Присъда № 34 от 26.05.2026, Районен съд - Добрич

Мотиви към Присъда, рег. № 34/26.05.2026г. по н.ч.х.д.№ 500/2024г. описа на ДРС

Наказателното производството по делото е образувано по тъжба от Н.

Б. Л., ЕГН: ********** срещу М. В. К., ЕГН: ********** с изложени факти и обстоятелства, съставляващи повдигнато обвинение, квалифицирано с Разпореждане за насрочване на делото, като престъпление по чл. 182, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че на 03.04.2024г., 04.04.2024г. и 06.04.2024г., в гр. Добрич, при условията на продължавано престъпление, като родител на Л.

Н. Б. не изпълнила съдебно решение по гр.д. № 482/2023г. по описа на ДРС, относно личните контакти на Н. Б. Л. с детето му Л.Н. Б..

В хода на съдебното следствие подсъдимата заявява, че разбира повдигнатото й обвинение и дава обяснения в съдебно заседание, проведено на 26.05.2026г.

В хода на съдебните прения повдигнатото обвинение се поддържа от редовно упълномощеният повереник на ЧТ, като доказано по безспорен начин, посредством събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства и заключението на приобщената към доказателствения материал експертиза. Пледира на подсъдимата да бъде наложено наказание, съобразено с нормите на чл. 36 от НК, както и за присъждане на сторени разноски, а именно адвокатско възнаграждение, описано в договора за правна защита и съдействие.

Редовно упълномощеният защитник пледира подсъдимата да бъде призната за невиновна по повдигнатото й обвинение и претендира за възлагане на сторените по делото разноски. Позовава се на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, установяващи влошено здравословно съС.ие на детето Л. Б. и необходимостта от домашно лечение през периода 03.07.04.2024г. Акцентира за липса на доказателства, установяващи противоправно поведение на подсъдимата на дата 03.04.2024г. Счита, че извършеното деяние не е съставомерно от субективна страна с вмененото престъпление по чл. 182 от НК.

Подсъдимата не изразява становище в хода на съдебните прения, а на дадената й последна дума заявява, че не е извършила престъпление, а е искала да запази здравето на детето си.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

С Решение № 222/20.03.2023г., постановено по гр.д. № 482/2023г. по описа на ДРС, влязло в сила на 20.03.2023г. било утвърдено постигнато между подсъдимата М. К. и ЧТ Н. Л. споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК, по силата на което бил определен и режим на лични отношения между ЧТ и децата К. Н.

1

Б., ЕГН: ********** и Л. Н. Б., ЕГН: **********, както следва:

„-всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 09.00 ч. в събота до 17.00ч в неделя, с преспиване в дома на бащата, -в нечетни години, на Коледа, считано от 24-ти декември от 09:00 ч. до 17.00 ч. на 25-ти декември и за Нова година, считано от 29 декември от 09.00 ч. до 17.00 ч. на 30-ти декември и в четните години, на Коледа, считано от 26ти декември от 09.00 ч. до 17.00 ч. на 27-ми декември и за Нова година, считано от 30-ти декември от 09.00 ч. до 17.00 ч. на 01-ви януари;

- първата половина от зимната ваканция и втората половина от пролетната ваканция;

- 30 /тридесет/ дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като по споразумение между родителите, 30-те дни могат да бъдат разпределени на 2 пъти по 15 /петнадесет/ дни, като за всяка конкретна година, родителите най-късно до 15.06 на текущата година ще се уточняват за точното време и начина на т.нар. „летен контакт“ и режим на виждане на децата с баща им;

- на Великден в четни години - от 17.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя, а на нечетни години от 17.00 ч. в неделя до 17.00 ч. в понеделник;

- на рождените дни на децата, бащата ще присъства на празника, след допълнително уточняване между родителите за точното време и място на празника;

- на рождения ден на бащата – 31 март, за времето от 17.00 ч. до следващия ден 01 април в 08.00 ч. с преспиване в дома на родителя;

След предварителна договорка между родителите, децата ще могат да се виждат с баща си и да прекарват определено време с него и извън уговореното такова по-горе.“

С Решение № 301/24.04.2023г., постановено по гр. д. № 482/2023г. по описа на ДРС, влязло в сила на 24.04.2023г. било допълнено Решение №222/20.03.2023г., постановено по гр. д. №482/2023г. по описа на ДРС и постановено в диспозитивната му част, досежно режима на лични контакти на родителя Н. Б. Л. с децата му К. Н. Б. и Л. Н. Б., при осъществяване на който:

