Определение № 3359 от 03.12.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3132/2024
- Вид
- Определение № 3359
- Подписан
- 03.12.2024
- В сила
- 03.12.2024
- Състав
- Екатерина Владимирова Мандалиева, Радослав Петков Радев, Недялка Димитрова Свиркова Петкова
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143,ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.11,ал.1,т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19,ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19,ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3359 гр. Пловдив, 29.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:
Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно частно гражданско дело № 20245300503132 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.413,ал.2 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД против разпореждане №29220/16.10.2024г. по ч.гр.д.№17040/2024г. по описа на РСПловдив,ХIII гр.с-в,с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК,подадено от "АСВ" ЕАД против К. П. С. по договор за кредит №720031201511/30.03.2021г.,сключен между длъжника и "Ти Би Ай Банк" АД и вземането е цедирано на жалбоподателя.Основните доводи са,че в договора не са налице клаузи,които могат да се квалифицират като неравноправни.Моли съда да отмени отказа за издаване на заповед за изпълнение и да издаде такава.
Пловдивски окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:
Обжалвано е разпореждане,с което е отказано издаването на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за следните суми:главница в размер на 2669,59лв.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до пълното изплащане на задължението;договорна лихва в размер на 1399,02лв. за периода 28.08.2022г.30.10.2023г.;обезщетение за забава в размер на 786,04лв. за периода от 29.08.2022г. до датата на подаване на заявлението в съда,като съдът е приел,че процесния договор за заем е недействителен.
Според законодателните изменения в ГПК,винаги когато спорът се основава на права от договори с потребител,съдът е длъжен да извършва проверка за неравноправни клаузи.В случая правата се претендират от договор за паричен заем,т.е. длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП,поради което и заповедния съд е процедирал 1 правилно,извършвайки проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора.По същество,настоящата инстанция намира,че извършената преценка за неравноправност на част от клаузите в дотовора е правилна.Съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК в договора за кредит следва да се посочи ГПР по кредита и общата сума,дължима от потребителя,изчислени към момента на сключване на договора.Процесният договор формално отговаря на изискването на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,доколкото в него е налице посочването на ГПР и общата дължима сума по кредита.Но посочената обща дължима сума не отговаря на действителната такава,тъй като в него е включена и застрахователна премия,което води до извод за обоснована вероятност този разход да не е включен в ГПР при неговото изчисляване.Посочения разход е пряко свързан по предоставения кредит и нарушава разпоредбата на чл.19,ал.1 от ЗПК.Действително при изчисляване на ГПР съобразно нормата на чл.19,ал.1 от ЗПК по кредита не се включват разходите ,които потребителя заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит.Но посочената разпоредба визира неизпълнение на основното задължение на кредитополучателя да върне предоставения му заем,а не неизпълнение на други негови задължения по договора.Да се приеме противното означава да се допусне възможност за заобикаляне на императивната норма на чл.19,ал.4 от ЗПК,ограничаваща максималния размер на ГПР чрез предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения,различни от задълженията за връщане на кредита,размерът на които разходи да не е включен в ГПР.При сключване на процесния договор е налице именно такава хипотеза-в посочените в договора ГПР и обща дължима сума по кредита не е включена и застрахователната премия,дължима от длъжника,с което е нарушена императивната норма на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и потребителят е въведен в заблуждение относно действително поетата от него финансова тежест по договора,което означава нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6,$1 от Директива 2005/29/ЕО,както и като нарушаване на изискването за недобросъвестност.Налага се следователно извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя,обосноваващо евентуална неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл.143,ал.1 от ЗЗП.А съгласно чл.22 от ЗПК,когато договорът на отговаря на изискванията на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,същият е недействителен.
При така събраната фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция намира частната жалба за неоснователна и като такава следва да я остави без уважение.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №29220/16.10.2024г. по ч.гр.д.№17040/2024г. по описа на РС-Пловдив,ХIII гр.с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
2
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3