Присъда № 194 от 03.09.2024, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда №194 от 03.09.2024г. по НОХД № 559/2024г. по описа на Варненския районен съд

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесен на 06.02.2024г. обвинителен акт от Районна прокуратура-Варна, с който е възведено обвинения срещу подсъдимата: М.Д.Й. - родена на *** г. в гр. Свищов, жив. гр. Варна, ул. „Д-р Басанович“ № 109, партер, с основно образование, неосъждана, българка, български гражданин, неомъжена, безработна, ЕГН: **********, за престъпление по чл. 194, ал.3, вр.ал.1 от НК, затова, че На 03.05.2023 г. в гр. Варна е отнела чужда движима вещ - мобилен телефон „Самсунг Галакси А 22“ с ИМЕИ: 358810646339747 стойност 160,00 лв. /сто и шестдесет лева/, от владението на Т.В.И., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като случаят е маловажен.

Предвид изразеното в хода на разпоредителното заседание желание на подсъдимата за разглеждане на делото по диференцираната процедура на гл.27 от НПК , на основание чл.252, ал.1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредително заседание.

Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимата бе проведено съкратено съдебно следствие. Същата, при условията на чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът намери, че направените от подсъдимия та самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което и обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимата без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще ползва съдържанието на протоколите за разпит на свидетеля и експертното заключение, дадено на досъдебното производство, без да извършва разпит на подсъдимата, свидетеля и вещото лице.

Участващият в производството представител на ВРП намира, че подс. Й. е осъществила състава на престъпление по чл. 194, ал. 3 вр.ал. 1 от НК. Счита, че не са установени отегчаващи отговорността обстоятелства и с оглед на смекчаващите такива - направени самопризнания, съжаление за извършеното, на осн.чл. 54, ал. 1 от НК предлага тя да бъде призната за виновна и да й бъде наложено наказание глоба в размер на 100 лева, както и да заплати направените по делото разноски в размер на 89.60 лева.

Защитникът на подсъдимата Й.- адв. П. сочи, че подс. не оспорва обвинението, фактическата обстановка и правната квалификация, които се подкрепят от събраните доказателства. Действително деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Фактическата обстановка счита за установена. Акцентира върху смекчаващи вината отговорност обстоятелства, които имат значение при определяне на наказанието, независимо че някои са били предвид при определяне на правната 1 квалификация на деянието, а именно : подс. признава вината си още на ДП, съдейства на органите на ДП, има критично отношение към извършеното от нея още на ДП е изявила желание да възстанови щетите, но до настоящия момент не е успяла да събере необходимата сума предвид на това, че е била безработна, бременна и е претърпяла тежка операция. Също така, моли да се вземе предвид невисоката стойност на предмета на престъплението и чистото съдебно минало. Моли на подс. да бъде определено наказание глоба в рамките на установеното от закона .

Подсъдимата М.Й. се признава за виновна, изцяло признава фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява съжаление за извършеното, в последната си дума плаче и моли за наказание „глоба“.

След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата М.Д.Й. е родена на 26.10.1998г. в гр. Свищов. Притежава ЕГН **********. Тя е българка, българска гражданка, с основно образование, разведена и неосъждана. Подсъдимата не работи на постоянен трудов договор, като полага спорадично труд срещу дневно заплащане. Й. има две малолетни деца В.Ю.Й. – роден на ***г. и А.Ю.Й. – роден на ***г., които не живеят при нея . Тя живее под наем, на семейни начала с партньор, от който няма деца.

На 01.05.2023 г. подс. Й. и свидетелят Т.В.И. се запознали случайно в центъра на гр. Варна. Двамата установили приятелски отношения помежду си.

На 03.05.2023 г. около 09:00 ч. подс. Й. отишла в дома на св. И., находящ се в гр.

Варна, ул. „Атанас Георгиев“ № 6, вх. 1, ет. 5, ап. 9. Там тя поискала телефона му, за да го ползва за малко, като той й го дал. Телефонът бил „Самсунг Галакси А 22“ с ИМЕИ: 358810646339747. Подс. си послужила с мобилния апарат, след което го оставила обратно на масата във всекидневната стая. Почти веднага след това св. И. и подс. Й. решили да отидат до „Гранд Мол“ - Варна, за да се поразходят. Преди да тръгнат подс. Й. се върнала във всекидневната, за да вземе дамската си чанта. Тогава тя решила да вземе телефона на св. И. без да му казва. Без последният да я види, подс. поставила телефона в чантата си. След това двамата напуснали жилището и се отправили в посока към търговския център.

Малко по-късно св. И. се сетил, че е забравил телефона си в апартамента, и предложил да се върне и да си го вземе. Подс. обаче го убедила да не го прави и му казала, че, ако има необходимост да ползва мобилен телефон, ще му предостави нейния. Свидетелят се съгласил и така двамата стигнали до „Гранд Мол“ - Варна. По собствено желание св. И. закупил на обвиняемата дрехи за сумата от около 500 лв. По някое време подс. Й. казала на св. И., че иска да ползва тоалетната. Той седнал на една от пейките в общите части на търговския център, за да я изчака. Подс. Й. се престорила, че отива до тоалетната, но без св. И. да забележи, напуснала сградата, носейки със себе си торбите с покупките и дамската си чанта, в която бил и телефонът на св. И.. Впоследствие тя се разпоредила с него по неустановен в хода на разследването начин.

2

В хода на разследването било извършено разпознаване на подс. Й. по фотоснимки.