„Бащата ще взема и връща децата от дома на майката. “ В изпълнение на постановеното Решение, ЧТ заявил желание през втората половина на пролетната ваканция, считано от 03.04.2024г. да упражни утвърдения режим на лични отношения с децата си К. Б. и Л.Б.. След проведена комуникация с подсъдимата, ЧТ не отишъл да вземе децата на 03.04.2024г. / сряда / от дома на подсъдимата, находящ се в гр. Д., ж.к. „ ***„, бл. *, вх. *.

На 04.04.2024г. / четвъртък / в 08.04ч. ЧТ подал сигнал в РЦ 112-Варна, че подсъдимата отказва да изпълни режима на лични контакти и да предаде двете деца, независимо от наличието на съдебна покана и заповед за 2 принудително изпълнение. Сигналът бил посетен от автопатрул в състав св. В.

Й. Г., св. М. Л. Ц. и св. Д. А. Д. – полицейски служители в Първо РУ гр.

Добрич. След пристигането им, подсъдимата предала на ЧТ детето К. Б. и категорично отказала да предаде детето Л. Б., позовавайки се на влошеното му здравословно съС.ие.

Сутринта на 06.04.2024г. / първа събота на месеца /, ЧТ отново отишъл до дома на подсъдимата, с цел да реализира утвърдения личен контакт с детето си Л. Б.. Предвид отказа на подсъдимата да предаде детето, в 09.07ч. подал сигнал в РЦ 112-Варна за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 за лични контакти на дете. Сигналът бил посетен от автопатрул в състав св. М. Д.

Д. и св. С. Б. Б. – полицейски служители в Първо РУ гр. Добрич. Подсъдимата отново не предала детето Л. Б., позовавайки се на здравословното му съС.ие.

Към доказателствения материал бяха приобщени, изисканите и приложени:

-заверено за вярност копие от Акт за раждане на Л. Н. Б., ЕГН:

********** / л. 36 /;

- заверени за вярност копия на Решение № 222/20.03.2023г., постановено по гр.д. № 482/2023г. по описа на ДРС, влязло в сила на 20.03.2023г. / л. 41л.42 / и Решение № 301/24.04.2023г., постановено по гр. д. № 482/2023г. по описа на ДРС, влязло в сила на 24.04.2023г. / л. 43 /;

- заверени за вярност копия от амбулаторни листи, издадени на 01.04.2024г. / понеделник / и 03.04.2024г. / сряда /, и медицинско направление от 03.04.2024г., посредством които се установяват, съответно: резултатите на извършените прегледи на детето * Б. на 01. и 03.04.2024г., респективно констатираната необходимост от домашно лечение през периода 03.07.04.2024г. /л. 82-85/;

-справка от Община гр. Добрич, съдържаща уведомление, че подсъдимата за периода 01.04.2024г.-07.04.2024г. не е ползвала платен годишен отпуск и не е отсъствала от работа на друго основание / л. 149 /;

-справки от Община гр. Добрич и Детска градина № 8 „ Бодра смяна „ – гр. Д. / л. 135 и л. 140 /, видно от която детето * Б. за периода 03.04.2024г.05.04.2024г. не е посещавало детска градина;

-справка от РЦ 112-Варна, съдържаща информация за подадените от ЧТ сигнали на 04.04.2024г. и 06.04.2024г. / л. 75 /, ведно CD, съдържащ електронни картони и аудио записи / л. 76 /;

-справка от Първо РУ гр. Добрич, съдържаща информация за трите имена на полицейските служители, посетили подадените, чрез НС 112 сигнали от ЧТ на 04.04.2024г. и 06.04.2024г. / л. 93 /.

В хода на съдебното следствие бе назначена, изготвена и приобщена към доказателствения материал СТЕ, в чиято обстоятелствена част бе възпроизведено на хартиен носител съдържанието на предоставеното от РЦ 112-Варна веществено доказателствено средство.

3

В показанията си св. А. А.К. /*на подсъдимата/ заявява, че тя е полагала грижи за детето Л. Б. през работното време на инкриминирания период, тъй като: „..Майката беше на годишно тримесечно приключване, можеше да вземе болничен, но това означава, че натоварва колегите с работа, която тя трябва да свърши. „ Уточнява, че ги е страх да дават всякакви лекарства да не се предозира, „ защото като го вземат от едната къща и отиде в другата, не се знае те с какво ще го лекуват.“ Обосновава отказа да бъде предадено детето Л.

