство по изп. дело във връзка с издадения изп. лист от 10.07.2024 г. по гр. д. № 13081/2023г. на РС – Пловдив. В договора е отразено, че договореното възнаграждение е платено в брой при подписването на договора, който служи като разписка за реалното предаване на сумата.

С разпореждане от 31.07.2024 г. съдебният изпълнител е постановил образуване на изпълнителното дело. На същата дата ЧСИ е начислила и приела за събиране таксите и разноските по образуване и водене на изпълнителното 2 производство, ведно с претендираното в полза на взискателя адвокатско възнаграждение, за процесуално представителство.

На 02.08.2024г. по изп. дело е постъпила молба от кредитора, за извършване на справки в НАП за публични задължения на длъжника и е приложена извършена от взискателя справка за имущественото състояние на длъжника.

На 05.08.2024г. по изп. дело е постъпила молба от кредитора, за извършване на справки в Търговски регистър и налагане на запори, а на 06.08.2024г. е постъпила нова молба от кредитора, за извършване на справка в Имотен регистър и в БНБ и налагане на възбрани/запори.

Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 08.08.2024 г., а на 23.08.2024 г. по сметката на ЧСИ е налична сума в размер на 1178.00 лева, постъпила по банков път и доброволно внесена от длъжника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД.

Длъжникът още на 12.08.2024 г. е подал възражение с вх. № 62409/12.08.2024г. по описа на ЧСИ, за намаляване на приетото по делото адвокатското възнаграждение, поради недължимост, а при условията на евентуалност за намаляването му, като прекомерно.

На 26.08.2024г. по изпълнителното дело е съставен констативен протокол с изх.

№ 181648, който отразява удържаните суми, като изрично е описано, че сума за разноски в размер на 487.00 лв. се задържа.

С обжалваното постановление, обективирано в съобщение с изх. № 186460/02.09.2024г., възражението на длъжника е оставено „без уважение“. Длъжникът е получил на електронната си поща процесното постановление на 29.10.2024г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата по чл. 435, ал. 2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжник по изпълнението, в рамките на двуседмичния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Възражението на взискателя за недопустимост на жалбата е неоснователно, тъй като длъжникът е спазил преклузивния срок. Внесена е и държавната такса по сметка на СГС. Следва, че разглежданата жалба е процесуално допустима и редовна.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Разпоредбата на чл. 435 от ГПК въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите на обжалване действия в изпълнителното производство, както и кръга от субекти, процесуално легитимирани да предявят жалба. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в Част I „Общи правила”. Нормите са приложими както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство задължението на длъжника за разноски е изрично уредено чл. 79 от ГПК. Съгласно чл.

79, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, извън предвидените изключения. За да бъде извършена преценка за дължимите разноски и размера им, съдът следва да съобрази предприетите действия във връзка с изпълнението и правната и фактическа сложност на конкретния случай.

От копието на изпълнителното дело е видно, че извършените от представителя на взискателя действия се изчерпват с подаване на молба за образуване на изпълнително дело, с приложен към нея изпълнителен титул. В молбата не е посочен 3 изпълнителен способ, а с последваща молба е направено искане за извършване на справка в НАП за публичните задължения на длъжника и декларираните банкови сметки. Едва с молби от 05.08.2024г. и от 06.08.2024г. упълномощеният представител на взискателя е поискал налагане запори и възбрана на имущество на длъжника.

Поканата за доброволно изпълнение (ПДИ) е получена от длъжника на 08.08.2024 г., който е възразил за разноските на 12.08.2024г. и е изпълнил цялото задължение по ПДИ, което е осчетоводено от ЧСИ на 23.08.2024 г. (лист 33 от изп. дело).

В разглеждания случай по делото няма данни процесното изпълняемо право с взискател Г.М. М. да е било погасено от длъжника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД преди образуване на изпълнителното производство. Следва, че длъжникът е станал причини за образуване на изпълнителното производство по издадения срещу него изпълнителен лист. Няма основание за отпадане отговорността на длъжника за направените от взискателя разноски, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие по чл. 10 от Наредба № 1/2004 година от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По въведеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, досежно претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, настоящият състав на съда намира следното:

Съгласно задължителните указания по т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, при преценка основателността на възражението по чл.78, ал.5 от ГПК, съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на спора и усилията на защитата. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото.

Въззивният съдебен състав приема, че случаят не се отличава с фактическа и правна сложност. Пълното изпълнение на задължението е станало в срока за доброволно изпълнение и не е било наложително прилагане на сочените от взискателя изпълнителни способи – запори и възбрана на имущество. Когато дължимата сума предмет на изпълнителното дело е в големи размери, при сложност за събиране на сумата и необходимост от множество изпълнителни действия, то това би определило нуждата от извършване на допълнителни действия от пълномощника на взискателя и би обосновало начисляването и на възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 година от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ). По изпълнително дело № 20248600402288 на ЧСИ В.М. е неоснователно да се определя възнаграждение за процесуално представителство и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания извън възнаграждението за образуване на изпълнителното производство, тъй като не е било необходимо извършването на такива действия, доколкото длъжникът е платил цялата сума в срока за доброволно изпълнение, което не е спорно по делото. Следва да се отрази, че посочването на изпълнителен способ е задължителен реквизит за редовност на молбата за образуване на изпълнително дело, а прилагането на способа е необходимо само при липсата на доброволно изпълнение от страна на длъжника. След като взискателят не е предявил редовна молба за образуване на изпълнителното дело, то не може да се приеме, че последващите действия по отстраняване на нейните нередовности, са действия с цел удовлетворяване на парични вземания, за които да се начислява и възнаграждение по чл. 10, т. 2 от НМРАВ. Изложените от въззивника възражения за дължимост в пълен размер на адвокатско възнаграждение от 400 лв. са 4 неоснователни поради неприложимостта на чл. 10, т. 2 от НМРАВ в настоящия случай.