При разпознаването с разпознаващ св. И., последният категорично разпознал, като посочил именно снимката на подс. Й., като снимка на лицето, което познава като М., която му е взела телефона.

Видно от назначената в хода на ДП съдебно-оценителна експертиза /л. 35-36/, към 03.05.2023 г. стойността на мобилен телефон „Самсунг Галакси А 22“ с ИМЕИ:

358810646339747 възлиза на 160,00 лв.

От приетите по делото справки съдимост за подс. Д. е видно, че тя не е осъждана.

По делото са приложени справка, ведно с копия от прокурорски актове на ВРП.

Видно от същите, още във възрастта на малолетието си Й. е била настанена в дом за деца лишени от родителски грижи. Спрямо нея са прилагани възпитателни мерки по ЗБППМН включително и за кражби, като е била настанена и в Социалнопедагогически интернат.

С наказателно постановление № 436а-69/25.08.2023г. , издадено от Началника на Сектор „ОП“-при Второ РУ-варна спрямо Д. , за извършено престъпление по чл.194, ал.3 от НК-кражба на телефон, извършена на 02.08.2023г., на основание чл.218б от НК е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. НП е влязло в сила на 03.10.2023г.

Видно от приложената по делото справка с характеристични данни от РУ по местоживеене /л.32 от ДП/, Д. има три полицейски регистрации за кражби и една за палеж по чл.330, ал.3 от НК, с последвала смърт. Тя има две малолетни деца , родители и три сестри , с които не поддържа връзка.

Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото- самопризнанията на подсъдимия В., който изцяло призна фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, от показанията на свидетеля Т.В.И., дадени в хода на досъдебното производство, съдебно оценителна експертизи, протокол за разпознаване на лице по фотоснимки, справки от мобилните оператори, в това число и съдържащи се на 3бр. диск, справка за съдимост, справка с характеристични данни, справка от ВРП ведно с прокурорски актове, както и от другите писмени материали по делото, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, не оспорени от страните, чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.

Съдът изцяло кредитира самопризнанията на подсъдимата Й., тъй като същите напълно кореспондират с останалия събран доказателствен материал.

Съдът изцяло кредитира обясненията на подс. Й. депозирани в хода на съденото следствие, относно въпроси несвързани с обвинението, както и показанията на свидетеля Т.И. и извършеното от него разпознаване, тъй като същите са непротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се и кореспондиращи със заключението на приобщената по делото експертизи и с останалия доказателствен материал.

Кредитиран бе и протоколът за разпознаване, тъй като същият е извършен при условията и по реда на НПК.

Съдът приема заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно оценителна експертизи, като компетентни и безпристрастно дадени, като 3 освен това кредитира и всички писмени и веществени материали, приобщени към доказателствата по делото, тъй като те са непротиворечиви по между си и съответстват на установената фактическа обстановка.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПКпоотделно и в тяхната съвкупност, съдът прави следните правни изводи:

Подс. М.Д.Й. , родена на ***г. в гр. Свищов, българка, българска гражданка, с основно образование, разведена, неосъждана, не работи, ЕГН ********** е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление чл.194, ал.3 вр. ал.1 от НК, тъй като на 03.05.2023г. в град Варна, е отнела чужда движима вещ – мобилен телефон „Самсунг Галакси А 22“ с ИМЕИ 358810646339747 на стойност 160,00 лева /сто и шестдесет/ лева, от владението на Т.В.И., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като случаят е маловажен.

Съдът намира, че обвинението спрямо подс. Й. е доказано по несъмнен и безспорен начин. В тази връзка обвинението се подкрепя от показанията на свидетеля Т.И. и от извършеното по делото действие по разследването разпознаване, в което св.

И. категорично е разпознал подсъдимата, като лицето, което му е взело телефона.

Безспорно обвинението е подкрепено и от заключението на съдено-оценителната експертиза посочила стойността на инкриминираната вещ към момента на деянието.

Възприетата от съда фактическа обстановка не се оспорва от подс. Й., която както в ДП, така и в с.з. заявява признава вината си и изразява съжаление за стореното.

Налице е верига от преки и косвени доказателства по делото, които в своята съвкупност установяват безпротиворечиво, както предмета на престъпно посегателство и начина на осъществяването на деянието, а така също и неговия автор.

Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.194, ал.3 вр. ал.1 от НК,се изразява в отнемане от подсъдимата на чужда движима вещи- мобилен телефон, посочени в диспозитива на обвинението, собственост на Т.И., без съгласието на владелеца и се установява нова фактическа власт.

Съдът намира, че правилно деянието на подс. Й. е било квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.93, т.9 от НК едно деяние представлява “маловажен случай”, когато степента на обществената му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства. Преценката по този въпрос се извършва на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В конкретния случай деянието се е изразило в отнемане на мобилен телефон на ниска стойност-160 лв., значително под размера на една МРЗ за страната към момента на деянието. Съдът съобрази и личността на подс., която е неосъждана за подобни деяния, израснала в нездрава среда, в дом за деца лишени от родителски грижи, била е в наркотична зависимост към момента на деянието, понастоящем . Съдът съобрази и събраните характеристични данни за нея- майка на две деца, без постоянна работа и процесуалното му поведение- изразеното съжалява за извършеното и оказаното 4 съдействие още в хода на разследването. При тези данни за личността на дееца и за обективните характеристики на деянието й, съдът намира, че настоящият случай се явява маловажен такъв по смисъла на ал. 3 на чл. 194 от НК, тъй като процесното деяние разкрива сравнително ниска степен на обществена опасност в сравнение с престъпленията от същия вид.