Б. на бащата, с вдигане на температура до 40 градуса, като уточнява: „ … Там където спят, той има нова приятелка и те се заключват през нощта. Децата кой ги гледа, не знам. При това положение внучето беше болно, там има и друго дете, освен сестричката му. Може ли болно дете да водиш при здрави хора!?

Вкъщи влизахме с маски при детето, за да предпазим и него, и себе си.“ Св. К. Н.Д. / *** и св. А. К. / споделя в показанията си, че при повдигнат от нейна страна през 2023г.-2024г. въпрос към детето Л. Б. дали посещава баща си е получила следния отговор: „ Да, ходя. Вечер като ни сложат да спим, те влизат в тяхната стаята и се заключват, до сутринта е заключено.“ В обясненията си подсъдимата обосновава отказа да предаде детето Л.

Б. с вдигнатата висока температура и притеснението дали назначеното лечение ще има бърз ефект. Мотивира поведението си с липсата на информация дали някой ще му обърне внимание вечерта, когато е критичния момент за вдигане на температура, вземайки предвид заявеното от децата, че баща им се заключвал с новата си приятелка.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от събраните по делото:

-гласни доказателства, съдържащи се в: показанията на свидетелите В.

Г., М. Ц., Д. Д. / полицейски служители в Първо РУ гр. Добрич, посетили подадения на 04.04.2024г. от ЧТ сигнал, чрез НС112/, М. Д. и С. Б. / полицейски служители в Първо РУ гр. Добрич, посетили подадения на 06.04.2024г. от ЧТ сигнал, чрез НС112 /, А. К., и в обясненията на подсъдимата, които изцяло съответстват на приложените справки от РЦ 112Варна и Първо РУ гр. Добрич. Същите са обективни, взаимно допълващи се и не съдържат противоречия касателно присъствието на ЧТ на 04.04.2024г. и 06.04.2024г. пред дома на подсъдимата и отказа на същата да предаде детето Л. Б. на ЧТ. Съдът не кредитира показанията на св. К. Д., тъй като поради своята неопределеност не могат да бъдат отнесени към инкриминирания период. Същата заявява, че е получила от детето Л. Б. заявената в показанията й информация през 2023г., 2024г. – период, включващ 24 месеца, от които 8м. и 24дни, следващи повдигнатото обвинение;

-писмени доказателства и доказателствени средства – заверени за вярност копия от Акт за раждане на Л. Н. Б., ЕГН: **********, Решение № 222/20.03.2023г., постановено по гр.д. № 482/2023г. по описа на ДРС, Решение № 301/24.04.2023г., постановено по гр. д. № 482/2023г. по описа на ДРС, амбулаторни листи, издадени на 01.04.2024г. и 03.04.2024г., и медицинско 4 направление от 03.04.2024г., както и справки от: Община гр. Добрич, съдържаща уведомление, че подсъдимата за периода 01.04.2024г.-07.04.2024г. не е ползвала платен годишен отпуск и не е отсъствала от работа на друго основание, Община гр. Добрич, съдържаща информация за детската градина, посещавана от детето Л. Б. и от Детска градина № 8 „ Бодра смяна „ – гр. Д., включително справки от РЦ 112-Варна и Първо РУ гр. Добрич;

-справки за съдимост, характеристични данни, за образувани досъдебни производства срещу подсъдимата, и

-заключението на приобщената към доказателствения материал по делото СТЕ, възпроизвеждаща на хартиен носител съдържанието на предоставения от РЦ112-Варна CD, кредитирана от съдебния състав, като изготвена от компетентно вещо лице, обективна и отговаряща на поставените въпроси.

От правна страна:

За да бъде осъществен съставът на престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК от обективна страна е необходимо родител или друг сродник да не е изпълнил или по какъвто и да е начин да е осуетил изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете.

Т.е. необходимо е влязло в сила решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете.

Изпълнителното деяние на престъплението може да се осъществи в някоя от следните две форми, алтернативно предвидени в диспозицията на наказателноправната норма – неизпълнение на съдебно решение или осуетяване изпълнението на съдебно решение.